Решение № 1647 от 09.08.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ /08.08.2019 год., гр. Варна

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,

ХХVІ състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело

№ 420 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.107 ал.3 вр.чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от Г.Д.Д., ЕГН **********, от гр. Казанлък, чрез пълномощника му адв. Я.Я. ***, против АУЗ № МД-АУ-6436-1/14.06.2017г на гл. инспектор „КРД“ при Дирекция „МД“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО за имот партиден № 5305Н157563 за 2012г, 2013г, 2014г, 2015г и 2016г в общ размер 612.20 лв. главница и 175.50лв. лихва (общо 787.70 лева).

Жалбоподателят твърди, че на 14.12.2018г му е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20188950402340 на ЧСИ Л. С., по повод на която е установил съществуването на оспорения АУЗД, който – противно на отбелязването в него – никога не му е бил надлежно връчен, както и че предприетото на 27.12.2018г обжалване по административен ред е останало без произнасяне от горестоящия административен орган. По същество твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон с аргумент, че съсобственият му имот в м-ст „А. Тарла“ не попада в хипотезите на чл.10 от ЗМДТ, поради което за него не се дължи местен данък. Сочи, че имотът с идентификатор *** в м-ст „А. тарла“ представлява неизползвана нива и се намира в територия с трайно предназначение – „земеделска“, като статутът му не е променян, същият не се намира в урбанизирана територия и е разположен извън границите на населеното място. Заявява, че за имота погрешно е подадена декларация за облагане по чл.14 от ЗМДТ, поради което е подадено искане за заличаване на партидата. Претендира са отмяна на оспорения АУЗД.

В съдебно заседание по същество чрез пълномощника си адв.Я.Я. *** жалбоподателят поддържа жалбата и позовавайки се на събраните в производството доказателства твърди, че липсват такива процесният имот да попада в строителните граници на гр.Варна и съответно – в приложното поле на чл.10 от ЗМДТ. Сочи, че съобразно изявлението на ответната страна за имота никога не е одобряван ПУП от никакъв вид, и не е променяно предназначението му, както и вида на територията – от земеделска в урбанизирана. Позовава се на чл.10 ал.3 от ЗМДТ, с който от приложното поле на чл.10 изрично са изключени земеделските земи, както и на трайната съдебна практика, че когато земята представлява земеделска такава и като територия, и като начин на ползване, какъвто е настоящия случай – нива, то тя не подлежи нито на деклариране, нито на облагане с местни данъци и такси. В този смисъл декларацията на жалбоподателя по чл.14 от ЗМДТ не е следвало да бъде приемана, партидата е следвало да бъде закрита, а оспореният АУЗД е постановен при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което настоява за отмяната му.

Претендира и присъждане на разноски на осн.чл.38 от Закона за адвокатурата предвид факта, че жалбоподателят е близък роднина на адв.Я., на когото е извършена безплатна адвокатска услуга.

Ответникът

– Директорът на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата, като настоява, че за процесния имот са дължими начислените ДНИ и ТБО. Сочи се, че с писмото на кмета на района и със скиците извадки от ОУП и КП по несъмнен начин е доказано, че имотът на жалбоподателя се намира в строителните граници на гр. Варна, поради което подлежи на облагане по реда на ЗМДТ. Досежно ТБО сочи, че за процесния имот е начислен само компонентът за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – такса, която се дължи от всички собственици на недвижими имоти като задължение за поддържане чистотата на целия град. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за доброволна делба от 17.11.200г жалб.Г.Д.Д. и брат му М. Д.Д. са собственици на нива с площ 3.333дка, четвърта категория, представляваща имот № 027028, образуван от имот № 027015 по плана за земеразделяне, находяща се в м-ст „А. Тарла“ в землището на гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“. Позовавайки се на подадената декларация на по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/19.05.2016 г.

(л. 27-36 по адм.преписка) от съсобственика М. Д., и на обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО, М.Г. на длъжност гл. инспектор „КРД“, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с оспорения АУЗД е установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за следния имот – земя с идентификатор *** с площ 3 333 кв.м с данъчна оценка на земята 77 735.60 лв. и данъчна оценка 38 867.80 лв. за притежаваната ½ идеална част, декларирана от лицето в качеството на собственик, по години, както следва:

ДНИ ТБО главница лихва общо главница лихва общо за 2012 г. – 77.74 лв.

38.08 лв. 115,82 лв. 44,70 лв. 21,90 лв. 66,60 лв. за 2013 г. – 77.74 лв.

30.19 лв. 107,93 лв. 44,70 лв. 17,36 лв. 62,06 лв. за 2014 г. – 77.74 лв.

22.30 лв. 100,04 лв. 44,70 лв. 12,82 лв. 57,52 лв. за 2015 г. – 77.74 лв.

14.37 лв. 92,11 лв. 44,70 лв. 8,26 лв. 52,96 лв. за 2016 г. – 77.74 лв.

6.49 лв. 84,23 лв. 44,70 лв. 3,73 лв. 48,43 лв.

Според служебната информация в декларацията, която се попълва от длъжностно лице при Община Варна, имотът е с идентификатор по КК ***, разположен е в строителните граници на населеното място, земята е земеделска, както и че за нея няма обособена устройствена зона съгласно ЗРП (л.48 по делото).

От скица № 15-873232/23.11.2018 г., издадена от Началника на СГКК Варна (л.16 по преписката), се установява, че според КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, ПИ с идентификатор *** е с адрес м-ст „А. Тарла“, с площ 3 333 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, и с начин на трайно ползване: неизползвана нива (угар, орница). От посочения в тази скица номер на имота по предходен план – 270028 се установява идентичност с имота по Договора за доброволна делба от 17.11.2000 г.

Съгласно

Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с изх.

№ 25-205558-23/23.11.2018 г. за процесния имот (л.17 по преписката), местоположението на същия спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира, е до 1 км, и той граничи с пътна мрежа с трайна настилка.

Със заявление от 11.12.2018г до Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна (л.41 от делото), жалб.Д. е изложил, че процесният имот в м-ст „А. Тарла“ е земеделска земя – нива, и не подлежи на деклариране и облагане, както и че е деклариран погрешно, поради което прави искане за закриване на партидата му, като е приложил посочените по-горе удостоверение и скица от АГКК. Видно от положената резолюция върху входящият номер на въпросното заявление същото е оставено без последствие, като е посочено, че имотът попада в строителните граници на гр.Варна и че задълженията са включени в АУЗД. Своевременно предприетото обжалване на акта от страна на Д. по административен ред е приключил с мълчаливото му потвърждаване от горестоящия административен орган – директора на Дирекция „МДТ“ при Община Варна.

Процесуалният представител на ответника заявява, че заявлението от 11.12.2018г. е оставено без последствие на основание писмо изх. № МД-Т19002798ВН_001Вл_001Вл/30.05.2019 г. от Кмета на район „Владислав Варненчик“ до директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна (л. 67 и следващите по делото), в което е посочено, че ПИ с идентификатор ***, собственост на Г.Д., находящ се в м-ст „А.

Тарла“ с площ 333.00 кв.м., попада в строителните граници на гр.Варна съгл. ОУП (общ устройствен план) на Община Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г на МРРБ, и е в устройствена зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи урбанизирани територии (Оз1). Кметът на Район „Вл. Варненчик“ сочи, че за имота няма изработен и влязъл в сила подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), както и че имотът не попада в граници с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Към писмото са приложени: 1). Извадка от графичната част на ПУП-ПРЗ на Производствена зона „Метро“ (л.70 по делото), одобрен с Решение № №1126-9 на Общински съвет – Варна по Протокол № 19 от 10-15.11.2004 г. (л.69 по делото), от които се установява, че имотът на оспорващия граничи, но не е предмет на разработения ПУП-ПРЗ, което напълно съответства на соченото от Кмета на Район „Вл. Варненчик“, че за имота няма изработен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, както и на изложеното в Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с изх. № 25-205558-23/23.11.2018г., че имотът граничи с пътна мрежа с трайна настилка; 2). Извадка от ОУП на гр. Варна (л.68 и л.71 по делото) с обозначаване на местоположението на процесния имот, според които имотът на жалбоподателя попада в Устройствена зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи урбанизирани територии (Оз1).

Ответникът представя по делото и доказателства за определянето на районите със заповеди на кмета, организирането и реалното предоставяне на услугата почистване на местата за обществено ползване и за наличието на депо за обезвреждане на отпадъците, определените ставки на ДНИ и ТБО, Наредбите на ОбС – Варна, договори и тристранни споразумения с ЮЛ, предоставящи съответните услуги, задания и приемо-предавателни протоколи (том 1 – доказателства по делото), както и становище от издателя на оспорения АУЗД с разяснение за начина на определяне на размера на ДНИ и ТБО за имота (л.56 по делото).

Със

Заповед № К-032/09.06.2017г. на Кмета на Община Варна е разпоредено на 13.06.2017 г. функциите на кмет да се изпълняват от Заместник кмета на Община Варна – Х.Г.И., с всички произтичащи от това права и задължения.

Със

Заповед № 1756/13.06.2017г. Зам.кметът на Община Варна на основание чл.44 ал.1 т.2 от ЗМСМА във връзка с чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ е определил за органи по приходите длъжностните лица от общинската администрация, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци. Сред тях в т.1.4.5. е посочен издателят на обжалвания по делото АУЗД гл. инспектор М.Г..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

От приложените по преписката доказателства (л.10-12) е видно, че и двата опита за връчване на АУЗД на Г.Д. по пощенски път, предприети от издателя на акта през м.07.2017г и м.08.2017г са неуспешни – пратката е върната като непотърсена от адреса му в гр.Казанлък, след което на таблото за съобщения в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна е поставено съобщение до Г.Д. за връчване на акта, с уведомяване на законните последици по чл.32 ал.6 от ДОПК. Съобщението е поставено на 25.09.2017г и свалено на 09.10.2017г, след което, и като е прието, че АУЗД е влязъл в сила, същият е изпратен на ЧСИ Л. С. при ВОС за изпълнение.

Именно с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 14.12.2018г Г.Д. е получил и приложения към нея екземпляр от АУЗД. Предвид липсата на надлежно връчване на оспорения акт от издателя на адресата му, депозирането на жалбата против него на 01.02.2019г следва да се приеме за депозирана в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, което я квалифицира като процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.