Решение № 127 от 22.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Б. С., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20241410101588 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. П. П., ЕГН ********** от гр.Б. С., ул. „Хан Крум“№51, вх.А, ет.1, ап.1 срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“№115Е, ет.5, с която е предявен установителен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК и в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 предл.1 и 2 вр. с чл.26 ал.4 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №983847/19.12.2023 г. сключен между Ц. П. П. и „КРЕДИРЕКТ“ЕООД на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК във връзка с чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД. В условията на евентуалност да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл.18 ал.1 от Договор за потребителски кредит №983847/19.12.2023 г. сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2023 г. ищцата е сключила с ответника Договор за паричен заем кредирект №983847 в размер на 2000 лв., размер на месечна погасителна вноска 4 по 78,33 лв. и 14 по 188,30 лв. Годишния процент на разходите за заема е 58,32 %, брой вноски 18, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, с обезпечение – поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя. Общата сума за плащане е в размер на 2949,52 лв. и дата на последно плащане 19.06.2025 г. Твърди се, че в чл.18 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Общият размер на неустойката при непредставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 3908,48 лв. за целия срок на договора за потребителски кредит.

Посочва се, че от анализа на Договора се установявало, че ищцата следва да върне сумата от 6746,78 лв., която включвала 2000 лв. – главница, 949,52 лв. – лихва, 3908,48 лв. – неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.

Поддържа, че нито в Договора, нито в стандартния европейски формуляр не е било посочено както се включва в ГПР – дали в ГПР е включена неустойка при непредставяне на обезпечение. Твърди се, че ищцата е представила към исковата молба платежни бележки за заплатена от нея към датата на завеждане на исковата молба сума в размер на 3887,18 лв.

В исковата молба се излагат съображения, че договорът е нищожен на основание 1 чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че изискването изложено в чл.6 от Договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва е нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено, но не е в ГПР. Невключването означавало, че не е спазено изискването на чл.11 т.10 от ЗПК. Посочва се, че е нарушен и чл.11 т.9 от ЗПК, поради неправилно посочване на лихвени проценти.

Посочва се, че клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Поддържа се, че в процесния договор е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, като по този начин е нарушен чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Посочва се, че са налице високи изисквания към физическите лица – потенциални бъдещи потребители, като например: при един поръчител осигурителният му доход да е в размер на не по – малко от три пъти размера на МРЗ за страната; при двама – размерът на осигурителният им доход на всеки един от тях да е в размер на не по – малко от два пъти размера на МРЗ за страната; да не са били поръчители по други кредити сключени с кредитора; да не се кредитополучатели по кредити сключени с кредитора и др. Навежда доводи, че всички тези изисквания правят невъзможно ищцата да осигури подобни обезпечения.

Посочва се в исковата молба, че уговорената неустойка в посочените размери – 3908,48 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като била необосновано висока.

В подкрепя на твърденията си ищцата е посочила практика на ВКС и СЕС.

По отношение на предявения евентуален иск ищцата в исковата молба моли да бъде прогласена недействителността на клаузата в чл.18 ал.1 от Договор за потребителски кредит №983847/19.12.2023 г. Посочва се, че включената към погасителните вноски неустойка е добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й в чл.18 ал.1 от Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи, че уговорената неустойка санкционира заемателя за виновно неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

Поддържа, че такава неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, тъй като се нарушавал принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които бил предвидил законодателя.

Посочва се, че клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 2008/48/ЕО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Искът по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото над главницата. Посочва се, че в чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като чистата стойност на кредита е в размер на 2000 лв. Ищцата е заплатила към датата на предявяване на иска сума в размер на 3887,18 лв.

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на кредита. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

2

Поддържа се, че на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея.

Посочва се, че валидността на договора за кредит произтичал от това, че основните му параметри – главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 -12 и 20 ал.2 ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор.

Поддържа се, че преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам бил избрал параметрите и условията му. С оглед на което клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител.

Излагат се доводи, че при формиране на ГПР са спазени всички закрепени в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК изисквания, като в договора и в европейския формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се бил сформирал. Посочва се още, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69 % и ГПР определен в процесния договор от 58,32 % не бил нарушен чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочва, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Посочва, че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера й още преди да е бил настъпил факта на неизпълнението на задължението, което се обезпечава. Поддържа се още, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя, разсрочена на вноски, които можело да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.

В отговора ответника оспорва твърдението, че неустойката представлявала добавка към възнаградителната лихва, уговорката неустойката да бъде изплащана на части, а не едновременно е в полза на ищеца, тъй като било разпределено задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва.

Посочва се още, че процесният договор е сключен изцяло по волята на ищеца, получил е подробна информация за желания от кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора. Поддържа се, че ищеца е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информацията която е получил още със Стандартен европейски формуляр, без да е бил обвързан с оспорената неустойка, заплащане на обезщетения и такси.

Посочва се, че на ищеца е била дадена възможност с удължаването на тридневния срок чрез предоставяне на нарочна молба до кредитора и/или представянето на заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед, като според ответника ищеца не бил се възползвал от тези свои права.

Поддържа, че не е нарушен чл.143 ЗЗП, тъй като клаузите са били договорени индивидуални с потребителя, ясно и точно описани, като давали яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към кредитора. Като тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора така и при подписването му. В погасителния план са посочени компонентите на всяка една погасителна вноска. Излага доводи, че не е налице неяснота у ищеца за икономическите последици от сключването на договора за кредит, поради което не е нарушен чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Поддържа, че в продължение на 2 г. ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, което означавало, че многократно се е запознавал с условията му при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Това опровергавало твърденията на ищеца за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и 3 добрите нрави от страна на ответника.

Ответника оспорва твърденията за плащания в посочените в исковата молба размери, тъй като са били нечетливи и част от тях са за плащания на Сити Кеш, а не на ответника.

По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се установи, че по силата на договор за потребителски кредит № 983847 от 19.12.2023 г. ответното дружество "Кредирект" ЕООД е предоставило в заем на ищеца Ц. П. сумата от 2000,000 лева. Срокът за погасяване на кредита бил определен до 19.06.2025 г., при уговорени стандартен годишен лихвен процент – 47 % и ГПР – 58,32 %, обща сума за погасяване 2949,52 лв., от която 2000,00 лв. главница, 949,52 лв. – лихва. В погасителния план е заложено неустойка в общ размер на 3908,48 лв.

С Протоколно определение от 21.01.2025 г. предявения от ищцата иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дадени без основание суми по договор за заем Кредирект №983847 от 19.12.2023 г. за сумата над 174,78 лв. до първоначално предявения размер от 1887,18 лв. е прекратено, поради оттегляне на иска.

По делото са приобщени разписки за извършени плащания от ищцата към ответника.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като ясна, пълна и обоснована се установява, че сумата в размер на 2000,00 лв., размера на кредита е усвоена от ищцата чрез системата на Изипей на 19.12.2023 г. По кредита ищцата е направила плащания в размер на 2174,78 лв., като със сумата за заплатени: 1484,86 лв. – неустойка, 465,68 лв. платена договорна възнаградителна лихва и 224,24 лв. – главница.