Решение № 381 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500147 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на М.

М. С. от гр.София, чрез адв.М. М. от САК насочена против Решение 2640/30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1918/2023 г. по описа на СГС в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск от въззивника против Л. Ю. И., Д. Л. И. и Ю. И. И. за осъждането им да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в частта над сумата от 20 000 лв. до претендираната такава от 30 000 лв.

В останалите му отхвърлителна част, касателно предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди до размер на 20 000 лв., както и в отхвърлителната част над сумата от 30 000 лв. до сумата от 40 000 лв. /претендирана с исковата молба/ първоинстанционното решение не е обжалвано от страните, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част при допуснато съществено нарушение на съдопроизводтвените правила, изразяващо се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част над сумата от 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и по съществото на спора постановяване уважаване на предявения иск до посочения размер.

Въззиваемите не се взели становище по въззивната жалба.

Л. Ю. И., Д. Л. И. и Ю. И. И. са подали частна жалба срещу постановеното Определение № 11115/15.07.2024 г. по реда на чл.248 ГПК от първоинстанционния съд, с 1 което е изменено постановеното по делото решение в частта му относно разноските с искане същото да бъде отменено изцяло, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост.

В отговора по частната жалба въззивникът, чрез процесуалния си представител, оспорва доводите в нея и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания от причиняването на средна телесна повреда на 31.10.2018 г. /счупване на долна челюст в дясно/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и в частта, с която искът е отхвърлен над сумата от 30 000 лв. до първоначално претендираната от 40 000 лв..

Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявения по делото иск по чл.45 ЗЗД от М. С. срещу Л. И., Д. И. и Ю. И., която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: виновно противоправно поведение от страна на извършителя на деликта Л. И., непълнолетен към релевантния момент и при неупражнен контрол от страна на родителите му /Д. и Ю. И.и/, причинило вреда на пострадалия, както и причинна връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника неимуществен вреди решаващият въззивен състав извърши преценка на установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното им разрешаване. Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните увреждания са: характерът и степента и броя на телесните увреждания, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес /срок на лечение/, възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или тР. загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални и психически страдания.

За установяване на тези релевантни факти пред първоинстанционния съд са били събрани писмени и гласни доказателства и са били допуснати и изслушаникомплексна съдебно-медицинска експертиза, както и самостоятелна съдебно-психологическа такава.

Последните не са били оспорени от страните, поради което и следва да се кредитират като обективни и безпристрастни.

Съвкупният им анализ установява еднозначно, че в резултат на нанесения му удар с коляно в областта на лицето от страна на ответника Л. И. въззивникът е получил счупване на долна челюст в дясно, както и разкъсно-контузна рана в ляво, подкожен хематом в областта на долно-челюстния ъгъл в ляво, с оток на меките тъкани, кръвонасядания и 2 охлузване на лява ушна мида, охлузване в лявата задушна област, охлузвания по дланта на лявата ръка.

Изброените са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота, като най-тежкото от тях е счупването на долната челюст.

Именно по повод на него на 02.11.2018 г. му е било извършено оперативно лечение, при което са му били поставени четири фиксиращи винта - два на горната челюст в областта на 14 и 24 зъби и на долната челюст в областта на 34 и 4 зъби. През същите е била прокарана стоматологична тел с размер 0,5 мм и е направена фиксация и оклузия между горната и долната челюст, която е била извадена допълнително в края на първия месец.

Постоперативния период е протекъл гладко и пациентът е изписан за амбулаторно проследяване, но с препоръки да спазва специален диетично-хранителен режим, според който М. С. е приемал само течна храна до края на първия месец, а в последствие е захранен постепенно – на третия месец е започнал да приема смесена храна и след четвърти и половина месец диетата му е разширена постепенно.

Според медицинската експертиза може да се приеме, че след четвъртия месец вече е налице възстановяване на функцията на долната челюст. Остатъчни последици за здравето на въззивника от счупване на челюстта няма, като същият единствено се оплаква от болка в областта на травмата при промяна на времето.

На този фон е настъпило обостряне на основното заболяване, с което въззивникът е бил диагностициран преди получаване на процесното увреждане /два броя епикризи от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД/ – юношески полиартрит, което има прогресиращ ход.

Според експертите не преживяната лицево-челюстна травма сама по себе си, а проведеното оперативно лечение на същата е било противопоказно за провеждане на основното заболяване, като е наложило спиране на лечението на последното за няколко месеца /около шест месеца и половина.

Решаващият състав приема за безсъмнено установен фактът, че преди процесния инцидент въззивникът е бил диагностициран със заболяване - юношески полиартрит /сереногативен/ - диагнозата е от м.10.2015 г., според отразеното в амбулаторния лист № 42/31.01.2019 г. на лични лекар на М. С.. В същия документ е посочено, че по повод заболяването въззивникът е на лечение по схема - приема медикаментите Хумира, метотрексат и медрол. Лечението е било спряно заради процесния инцидент. Отразено е, че констатираното обостряне на артрита /при прегледа се установени оток и болка в калканеуса на ляв ахилес, в лявата глезенна става, както и болки в лява сакроилиачна става и на първи пръст на десен крак. Отразено е, че наличното обостряне на артрита вероятно е свързано със спирането на лечението по повод провеждане на операцията на долната челюст.

Лекарят е променил терапията, като е увеличил дозата на медрола и метотрексата и е препоръчал при неповлияване провеждане на ставни пункции в местата с оток. Отразил е, че артритът на С. е еволюиращ от типа Ентезит и се очаква еволюция в болест на Бехтерев.

Че заболяването на С. е хронично с непредвидим ход и за същото е противопоказно статично и динамично наковарване на ставните му зони, се установява и от анагажираната пред въззивната инстанция Епикриза от УМБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕАД, издадена по повод хоспитализацията му в посоченото лечебно заведение за периода 10.10.2024 г. - 12.10.2024 г.

Според отразеното клинично обсъждане в нея неколкократно обостряне на дерматоидна киска в саркалната област, при едно от които се е наложило оперативно лечение /епикриза на УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД - л.24-25 от първоинстанционното дело/, се дължи именно на хроничното заболяване на въззивника.

От показанията на свидетелката М. Й. /майка на въззивника/ се установява, че след нанесения му побой М. С. е имал огромна дупка на челото, челюстта от дясната му страна е била изместена, бил е леко подут и посинен, една от ушните му миди е била синя и охлузена. След прибирането му в къщи в този вид Й. веднага завела сина си в УМБАЛСМ“Пирогов“, където било установено, че е със счупена челюст. Раната на челото му останала необработена и към момента на провеждане на съдебното дирене пред първоинстанционния съд същият имал белег на посоченото място. Т.к. операция на челюстта не можело да се извърши в УМБАЛСМ“Пирогов“ С. бил заведен в окръжна 3 болница, където бил опериран. При операцията му били поставени болтове за счупената челюст и извършено шиниране на устата. В болницата престоял три дни в болничното заведение като през цялото време - бил неспокоен, не можел да говори /поради шинирането на устата/, подскачал, докато лежал в леглото, не е можел да спи.

След преживяното той видимо се променил - отказвал да говори по темата, а оздравителния му процес продължим около шест месеца, от които в продължение на един месец е бил с поставена шина. След премахването й продължил с диетите - хранел се само с пасирана храна със сламка, пиел вода с лъжичка. Започнал да приема смесена храна след третия месец, но изпитвал страх да дъвче, както и болки. Болките продължавали и до момента, при климатични промени. В продължение на три месеца след инцидента ищецът не е могъл да се обслужва сам, т.к. проведеното оперативно лечение и последващия хранителен режим наложили спирането на лечението на основното му заболяване – юношески полиартрит - според обясненията на лекарите провежданото биологично лечение на артрита забавя възстановяването на счупването. След спиране лечението на основното му заболяване единия крак на въззивника се подул и той не можел да се грижи сам за себе си.

Според свидетелката въззивникът станал по-сприхав и по-рязък след претърпения инцидент - преди това не е имал никакви проблеми от подобно естество, не бил конфликтен.