Решение № 2990 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110152640 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е предявил срещу ответника В. В. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 420,12 лева, ведно със законна лихва за периода от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на топлинна енергия доставена за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., в топлоснабден имот находящ се в ***, абонатен номер ***, инсталация ****, 99,32 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2021 г. до 05.03.2024 г., 15,71 лева, ведно със законна лихва за периода от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м.10.2022 г., 3,44 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 05.03.2024 г., със спестяването на които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр. дело № 14495/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът подържа твърдения, че до имота на ответника – склад към магазин е била доставена топлинна енергия, която ответникът потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което ответникът се обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за дяловото разпределение, тъй като бил титуляр на правото на собственост върху топлоснабден имот. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание чл. 63-71 от 1

Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със стойността на която се е обогатил като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца. Излага, че в процесния период действали ОУ на продажба на ТЕ от 2007 г.според които абонатът дължал заплащане на месечни дължими суми в 20дневен срок от получаване на фактурата, поради което ответникът изпаднал в забава.

Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 12.03.2024 г. г. срещу В. В.

М., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 14495/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, и на 03.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Заповедта за изпълнение е оформена като връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за 2 забава.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява че сградата, в която се намира склад към МАГАЗИН № 6, находяща се в ****, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

От представения и приет по делото като писмено доказателство нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 20, том I рег. № 1684 дело № 18 от 02.12.2010 г. се установява, че ответникът придобил правото на собственост върху МАГАЗИН № 6 и СКЛАД прилежащ към МАГАЗИН № 6, находящи се в гр. ***. От представения и приет по делото (лист 45) нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** г. на нотариус ****а, с район на действие Софийски районен съд, чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че ответникът е прехвърлил на посочената дата, следваща исковия период, правото на собственост върху топлоснабден недвижим имот, КАФЕ-БАР, образуван от обединяването на МАГАЗИН № 5, МАГАЗИН № 6 и СКЛАД прилежащ към МАГАЗИН № 6, находящи се в ***“ (***) *** като от заявление с вх. № Г-22601 от 18.11.2022 г., автентичността на което не се оспорва, се установява, че В. В. М. е направи искане партидата за склад, находящ се в *** с инсталация ****, открита на негово име, да бъда закрита поради продажба на обекта. От представените от дружеството, извършило отчета и дяловото разпределение документи, се установява, че за сочената инсталация за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е начислена сума за отопление на имот в размер на 342,77 лева без ДДС.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящия случай по делото не се установява писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период да е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/.

3

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че за процесния период е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, като на база данни от третото лице помагач, стойността на потребената топлинна енергия за имота за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. след изравняване е в размер на 342,77 лв. без ДДС или 411,33 лева с вкл. ДДС. Стойността на услугата дялово разпределение, определена по реда на чл. 162 от ГПК е 15,71 лева, като не се установява плащания да са извършвани, поради което претендираните вземания са възникнали в полза на ищеца.

С оглед факта, че от доказателствата по делото се установи, че до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, която не е заплащана, както и че е осъществявана услугата дялово разпределение, която ищецът е легитимиран да получи доколкото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, а клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, по делото безспорно се установява, че се е стигнало до имущественото неравновесие - обедняване на ищеца и обогатяване на ответника поради общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт, а именно спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената му от ищеца в процесния имот топлинна енергия, поради което ответникът дължи заплащане на сумата за главница за топлинна енергия в посочения от топлинния счетоводител размер от 411,33 лева и дяловото разпределение от 15,71 лева на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като за разликата над пълния предявен размер от 420,12 лева искът за главница е неоснователен.

По делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, тъй като за поставянето на длъжника в забава по безсрочното задължение, каквото е вземането от неоснователно обогатяване, е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (така и ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо предявените искове за сумите от 99,32 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.12.2021 г. до 05.03.2024 г., както и за 3,44 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 05.03.2024 г., са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноските в първа инстанция.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за 4 държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 75 лева, от които следва да му бъдат присъдени 59,46 лева.

В настоящото производство ищецът е платил 25 лева за държавна такса (лист 73).

Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв.