Решение № 1388 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. ***, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110207059 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.

„***“ № 1*** срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-012373 от 05.06.2024 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва констатациите в акта и наказателното постановление, като твърди, че е управлявал автомобила си с поставен обезопасителен колан. Сочи, че при връчване на процесното наказателно постановление не са му били представени доказателства за вмененото му нарушение. В тази връзка счита, че отговорността му е ангажирана единствено въз основа на субективната преценка на актосъставителя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна – Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален 1 представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №1314522 от 20.05.2024 г. съставен от Е. К. А. на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР е установено, че на същата дата, около 04:45 часа, в гр. ***, по бул. „Св. Климент Охридски“ 39 с посока на движение от бул. „Андрей Ляпчев“ към бул. „8-ми Декември“ жалбоподателят А. С. Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.

№*** като при управление на автомобила бил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водачът бил сам в автомобила си.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН е съставен на място, като в него е отразено, че нарушителят има възражения против него, както и че е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетеля П. Н. Н..

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното Наказателно постановление №24-4332-012373 от 05.06.2024 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалб.А. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. К. А. и П. Н. Н., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество депозираната жалба е неоснователна по следните съображения:

Нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП поставя изискване към водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключение от посоченото задължение е предвидено за определени категории водачи, изчерпателно изброени в ал.2 на посочения текст, сред които обаче жалбоподателят не 2 попада.

От показанията на свидетелите А. и Н. безспорно се установява, че жалб.

А. Д. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а именно, че не е използвал обезопасителен колан в качеството си на водач, при наличие на такъв в автомобила. Посоченит е свидетели лично с а възприели извършеното нарушение и потвърждават фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.

Санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП , в действащата към настоящия случай редакция, предвижда глоба в размер на 50,00 лева за водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан.

В този смисъл административно -наказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50,00 лева, съобразявайки я с предвидения за този вид нарушение в закона размер.

Ето защо, административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя във връзка с осъществен от последния състав на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Твърденията, изложени в жалбата, не само не са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такива в хода на съдебното следствие.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Липсва и противоречие между посочените в акта и в постановлението законови разпоредби, както и несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация.

Същевременно съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, доколкото за същото по делото са приложени съответни заповеди за определяне на длъжностни лица с посочените правомощия.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно 3 вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66, 47 евро /с левова равностойност 130 лева/, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-012373 от 05.06.2024 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № 1***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № 1***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 66,47 евро, /с левова равностойност 130,00 лв./, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -*** град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4