Протоколно определение № 45 от 17.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 48/2026
- Вид
- Протоколно определение № 45
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Румяна Панталеева, Павлина Георгиева Димитрова, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.13, ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.13, ал.6 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.13, ал.8 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.6 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.7, т.6 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.8 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.244, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.64, ал.4 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.4 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 45 гр. Варна, 17.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Павлина Г. Димитрова
Росица Ант. Тончева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600048 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-лице, чието задържане се иска Т. М. М., явява се лично води се от органите на РД „Охрана” - Варна и с адв. И. С. от АК - Варна, назначен служебно от преди.
За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор Г..
Явява се П. М., преводач, назначена в първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Представям изготвения превод на обвинителния акт и заповедта за задържане, които са били изпратени от ВКП на Окръжна Прокуратура – гр. Варна, както и потвърдителното съобщение от „Интерпол Подгорица“ за потвърждаване валидността на дифюжъна или така наречената червена бюлетина. Не правя искания за отвод.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото. Ако първо ми разрешите да позволите на доверителя ми да завери за вярност с оригинала документите, които ми бяха представени от неговия зет. Това е медицинска документация, която удостоверява здравния статус на доверителя ми, но те ми бяха предоставени едва вчера по „Whatsapp” и аз реално не мога да потвърдя с подписа си дали съществуват оригинали или не. Желая да ги представя и моля да приемете така представените от мен копия на доказателствата, които удостоверяват медицинското състояние на доверителя ми и които считам, че са нужни за моето последващо искане, а именно за назначаване на експертиза. Искам да бъде назначена експертиза, считам, че първоинстанционния съд постанови едно определение, което считам за незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Експертизата е 1 нужна за това да установи здравния статус на моя доверител и че всъщност задържането му в ареста би довело до сериозно разстройство на здравето и застрашава живота му. Представените от прокуратурата доказателства считам, че са относими и моля да бъдат приети. Не правя искания за отвод.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, както и да бъдат приети по него представените и от двете страни доказателства. Предвид обстоятелството, че представените от защитата документи са на немски език, същите се предоставят на преводача, който да се запознае с тях и на кратко да пресъздаде устно съдържанието им в резюме, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал представените от прокуратурата писмо от МВР до Апелативна Прокуратура – Варна рег.№А2327/16.02.2026 г., ведно с файл рег.№6251/07.02.2026 г. по описа на ДМОС при МВР, писмо от Окръжна Прокуратура – Варна рег.№650/13.02.2026 г., писмо от ВКП изх.№1504/10.02.2026 г., заверени за вярност с оригинала преводи на писмо от Управление на полицията при Черна Гора №21/42/215/17-170/03.02.2020 г., разпореждане за заповед за арест от Районен съд – Котор от 12.01.2017 г., решение №86/15/15 на Районен съд – Котор от 09.01.2017 г., обвинителен акт Kr.I №5/11 от 06.03.2015 г. по описа на Районна Прокуратура – Котор, ведно със заверени за вярност копия от същите документи на сръбски език, както и представените от адв. С. заверени за вярно с оригинала 11 бр. медицински документа на немски език, ведно с декларация от Г.Г. от 10.02.2026 г.
ПРЕВОДАЧЪТ М.: Първият документ е от радиологията, това е скенер на няколко прешлена спондилоартроза, което той обяснява до мен, че разстоянието между прешлените вече е намаляло. Следващият документ също е томография на прешлените, които също потвърждават, че освен, че разстоянието между прешлените е намален има стесняване на канала на гръбначния стълб. Следващият документ пак е томография, но с друга дата.
Диагнозата тук е същата, само че е малко по-рано от 2021 г., а предния документ беше от 2023 г. и тук находките не са фрапантни. Следващият документ това пак е от дата март 2023 г., пак изследване скенер на гръбначния стълб и прешлените, където спондилозата се потвърждава. Клиника по урология и урологична онкология поставя диагноза, документа е от април 2025 г. и диагнозата е карцином на простатата със странични диагнози: бъбречна недостатъчност, артериална хипертония и няколко латински наименования, като терапията след тази диагноза е било робото-асистирана отстраняване на простатата, това е епикризата и са описани всички медицински и тук вече има снимки на шийни прешлени.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам че няма основания за назначаване на съдебно-медицинска експертиза. От една страна защото 2 една част от установените по отношение на исканото лице М. заболявания датират повече от три години, а по отношение най-скорошното, което е представено от клиника по урология от миналата година не намирам от превода, който е направен от преводача не намирам основание за съмнение, че престоя на Т. М. в арестно помещение е несъвместим с това заболяване.
СЪДЪТ счита, че искането на адв. С. е неоснователно. То е било направено пред Окръжен съд – Варна, който мотивирано го е отхвърлил. И от представените пред настоящата инстанция документи не се установява необходимост за използване на специални знания в областта на медицината, тъй като не се откриват актуални данни за влошаване на здравословното състояние, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. С. за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми Апелативни съдии, в жалбата си подробно съм описал основанията защо настоящото производство въобще не е трябвало да се състои, тъй като основния ми мотив в жалбата е, че задържането е по искане на черногорската държава или черногорската прокуратура, която в своето си искане квалифицира евентуалното престъпление, което е извършил доверителя ми от черногорския закон с чл.244, ал.1 от НК на Черна гора. Този член и описаното в цялата документация по делото описва едно престъпление, което е измама в особено големи размери и по нашия НК, по българския НК то съответства едно към едно с чл.211, вр. чл.209, ал.1 от НК на Република България. След като това е безспорно и Вие самите може да го видите в материалите по делото, считам, че не са налице изискванията, които изисква чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА и считам, че след като не е налице екстрадиция, а именно за това, че всъщност това престъпление е погасено по българския НК, считам, че въобще не би следвало подзащитния ми да бъде и временно задържан за това. Аз съм го описал много подробно в жалбата си, че чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА казва категорично, че трябва да не е налице погасяване по давност както от молещата страна, така и от страната, която е задържала лицето. Наистина считам, че именно затова и това производство подлежи на съдебен контрол, защото по незнайни за мен причини, прокуратурата е вкарала в своето искане чл.212, ал.4 от НК, вр. чл.212, ал.1 от НК на Република България. Там се говори за документно престъпление - използване на документ, който е фалшифициран, а за такова нещо в настоящата документация, която е по делото няма. Не мога да си обясня, в началото си мислех, че е грешка на прокуратурата по простата причина, че дори Окръжна прокуратура поддържаше версията, че това е в особено големи размери и съда трябва да се съобрази с това. Да така е, само че тази квалификация е по чл.211, вр. чл.209 от НК и правилно окръжния съд в мотивите си по определението каза, че давността по нашия НК е 15 години и 3 ако счетем датата на това, което е от документацията 2010 г., то давността е изтекла през лятото на 2025 г. Всъщност за мен и моля уважаемия състав да постанови определение, с което отмени определението на окръжния съд като незаконосъобразно такова, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и като необосновано. Моля съда да освободи доверителя ми, а при евентуалност да му наложи мярка „Подписка“ до разглеждане на съществения спор по неговата екстрадиция. Едно изречение последно ще кажа, защото споделяйки в прокуратурата тези всички мои доводи, те казаха, че това не е предмет на настоящото дело. Аз считам, че точно затова е съдебния контрол, който трябва да осъществите Вие, а именно, че при евентуална грешка или неправилна квалификация от страна на прокуратурата не би следвало подзащитния ми да търпи санкцията на това да бъде задържан, след като е ясно, че изискванията на чл.6 от ЗЕЕЗА са изпълнени, а именно, че това престъпление по нашия български К е погасено по давност и не би следвало той да бъде екстрадиран. След като не би следвало да бъде екстрадиран не би следвало да търпи и мярка „Задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-жо Председател, уважаеми Апелативни съдии, настоящото производство е по реда на чл.64, ал.8 от НПК, вр. чл.13, ал.8 от ЗЕЕЗА. Продължавам да бъда на становището, което изговорихме с адв. С. преди производството, че изложените в неговата жалба оплаквания касаят съществото на екстрадиционното производство, а настоящото производство е единствено с цел да бъде осигурено лицето във връзка с предстоящото производство по екстрадиция. В тази връзка считам, че няма съмнение, че случая е неотложен по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за екстрадицията, като са изпълнени всички условия, които са поставени в следващите алинеи, а именно наличие на валиден акт за задържане с данни за непогасено по давност престъпление, което има своя аналог в българското законодателство. Препращането на нормата на чл.13, ал.7 към разпоредбите на чл.64, ал.4 и ал.6 от НПК се отнасят единствено до реда, по който следва да бъде разгледана молбата на компетентния орган на молещата държава, като категорично не следва да бъде разглеждано изискуемото по смисъла на чл.63 предположение за обоснованост, а единствено опасенията, които могат да съществуват по отношение на исканото лице, свързани с опасността от укриване или извършване на престъпление. В този смисъл аз считам, че са правилни и законосъобразни изводите на Окръжен съд - Варна по отношение адекватността на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Т. М.. В случая единствено от приложените в днешно съдебно заседание материали от адв. С. считам за относима тази декларация, подписана от Г.Г., с която той декларира, че исканото лице е пребивавало в минало време в периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г. Принципно този период е неотносим към нашето производство, но показва единствено, че да, той е пребивавал в този комплекс в Свети Влас, но към настоящия момент продължават да са верни изводите на съда по отношение на липсата на 4 доказателства, че той има някакво пребиваване в нашата страна. В този смисъл и доколкото считам, че нормите на чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА са неотносими в настоящото производство по вземане на мярка за неотклонение за временно задържане. Моля да потвърдите определението на Окръжен съд Варна и да приемете, че тази мярка, която е взета се явява към настоящия момент правилна и законосъобразна.
ЖАЛБ.-лице, чието задържане с иска М. /чрез преводача/: Уважаеми съдии, искам първо да кажа, че престъплението, което ми се приписва не е извършено от мен. Задържането се случи заради „Интерпол“ не знам въобще не ми е ясно как се е стигнало до там. Пътувах към Германия, защото имах шест лекарски прегледа в рамките на два дни за различните медицински проблеми, които имам. Моето искане заедно с моя защитник е да бъда освободен, за да може в жилището в Свети Влас, което съм взел под наем да мога да намаля последиците от медицинските проблеми, които имам. Там имам уреди медицински, уред който облекчава болките в нервите. Не ми беше предоставен този уред от отговорните лица в ареста. Това е уреда, който ми е нужен да намаля болките си когато пътувам. Друга молба ако решите да остана в ареста този уред да ми бъде даден, за да мога да предотвратя поголеми проблеми. Освен това Ви моля ако мога да остана в „Св. Влас“ докато всичко се изясни и ако все пак остана в ареста моля да бъда предаден на Германия, защото там има по-добро медицинско обслужване за моето състояние.
Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/527e0359-6085-4581-97b5-99ccaa367f55