Решение № 163 от 13.05.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Гоце Делчев, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Б.лава Г. Тункова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100376 по описа за 2026 година

Производството е образувано за ново разглеждане след указания на Окръжен съд – Благоевград. Предмет на разглеждане са следните уточнени искове: Иск срещу ОБЩИНА Г. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК: За установяване по отношение на Общината липсата на административен акт - Заповед № 690/1933 г., с който да са одобрени дворищнорегулационните граници между парцел VI и парцел IV от квартал 25 по плана на с. Б. и искове срещу Г. СЛ. и Б. Т. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК: Отрицателен установителен иск за признаване за установено, че двамата ответници не са собственици на 19 кв.м., представляващи част от имот пл. № 149 от кв. 25 по плана на с. Б., намиращи се между регулационната граница и северната стена на сградата в имота.

От фактическа страна.

Ищецът Н. Б. Т. е собственик на недвижим имот в с. Б., община Г., представляващ поземлен имот (ПИ) с планоснимачен № 149 в квартал 25. Той легитимира правото си на собственост с два нотариални акта: НА № 116/1955 г. (обстоятелствена проверка) и НА № 145/1980 г. (наследство, делба и давност). Според тези документи имотът му е записан като парцел VI-149 с площ от около 295–315 кв.м.

Ответниците Г. Славова и Б. Т. са наследници на Стоян Т. и владеят съседния имот – парцел IV, имот пл. № 76 в същия квартал 25.

Спора произтича от Регулационният план от 1933 г. и от разминаването между имотните граници (кадастрални) и регулационните граници (сините линии по плана). Според действащия план на с. Б., част от имота на ищеца (ПИ 149) попада в регулационните граници на парцела на ответниците (УПИ IV-76). Тази спорна площ е общо около 19 кв.м. и 1 се намира в северната част на имота на ищеца. Ищецът твърди, че дворищнорегулационният план в частта му за „сините линии“ (дворищна регулация) никога не е бил надлежно одобрен. Той представя доказателства (Държавен вестник от 1933 г.), според които е одобрена само уличната регулация (червените линии), но не и дворищната. Тъй като липсва административен акт (Заповед № 690/1933 г.), той счита, че не е настъпило автоматично отчуждаване на тези 19 кв.м. и те все още са негова собственост. Ответниците поддържат, че планът е валиден и действащ. Твърдят, че техният праводател е заплатил придаваемите места още през 1936 г. на роднини на ищеца. Освен това твърдят, че упражняват непрекъснато владение върху спорните метри в продължение на десетилетия (над 70 години), което ги прави собственици по давност. Община Г. заема позиция, че планът е законен, но по делото се установява, че в архивите на Общината, МРРБ и Държавен архив не съществува копие от Заповед № 690/14.03.1933 г.

Ответниците Г. Сл. и Б. Т. оспорват исковете като недопустими поради наличие на сила на пресъдено нещо (СПН) по предходно дело по чл. 108 от ЗС и по същество като неоснователни, твърдейки, че са придобили имота по силата на регулацията и изтекла давност.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и указанията на въззивната инстанция, намира следното:

Направено е възражение от втория и третия ответник за недопустимост на производството поради наличие на влязло в сила решение по гр.д. № 869/2011 г. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. Предходното дело е имало за предмет ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, докато настоящото производство се води по уточнени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Налице е различие в исковата защита и в правното основание – ищецът въвежда нов правопораждащ факт, а именно: липсата на административен акт (Заповед) за одобрение на дворищнорегулационния план. Тъй като този факт не е бил предмет на изследване и отричане в предходното производство, СПН не се простира върху него. Исковете са допустими.

По иска срещу Община Г. (чл. 124, ал. 1 ГПК). Ищецът претендира установяване липсата на Заповед № 690/1933 г. за одобрение на дворищната регулация. От събраните по делото писмени доказателства (официални справки от Община Г., Държавен архив – Бла., МРРБ и АГКК) се установи по безспорен начин, че в съответните архиви не се съхранява оригинал или копие от цитираната заповед. Съгласно правната доктрина и практиката на ВКС (напр.

Решение № 15/2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.), дворищнорегулационният план има отчуждително действие само ако е надлежно одобрен. При оспорване, тежестта на доказване на съществуването на административния акт лежи върху страната, която твърди, че регулацията е влязла в сила. В случая Общината не представи акта. Позоваването на общия проект за регулация на улици (Указ № 16/1933 г., обнародван в ДВ) доказва само предвижданията за улици и площади, но не и дворищните граници между частни имоти. Следователно, следва да се приеме за установено, че дворищната регулация за кв. 25 в с. Б. не е надлежно одобрена, поради което искът срещу Община Г. е основателен.

2

По исковете срещу Г. Сл. и Б. Т. (чл. 124, ал. 1 ГПК). Предмет на тези искове е отричане правото на собственост на ответниците върху спорните 19 кв.м. от имот пл. № 149. Тъй като се установи липса на одобрителен акт за дворищната регулация, не е настъпило автоматично преминаване на собствеността върху придаваемите части по реда на ЗБНМ (отменен) или последващите закони. „Отчуждителната сила“ на плана е обусловена от неговия стабилитет като административен акт. При липса на такъв, имотната граница между ПИ 149 и ПИ 76 остава непроменена от регулацията. Ответниците твърдят, че те и техните праводатели са владели спорната част над 70 години. Съдът намира това твърдение за недоказано. От показанията на разпитаните свидетели и заключенията на СТЕ се установява, че в имота на ищеца е съществувала стопанска постройка (сега къща), като спорната площ се намира зад нейния зид. Доказа се, че ищецът е упражнявал фактическа власт през врата в този зид, а след 2010 г. ответниците са предприели действия по завземане на площта. За да се придобие имот по давност при отрицателен установителен иск, ответникът трябва да докаже пълно и главно постоянен, непрекъснат и явен корпус и анимус. В случая е налице само „настаняване“ в имота в по-ново време, което е своевременно оспорено от ищеца. Ищецът е легитимиран собственик на имот пл. № 149 (НА от 1955 г. и 1980 г.). Тъй като ответниците не доказаха собствено правно основание (регулация или давност), с което да са придобили част от този имот, исковете за отричане на техните права върху спорните 19 кв.м. са основателни.

С оглед изхода на делото и изричното искане на страните, разноските се присъждат съгласно чл. 78 от ГПК. Сторени разноски в предходните производства и настоящото, включително адвокатски хонорар и експертизи са общо в размер на 1500 евро. На ответниците с оглед отхвърлянето на техните възражения, разноски не им се следват.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ЛИПСАТА на административен акт – Заповед № 690/14.03.1933 г. за одобрение на дворищно-регулационните граници на имотите в с. Балдево, община Гърмен, в частта относно регулацията между парцел VI и парцел IV от квартал 25 по плана на селото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. СЛ. (Т.А) и Б. С. Т., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Н. Б. Т., ЕГН **********, отрицателен установителен иск, че същите НЕ СА СОБСТВЕНЦИ на 19 кв.м. (деветнадесет квадратни метра), представляващи част от поземлен имот с планоснимачен № 149 от квартал 25 по плана на село Б., община Г., намиращи се между регулационната граница и северната стена на сградата в имот пл. № 149.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Г., Г. С. Сл./Т.а/ с адрес гр.Г.Д., ул.“К. и М.“ №1, ет.1, ап.2 и Б. С. Т. с адрес гр. Бл., ж.к.Ел. 1, ет.1, ап.2 , да заплатят на Н. Б. Т. с ЕГН ********** с адрес с. Б., община Г., област Бл. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) евро, представляваща сторени 3 разноски по делото за всички инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4