Присъда № 6 от 15.02.2023, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 371/2022
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 15.02.2023
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
Мотиви към присъда № 6/ 14.02.2023 г., постановена по НЧХД№ 371/ 2022 г. по описа на РС- Д.град.
1. Против А. В. Т., род. на **** г. в гр. Хасково, жив. в гр. Д.град, б.гр., средно образование, ЕГН **********, неосъждан; и В. А. Т., род. на **** г. в гр. Д.град, жив в гр. Д.град, б. гр., средно образование ЕГН **********, неосъждан, е подадена тъжба, с която са обвинени в това, че на 16.08.2022 г., в гр. Д.град, в съучастие и като съизвършители причинили на Ст. П. П. от гр. Д.град, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК, а именно - разкъсно – контузни рани и охлузвания по лицето, хематоми на клепачите на дясно око - престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
2. В хода на производство е предявен граждански иск от Ст. П. П., ЕГН **********, гр. Д.град, ул. ************************, да бъдат осъдени А. В. Т. и В. А. Т. да му заплатят солидарно сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на нанесената телесна повреда, ведно със закона лихва върху тях, считано от дата 16.08.2022 г., до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. В. Г. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване на подсъдимите за виновни и уважаване на гражданският иск.
4. ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- Ст. П. П. не пледира.
5. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. И. И. при ХАК пледира невиновен за подсъдимите , поради неизбежна отбрана, евентуално – за реторсия, гражданският иск да бъде отхвърлен.
6. ПОДСЪДИМИТЕ- А. В. Т. и В. А. Т. дават обяснения, но не пледират.
Съдът намира:
Приложим закон:
7. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Факти по делото.
8. Подсъдимите- баща и син не представлявали интерес за полицията, поспециално В. Т. бил дълбокоуважаван поне по месторабота. Същият имал известни здравословни проблеми, които се отразявали на подвижността му.
9. Ал. Т. се познавал с тъжителят- г-н П., живеели в съседство в гр. Д.град на ул.З.
Зограф. През м. август 2022 г. г- н П. внезапно се настроил негативно към Ал. Т., по подозрение, че последният е дал отрицателна информация за П. пред полицията, в следствие на което имал известни проблеми със служителите на реда. На 16.08.2022 г. около 19:30 часа, Ал. Т. бил навън и се прибирал към дома си, като за целта трябвало да премине през тунел, находящ се в самият блок. След него вървели г- н П. и неразпитано по делото лице Деян, с прякор „Къдравия“. В тунела двамата настигнали Т. и му нанесли побой, при който получил разкъсноконтузна рана на горната устна. Нараняването е било придружено с обилно кръвотечение, когато Т. се прибрал у дома си, като носел бутилка, с която му бил нанесен поне един от ударите, той бил възприет от страна на баща си- В. Т., майка му- св.Т.а и сестра си(неразпитана по делото). Последните били силно притеснени, а веднага В. Т. излезнал от апартамента си, за да търси г- н П. за обяснение за случилото. С цел да пази баща си, с него излезнал Ал. Т. и цялото семейство, видели г- н П. пред блока и В. Т. се насочил към него. В това време в 1 близост бил и св. Б., който е съсед на страните и се намирал в по- добри отношения с г-н П.. Г- н П. възприел приближаващият към него В. Т., който търсел обяснение за случилото се, отчитайки здравословното му състояние и разликата във възрастта се насочил към него . В този момент обаче се приближил и Ал. Т. , който му нанесъл удари по главата, на които г- н П. отговорил веднага .
Намесил се св. Б. с бухалка, която извадил от колата си, намесили се и св. Т.а и дъщеря й, така ситуацията била овладяна и участниците се разделили. В 20:24 часа г- н П. подал сигнал на тел. 112, в 20:34 часа се обадила на същият телефон и г- жа Т.а. На място дошъл полицейски патрул, в състава на който бил св. К., отведени били в полицията участниците в конфликта- страните по делото и св. Б..
10. След инцидента г- н П. се обадил на майка си- св. П.а и я уведомил за инцидента, тя възприела, че е бил ударен. На следващият ден г- н П. отишъл на преглед, където му била оказана медицинска помощ .Нараняванията били освидетелствани на 17.08. Установено било, че имал в областта на дясното слепоочие дълбока драскотина, изпълнена със засъхнала кръв и дължина 2 см., на външен край на дясната вежда има пластирна превръзка, напоена с кръв; по вътрешната част на дясната очница – рана с неравни ръбове, изпълнена със засъхнала кръв и размер на 5 мм; отекли клепачи на дясно око, кръвонаседнати с с морав цвят; по вътрешен край на лявата вежда- линейна рана със слепени хирургически ръбове и дължина 1.5 см.
11. Срокът на възстановяване бил до 20 дни, като майката на г-н П. налагала с компреси раните десетина дни.
Правни изводи за съставомерност.
12. Доказателственият материал по това дело е разнороден, силно поляризиран, що касае очевидците на случилото се. От една страна това са показанията на св. Б., който е очевидец на деянието, подкрепа дава заключението и устен доклад на д- р Е., както и показанията на майката на г- н П.. От друга страна противостоят обясненията на подсъдимите, плюс показанията на св. Т.а- майка и съпруга на подсъдимите, плюс второ заключение на д- р Е.. Всъщност се оказва, че съдът преди всичко кредитира обясненията на подсъдимите, които като че ли наймного се доближават до качествено доказателство за случилото се , сравнително обективно разкриват станалото и логически и житейски се свързват найдостоверно.
13. На първо място показанията на св. Б. следва да не бъдат кредитирани, поне в частта, касаеща побой, извършен от страна на подсъдимият В. Т.. Причините за това са сравнението им с останалите доказателства, както и най- вече удостоверената по делото пристрастност към тъжителя и силно изявена неприязън към Ал. Т.а.
14. Показанията на Б. не се подкрепят с обясненията на подсъдимите и показанията на св. Т.а. Според тези показания първо идва г- н П., със скъсана фанелка и с кръв по лицето, започнал да му обяснява, какво се е случило- очевидно касаещо предходният инцидент , възприето то съда по- горе. След това идва Ал. Т., който започва да се разправя с П., след което ударил П.. После идва и бащата – В. Т. и също започва да бие П., Б. възприел силно кървене по главата на П. , затова чак сега се намесил в неравната борба с бухалка.
15. Всъщност като че ли значително по- достоверно звучи версията на подсъдимите.
Като че ли е достоверно при предходната на казуса схватка да има кръв по П., вероятно не негова, включително и да му е скъсана тениската. Съдът възприе подсъдимият Ал. Т.- добре сложен и едър млад мъж, така че е нормално в този случай да се е отбранявал, съответно- да нанесе известни щети по нападателите.
Несъмнено се установи , че при схватката в тунела на блока има силно 2 кръвотечение от устата на Ал. Т., което е възприето от неговите родители. Така е житейски оправдано именно бащата в суматохата и под силното напрежение да излезе и да търси обяснение от П. за случилото се. Надали бащата , имайки предвид физическите си особености- възраст , здравословно състояние е успял да нанесе какъвто и да е удар по млад и здрав мъж , какъвто е г- н П.. По- вероятно и житейски оправдано, а и признато от подсъдимият Ал. Т. е, че именно последният предварително се намесва и нанася удари по П..
16. За обострените отношения между Б. и Ал. Т. говори не само последният, но и разпитаният полицай В. Д., който посещава следващ инцидент , две седмици покъсно между двамата. Очевидно това допринася за пристрастността на св. Б..
17. Св. Т.а заявява, че В . Т. не е нанасял удари, обясненията на двамата подсъдими са в същата посока, така съдът намира, че Вл. Т. по посочените причини не е доказано, че е автор на деянието , това е оправдателно основание по смисъла на чл. 304, пр.ІІ-ро от НПК, поради което съдът го призна за невиновен.
18. Несъмнено се установи обаче, че подсъдимият Ал. Т. е нанесъл неустановен брой удари по г- н П. и в крайна сметка му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно - разкъсно – контузни рани и охлузвания по лицето, хематоми на клепачите на дясно око.
19. Безспорно от заключението на вещото лице става ясно , че ударите са множество, като всяко нараняване кореспондира с един удар. Без значение всъщност за делото е, дали е използван предмет от типа на бокс/ пръстен за раната, която има различна типология- в областта на дясното слепоочие дълбока драскотина, изпълнена със засъхнала кръв и дължина 2 см. Важна е обективната находка по него.
20. Подсъдимият Ал. Т. признава ,че той удря П.. По отношение на това дали нараняванията не са причинени при предходният сблъсък, по- скоро липсват каквито и да е данни за това. Всъщност тук годно доказателствено средство са единствено обясненията на Ал. Т., който не казва нещо подобно пред съда. По тази причина , съдът приема ,че тези наранявания касаят изследвания случай.
21. Телесната повреда е лека по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
22. Подсъдимият действа виновно при условията на пряк умисъл- съзнавал е обществено опасния характер на деянието и неговите последици , но е искал настъпване на последните, въпреки съзнаването на техния обществено – опасен характер.
23. Не е обосновано твърдението за неизбежна отбрана. Не се установи по делото наличие на започнало непосредствено нападение от страна на П. към подс. В. Т..
Според съда подс. Ал. Т. всъщност погрешно е отчел обстановката, като такава при която ще има вероятно нападение от страна на П., затова и превантивно нанася ударите по него. Но всъщност обективни данни , че има опасност изобщо П. да нападне по- възрастният си съсед по делото няма. Така изискуемият елемент за наличието на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НКнепосредствено противоправно нападение.
24. Съдът намира обаче, че при нанасяне на тези удари, г- н П. успява да нанесе и свои такива, т.е. има налице размяна на удари, съответно- причинени телесни повреди(леки ) на Ал. Т.. В тази връзка може да се ценят показанията на св. Б. в тази им част, които се покриват с обясненията на Ал. Т. за размяна на удари.
25. Макар и да няма сигурни данни, че в тази размяна П. уврежда тялото на Т. по начин, сходен на деянието по чл. 130, ал.1 от НК- да е налице разкъсване на кожа, синини, охлузвания и др., тъй като според съда заключението на експерта констатира предходното и описано по- горе нараняване, осъществено преди 3 случая, то несъмнено от ударите Т. получава болки и страдания, без разстройство на здравето- което е обяснимо житейски.
26. Следва да се посочи, че тези удари са нанесени непосредствено след като П. получава поне първият удар от страна на Ал. Т..
27. За нуждите на чл. 130, ал.3 от НК, този съд приема при така установените факти, че става въпрос за телесна повреда , нанесена от пострадалият веднага, след като е получил такава телесна повреда. Той е отвърнал на ударите, които са му нанесени , това е станало веднага.
28. Не е необходимо да има пълно съвпадение между двете теесни повреди на двете биещи се лица. Важното е, че и телесната повреда на П. и тази на Ал. Т. са леки и в обективната връзка ,която чл. 130, ал.3 от НК изисква.
29. По посочените причини, съдът намира , че следва двамата биещи се- Ал. Т. и г- н П. да не им се налага наказание поради реторсията, която се констатира по това дело.
30. На това основание – чл. 130, ал.3 от НК, съдът, приемайки Ал. Т. за виновен в осъществяване на леката телесна повреда не го наказа, не наказа и пострадалият П., който е отвърнал веднага с нанасяне на такава телесна повреда.
31. За гражданки иск и разноски.
32. С оглед признаването на подсъдимият Ал. Т. за виновен в извършен деликт, искът, който е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е основателен също. Налице е деяние, извършено виновно от делинквента, в пряка и причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди на пострадалото лице. Тези вреди са изразени в болки и страдания.
Разпечатката съдържа 44 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/527d627d-8477-44b0-89d3-b030c749fdcf