Определение № 1408 от 12.10.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1408 гр. Бургас, 12.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20212100501742 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 15082/24.08.2021г. на БРС от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.*, офис 4, заявена чрез ю.к.П.Балабанова против разпореждане № 4515/06.08.2021г. по ч.гр.д.

№ 5312/2021г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Р. Ч. Р. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет.*, за сумата от 784,38лв. възнаградителна лихва, дължима за периода 24.02.2017г. – 24.10.2017г. по договор за паричен заем № 107721 към искане № 118871 от 25.01.2017г., сключен между Р. и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя с подписано на 04.03.2020г. Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски за въззивното производство.

Препис от жалбата не е връчван на Р. Ч. Р. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 5312/21г. по описа на БРС е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от пълномощника ю.к.М.Гълъбова, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р. Ч. Р. с ЕГН1 **********, за следните суми: главница от 4500лв. за периода 24.02.2017г. – 24.10.2017г., 784,38лв. договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 24.02.2017г. – 24.10.2017г., 1088,36лв. обезщетение за забавено плащане за забава, дължима за периода 25.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2021г., изключая периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020, съгласно чл.6 от ЗМДВИПОРНС, и законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Прилага договор за паричен заем № 107721 към искане № 118871 от 25.01.2017г., сключен между Р. и „Сити Кеш“ ООД. Твърди се неизпълнение по договора и цедиране на вземането в полза на дружеството-кредитор с цедент – „Сити Кеш“ ООД. Ангажира доказателства.

По ч.гр.д.№ 5312/2021г. по описа на БРС е издадена заповед за изпълнение против длъжника Р. Ч. Р. за сумата на главницата – 4500лв., 1088,36лв. лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата на направените разноски по делото, ето защо настоящият съд няма да излага аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед за изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя извода.

По отношение на останалото заявено вземане – за договорната лихва, БРС е отказал да удовлетвори заявлението с аргумент, че клаузата е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД, тъй като договореният ГЛП е 40,08% е с необосновано висока стойност на даденото задължение.

За да разреши поставения спор, настоящият състав съобрази следното:

Претендираната възнаградителна лихва е посочена от частния жалбоподател като договорно възнаграждение, прието от съда за недължимо, като прекомерно, съответно нищожно.

По този повод настоящият състав съобрази: Договорът между страните е сключен при следните условия: сума по кредита в размер на 4500 лева, срок на кредита - 9 месеца, размер на вноската по кредита: 9 х 587,15лв., падеж на вноската: 24-то число от месеца, ГПР 48,714%, ГЛП-50,08%, дата на последно плащане – 24.10.2017г. или общо задължение по кредита – 5284,38лв..

По отношение на споровете за нищожност на договорната лихва е налице практика на различни състави на ВКС – решения и определения, произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за да се приеме, че не накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този размер води до извод за нищожност.

Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като горен праг на договорната 2 лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора.

Такива решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г.

На основание гореизложеното и като се съобрази т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 8/2017г. ОСГТК, настоящият състав приема, че заявлението следва да бъде уважено и в частта относно претендираната договорна лихва. Разпореждането на БРС подлежи на отмяна, а в полза на частния жалбоподател се следват направените в настоящото производство разноски в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15лв. за платената д.такса за обжалване.

3

Водим от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4515/06.08.2021г. по ч.гр.д.№ 5312/2021г. по описа на РС-Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

Длъжникът Р. Ч. Р. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет.* да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.*, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, сумата от 784,38лв. възнаградителна лихва, дължима за периода 24.02.2017г. – 24.10.2017г. по договор за паричен заем № 107721 към искане № 118871 от 25.01.2017г., сключен между Р. и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя с подписано на 04.03.2020г. Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

ОСЪЖДА Р. Ч. Р. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет.* да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.*, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева направените в настоящата инстанция разноски в размер на 65лв.

ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4