Решение № 261280 от 12.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8791/2019
- Вид
- Решение № 261280
- Подписан
- 12.04.2022
- В сила
- 08.11.2022
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 136а · Кодекс на труда
- чл.136а, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.142, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.143 · Кодекс на труда
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.150 · Кодекс на труда
- чл.151, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.154а · Кодекс на труда
- чл.261 · Кодекс на труда
- чл.262 ал.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.04.2022 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ГОСПОДИН ТОНЕВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8791 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8791/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.“ ООД *** ЕИК ******срещу решение №96507 от 20.04.2017 г постановено по гр.д.№59101/14 г на СРС , 79 състав , в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на В.С.К. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.262 ал.1 КТ във вр.чл.150 , 143 ал.1 КТ сумата 6583,22 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.10.2011 г. – 30.08.2012 г., ведно със законна лихва от 31.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като размерът на присъденото обезщетение е неправилно определен от СРС съда. Първоинстанционният съд е квалифицирал цялата претенция на ищеца като извънреден труд по чл.262, ал.1 КТ във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ, които текстове касаят извънредния труд, но не и положения нощен труд по чл.261 КТ .
Такъв също се претендира, но съдът не е разграничил претенцията за извънреден труд и за положен нощен труд. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл.154а от КТ и издадената въз основа на него Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с ПМС №244 от 11.09.2006 г. За лицата , които извършват транспорти дейности законът е допуснал с подзаконов нормативен акт да се установи друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд, различни от общите разпоредби на КТ, които в случая не намират приложение. СРС безкритично е приел като доказателства по делото представените от ищеца оригинали на тахографски дискове, но според Закона за автомобилните превози, тахографските шайби /листове/ се съхраняват в оригинал от работодателя, като по делото не било изяснено обстоятелството, защо оригиналните тахографски шайби се намират у ищеца и как ги е придобил, което навежда съмнение, че същите са „манипулирани“. Приетата по делото СТЕ сочи , че е възможно тахографите да бъдат манипулирани и че е напълно възможно други лица да са управлявали автобусите с тахографските дискове на ищец а. Съдът необосновано е приел за доказано, че ищецът в определени дни е шофирал по 13 часа без прекъсване, според СИЕ , а според исковата молба-24 часа без прекъсване. Това се опровергава от показанията на ищцовия свидетел Х.А., който заявява, че няма такъв случай шофьор да кара 24 часа . Като се позовал на чл.7, ал.4 от Наредбата, СРС е направил неправилен извод като е включил „времето на разположение“ като извънреден труд. „Времето на разположение“ на лицата извършващи транспортни дейности не може да се счита за „дежурство“ и за полагане на извънреден труд .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Страните са уговорили работа при пълно работно време и нормална продължителност на работното време от 8 часа . По делото няма представени от ответника доказателства за уговорено или установено от работодателя друго работно време . Положен е извънреден труд , защото при курсовете до Испания автобусът е управляван от трима шофьори , които са се сменяли и единствените почивки са били за нощуване в Испания . Във времето , в което не са шофирали останалите двама шофьори са били на разположение в автобуса /седнали в него , сравни с ТР №8/13 г от 30.10.2014 г на ОСГК на ВКС / . Искът е доказан по размер с основната и допълнителната ССЕ , като същински почивки не е имало и те представляват част от работното време . Нощният труд по чл.261 КТ е съобразен в размера на определеното обезщетение . Няма данни за манипулиране на тахографските дискове .
Въззивната жалба е допустима. В първоначалното въззивно производство с решение №6816 от 12.10.2017 г по гр.д.№8462/17 г СГС , III „Б“ състав е потвърдил решението на СРС обжалваната част . Приел е , че безспорно ищецът е работил като шофьор при ответника за периода 27.10.2011 г.-30.08.2012 г., като е превозвал пътници по автобусни линии Русе, България-Бургос, Испания и Хасково, България-Ел Елхидо, Испания. СРС е квалифицирал претенциите на ищеца като извънреден труд по чл.262, ал.1 КТ във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ. Тези текстове касаят извънредния труд , но не и нощния труд по чл.261 КТ , който текст СРС е пропуснал да посочи . От друга страна в мотивите си СРС е посочил , че от общата сума от 6 583,33 лв.,
- 4 065,80 лв. са за извънреден труд в работни дни ;
- 2 049,70 лв. са за извънреден труд в почивни дни,
- 283,84 лв. са за извънреден труд в празнични дни и
- 184 лв са за нощен труд. т.е. налице е необходимото разграничение . От депозирания по делото трудов договор от 02.05.2011 г. се установява, че страните са договорили пълно работно време, което съгласно чл.136 ал.3 КТ е с нормална продължителност до 8 часа дневно. Същевременно, процесуалният представител на въззивника /ответник/ променя твърденията си и започва да твърди , че работното време било различно през дните, в които ищецът е извършвал курсове, но по делото не е представено доказателство за уговаряне между страните или въвеждане с акт на работодателя на работно време, различно от посоченото с нормална продължителност между 09,00 и 17.00 часа и не е нарушен чл.154а от КТ . От събраните по делото писмени доказателства /командировъчни заповеди/ и показанията на разпитаните свидетели, се установява , че изпълнението на посочените задължения е налагало ищецът да полага труд, извън посоченото по- горе работно време, през нощта и в почивни и празнични дни. Автобусът е бил управляван от трима шофьори, които са се сменяли след четири часа шофиране. Според свидетеля А., който пътувал заедно с ищеца, докато единият от шофьорите управлявал автобуса, останалите седели по седалките и разговаряли с пътниците, като по време на движението е било забранено да се ползва спалното помещение, поради което шофьорите не почивали в него. Единствената почивка за нощувка на всеки курс е била в неговата крайна точка в Испания, което се установява и от представените по делото фактури. Според приетата пред СРС СТЕ посочените от ищеца в исковата молба периоди, в които той е полагал извънреден и нощен труд, съответстват на данните от тахошайбите. Не могат да приемат за доказани твърденията на ответника за възможна манипулация на тахографите и/или че възможно други лица да са управлявали автобусите с тахографските дискове на ищеца . Вещото лице по приетата по делото СТЕ посочва вероятност и възможност, но никъде по делото не се установява такава манипулация, независимо от обстоятелството, че оригиналите на приложените тахографски дискове са се намирали при ищеца, а е следвало да се намират при работодателя. Не само приетата СТЕ, но и другите депозирани доказателства-командировъчни заповеди, фактури за нощувки, в хотел в крайната точка на пътуването, обяснения на свидетели, преценени в своята съвкупност, кореспондират с информацията от тахографските дискове. Дори и да се приеме, че е възможно друго лице да е управлявало автобуса с тахографските дискове на ищеца, то доказателства в тази насока липсват по делото, както и доказателства за тяхното евентуално манипулиране.
Според СГС , III
„Б“ състав при изпълнение на процесните курсове по редовната автобусна линия Русе/България/-Бургос/Испания/ и Хасково/България/-Ел
Ехидо/Испания/ и обратно, ищецът е полагал труд извън установеното в трудовия му договор работно време от 09,00 до 17,00 часа, което е ставало по разпореждане на работодателя. Шофьорите са били трима, като всеки от шофьорите е управлявал автобуса по 8 часа на денонощие. През времето, през което не са управлявали автобуса по време на пътуване, останалите двама шофьори са били на разположение на работодателя. Съгласно чл.7 ал.1 от Наредбата „при изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. На разположение на работодателя са се намирали шофьорите, които в момента не са управлявали автобуса, но са се намирали в него в готовност да поемат управлението. Това съответства и на разпоредбата на чл.7 ал.4 т.2 от Наредбата, определящ за „време на разположение“ периода, през който транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, когато превозното средство е в движение.“. Следва да се има предвид ал.6 от Наредбата, според която „при изчисляване продължителността на дневното работно време се отчита и времето, през което транспортният работник е задължен да бъде на работното си място в готовност да започне нормална работа със задачи, свързани с изпълнение на дежурство, през периодите на очакване на товарене или разтоварване, преди отпътуване, когато продължителността им не може да се определи предварително.“ Съгласно ТР №8/13 от 30.10.2014 г. на ОСГК на ВКС разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството работникът е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част, се счита за работно време”. Ето защо неоснователно се явява твърдението, че като се позовал на чл.7, ал.4 от Наредбата, СРС е направил неправилен извод като е включил „времето на разположение“ във времето, което е отчел като положен извънреден труд. Размерът на предявения иск е доказан с приетата от СРС основна и допълнителна ССЕ, като последната е разработена в два варианта. При първия вариант във времето на положен труд не са включени периодите за почивка, които се полагат съгласно чл.7, ал.4 от Наредбата, а при втория вариант, цялото време на пътуване с автобуса е прието за работно време на ищеца. Законосъобразно СРС е възприел втория вариант на допълнителното заключение на счетоводната експертиза, тъй като т.нар „време на разположение”, през което шофьорът не управлява моторното превозно средство, но пътува заедно с другия шофьор и е на разположение на работодателя. Според чл.7 ал.4 от Наредбата, във времето на разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време на работа, и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши друга работа. Такива са периодите: 1.през които транспортният работник придружава превозното средство, докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата или поради забрани за пътното движение; 2.през които транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение-чл.7, ал.4 от Наредбата. СРС правилно се е позовал и на европейското законодателство , като е посочил, че полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието или на място, определено от работодателя, е въпрос, регламентиран и в европейското законодателство /Директива 2003/88/ЕО/, като по приложението му са постановени актове на Съда на Европейските общности, които са източник на правото и са задължителни за националните съдилища /решение от 03.10.2000г. по гр.д. С-303/98 и решение от 09.09.2003г. по дело С- 151/02/. Възприетото в тази съдебна практика становище е , че в случаите на почивка, когато служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Ето защо законосъобразно и в съответствие с чл.7 ал.4 от Наредбата, СРС е кредитирал втория вариант от допълнителното заключение на счетоводната експертиза, при който, при отчитане продължителността на работното време са взети предвид и периодите на почивка , през които ищецът се е намирал в автобуса и макар да не е управлявал МПС, е бил на разположение на работодателя, без възможност да напуска МПС.
Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/527ed004-60c1-4fbd-ae3b-c0687e36233a