Присъда № 170 от 02.12.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2889/2025
- Вид
- Присъда № 170
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
2889/2025г. по описа на БРС.
№ 170/02.12.2025г. по НОХД №
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431 ЗМ-476/2024г. по описа на Първо РУ - Бургас, вх. № 13942/2024г., пор. № 2246/2024г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу А. С. А., ЕГН **********, роден на *г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с * образование, *, осъждан, с постоянен адрес: *, за това, че в периода от 21.08.2024 г., до 13.11.2024 г., в гр.
Бургас, в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи на обща стойност 575.90 /петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ от владението на собствениците Р. К. П., родена на **** и Д. Н. Г., родена на *****, без тяхното съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:
На 21.08.2024 г. в гр. Бургас, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи, както следва - 1 /един/ брой дамска чанта от плат, тип торба, червено и златно на цвят, на стойност 12 /дванадесет/ лева, 1 /един/ брой мобилен телефон, марка „Realme“, модел „RMH3474“, на стойност 218 /двеста и осемнадесет/ лева, 1 /един/ брой прозрачен силиконов протектор гръб за мобилен телефон на стойност 8 /осем/ лева, 1 /един/ брой прозрачен протектор за мобилен телефон на стойност 3 /три/ лева, 1 /един/ брой старо портмоне от плат с ципове, синьо на цвят с мъниста на стойност 2 /два/ лева, 1 /един/ брой червило в златиста опаковка с прозрачна капачка, червено на цвят с надпис „LERATO LIPSTICK“ на стойност 0.50 /петдесет стотинки/, 1 /един/ брой червило в розова опаковка с леопардови шарки с прозрачна капачка, розово на цвят на стойност 0.50 /петдесет стотинки/, 1 /един/ брой обикновен ключ, голям, с надпис № 5, на стойност 5 /пет/ лева, 1 /един/ брой ключ, малък, секретен на стойност 5 /пет/ лева, 1 /един/ брой ключ за блиндирана врата, с черна пластмасова част в горния си край с надпис „AKARSAN“, на стойност 12 /дванадесет/ лева, 1 /един/ брой ключ за блиндирана врата на стойност 12 /дванадесет/ лева и парична сума в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, всички вещи на обща стойност 353 /триста петдесет и три/ лева от владението на собственика Р. К. П., родена на ****, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
На 13.11.2024 г., в гр. Бургас, в близост до сградата на Областна управа, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си при условията на повторност като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 20 /двадесет/ лева, мобилен телефон марка „Ксиоми“, модел „Редми 13“, на стойност 100 /сто/ лева, силиконов протектор за мобилен телефон на стойност 10 /десет/ лева, СИМ карта на „А1“ на стойност 14.90 /четиринадесет лева и' деветдесет стотинки/, портмоне от изкуствена кожа на стойност 10 /десет/ лева, 8 /осем/ броя ключове, тип „секретни“ на единична стойност 6 /шест/ лева, на обща стойност 48 /четиридесет и осем/ лева и парична сума в размер на 20 /двадесет/ лева, всички вещи на обща стойност 222,90 лева /двеста двадесет и два лева и деветдесет стотинки/ от владението на Д. Н. Г., родена на *****, без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги 1 присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година след редукцията, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т. Д. от АК – Бургас счита, че предложеното от прокуратурата наказание е прекалено високо за непълнолетния, като моли спрямо същия да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и след това да се приложи редукцията, както и изпитателният срок да бъде минималният такъв, с оглед възрастта на подсъдимия.
Подсъдимият, в хода на съдебните прения заявява, че се придържа към искането на своя защитник, а в последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. С. А., ЕГН **********, е роден на *г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с * образование, *, с постоянен адрес: *.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан, като с определение за одобряване на Споразумение № 30/28.03.2024г. по НОХД № 142/2024г. по описа на Районен съд - Айтос, влязло в сила на 28.03.2024г., А. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“, което е изтърпяно на 10.10.2024г.
Подсъдимият има и редица регистрирани противообществени прояви, по част от които са били водени и наказателни дела, които са станали основание за включването му в регистъра за „Деца, нуждаещи се от специална закрила“ при Агенция за социално подпомагане. По този повод с него неколкократно е било беседвано с психолози, пред които А. демонстрирал, че осъзнава същността на проявите си и до какви последствия водят, въпреки 2 което не се поучавал и не се вслушвал в съветите им.
В периода от 21.08.2024г. до 13.11.2024г. подсъдимият А. С. А. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си.
На 21.08.2024г. подсъдимият А. С. А. решил да отнеме чужди движими вещи, като в изпълнение на взетото решение отишъл до гр. Бургас, в района на Морската градина, в близост до Морското казино, където забелязал, че на пейка седяла свидетелката Р. К. П., родена на *г., в гр. *, която била поставила на пейката дамската си чанта, изработена от плат, тип торба, в която се намирали 1 /един/ брой мобилен телефон, марка „Realme“, модел „RMH3474“, с поставен прозрачен силиконов протектор гръб и прозрачен протектор за мобилен телефон, поставен в старо портмоне от плат с ципове, синьо на цвят с мъниста, 1 /един/ брой червило в златиста опаковка с прозрачна капачка, червено на цвят с надпис „LERATO LIPSTICK“, 1 /един/ брой червило в розова опаковка с леопардови шарки с прозрачна капачка, розово на цвят, 1 /един/ брой обикновен ключ, голям, с надпис № 5, 1 /един/ брой ключ, малък, секретен, 1 /един/ брой ключ за блиндирана врата, с черна пластмасова част в горния си край с надпис „AKARSAN“, 1 /един/ брой ключ за блиндирана врата и парична сума в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.
А. се приближил в гръб на свидетелката П. и взел чантата, след което хукнал да бяга. П. забелязала действията на А. и започнала да вика „Помощ, крадец, крадец“. В близост се намирал свидетелят * И., който чул виковете на свидетелката П. и видял подсъдимия А. да бяга с дамската й чанта. И. хукнал след подсъдимия А., като успял да го настигне и задържи до идването на полицейските служители. Отнетата чанта с намиращите се в нея вещи била върната на свидетелката П..
На 13.11.2024г. подсъдимият А. С. А. отново решил да отнеме чужди движими вещи, като в изпълнение на взетото решение отишъл до гр. Бургас, в близост до Областна управа, където забелязал, че на пейка седяла свидетелката Д. Н. Г., родена на *****, която била поставила в близост до нея на пейката дамската си чанта, изработена от изкуствена кожа, в която се намирали мобилен телефон марка „Ксиоми“, модел „Редми 13“, ведно със силиконов протектор, СИМ карта на мобилен оператор „А1“, портмоне от изкуствена кожа, 8 /осем/ броя ключове, тип „секретни“ и парична сума в размер на 20 /двадесет/ лева.
А. се приближил в гръб на свидетелката Г. и взел дамската чанта, след което хукнал да бяга. Г. тръгнала след него, но не успяла да го настигне. След като отнел горепосочените вещи, подсъдимият взел от дамската чанта мобилния телефон и паричната сума, а самата чанта – изхвърлил. След това отишъл в гр. Айтос, където продал на свидетелката * мобилния телефон, който впоследствие бил повреден от детето на *. В хода на досъдебното производство мобилният телефон бил предаден с протокол за доброволно предаване от свидетелката * и впоследствие бил върнат на свидетелката Г..
Чантата била намерена от свидетелката *, която я предала в полицията.
От заключенията на назначените в хода на разследването съдебнооценителни експертизи се установява, че общата стойност на отнетите вещи 3 от свидетелката Р. К. П. е в размер на 353 лева, а на тези отнети от свидетелката Д. Н. Г. – в размер на 222,90 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. К. П., *, * И., С. А.
Д., Д. Н. Г., *, *, *, *, * и Д. *; вещественото доказателство – CD-R диск, съдържащ видеозаписи от охранителните камери на ЦВУТ – Бургас; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия А., социални доклади на Агенция за социално подпомагане, заключението на вещото лице * по изготвената съдебно-оценъчна експертиза, заключението на вещото лице * по изготвената съдебно-оценъчна експертиза, заключението на вещото лице * по изготвената комплексна техническа, фотопортретна и идентификационна експертиза, заключението на вещото лице * по изготвената съдебнотехническа експертиза, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Аргумент за това се извежда и от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че с действията си подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което го призна за виновен.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.