Решение № 266589 от 17.11.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 17.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 4387 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж.Р.Р., с която предявява срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на вземанията на ответника в общ размер на вземанията по заповедите за изпълнение и по изпълнителните листи, издадени по гр.д. № 148/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово и по гр.д. № 149/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово, заедно с таксите и разноските към ЧСИ за образуване на изпълнително дело, към датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г. - 153 005,83 лв., поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за ипотечен кредит от 23.06.2006 г. за сума в размер на 50 000 лв., като на същата дата е сключен и анекс към договора. Твърди, се че в началото на месец април 2020 г. ищцата узнала, че вземането по договора е цедирано от Банката на ответното дружество.

Ищцата твърди, че при справка в Банка ДСК ЕАД на 24.04.2020 г. узнала само, че общият размер на задължението е 115 000 лв., като не й е предоставена информация каква част от този размер е главница и каква лихви, както и че последното плащане по кредита било на 24.11.2009 г. на вноска в размер на 987 лв. Ищцата твърди, че вземането срещу нея е погасено по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба са изминали повече от десет години от датата на последното плащане 24.11.2009 г. Твърди, че до датата на исковата молба, нито цеденът, нито цесионерът са извършили действия от кръга на тези по чл.116 от ЗЗД, които да са прекъснали погасителната давност.

В уточнителна молба в изпълнение указанията на съда, ищцата уточнява, че вземанията на О.Ф.Б. ЕАД са следните:

1.По заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2010 г., издадени по гр.д. № 149/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово за суми в размер на:

1.1. 17 792,71 лв., представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 13.05.2005 г. за сума в размер на 18000 лв., сключен между Банка ДСК ЕАД, като кредитор и Ж.Р.Р. и Е.Й.Д.;

1.2. законната лихва от

21.01.2010 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, която до датата на подаване на настоящата искова молба -27.05.2020 г., е в размер на 18791,59лв.;

1.3. сума в размер на 4 411,56 лв., представляваща лихва за периода 17.07.2007 г. до 19.01.2010 г.;

1.4. Разноски в размер на 1 121,12 лв.

2. По заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26.01.2010 г., издадени по гр.д. № 148/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово за суми в размер на:

2.1. 46 823,29 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит от 23.06.2006 г. за сума в размер на 50 000 лв., и анекс към договора от същата дата;

2.2. законна лихва от 20.01.2010 г. до датата на окончателното плащане на главницата, която до датата на подаване на настоящата искова молба - 27.05.2020 г., е в размер на 49 465,51 лв.;

2.3. Лихва в размер на 10 782,98 лв. за периода 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г.;

2.4. Разноски в размер на 2183 лв.,

3. Такси и разноски за ЧСИ за образуване на изпълнително дело в размер на 1634.07 лв.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК на 22.06.2020 г.-пощенско клеймо, е постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Исуфова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Твърди се, че на 23.06.2006 г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на Е.Й.Д. и Ж.Р. Д./понастоящем Р./ в качеството им на съкредитополучатели, кредит в размер на 50 000 лв., със срок на изплащане 300 месеца, считано от датата на първото усвояване. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 1,50% за първата година по погасителен план, след което кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент /при спазване на условията по програма „ДСК Уют“, неразделна част от договора за кредит/, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 8,69%. Ответникът твърди, че поради нередовно обслужване на месечните вноски, на основание т.20.2. от ОУ, кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди се, че на 20.01.2010 г. Банка ДСК ЕАД подава пред РС Габрово заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците Е.Й.Д. и Ж.Р. Д./понастоящем Р./, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 148/2010 г. по описа на РС-Габрово, по което е издадена заповед и изпълнителен лист на 26.01.2010 г. за сумата от 46 823,29 лв.-неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2010 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 10 728,98 лв.-договорна лихва за периода от 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г., както и за сумата от 2 183,19 лв.-разноски. Ответникът твърди, че след снабдяване със заповед и изпълнителен лист и след успешно проведена публична продан на ипотекирания имот-обезпечение по процесния договор за кредит, „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.03.2017 г. е прехвърлила на ответника пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви в това число и вземането срещу ищцата Ж. Д.и третото лице Е.Д.. Твърди, че ищцата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния й кредитор, който е упълномощил за това ответника-цесионер. При условията на евентуалност твърди, че ищцата е уведомена за извършената цесия с връчване на отговора на ответника.

Твърди, че вземането не е погасено по давност, защото на 17.05.2010 г. срещу длъжниците Е.Й.Д. и Ж.Р. Д./понастоящем Р./ е образувано изпълнително дело № 363/2010 г. по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Габрово. С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжниците, с което погасителната давност срещу тях е прекъсната. Твърди, че на 11.06.2010 г. на ищцата е връчен препис от издадената заповед, срещу която тя не е възразила, не е възразил и другия длъжник, поради което същата е влязла в сила още през 2010 г. Твърди се, че от образуване на изпълнително делото регулярно са извършвани изпълнителни действия, като публичната продан насрочена от 04.03.2016 г. до 04.04.2016 г. е проведена успешно, като е издадено Постановление за възлагане на имота, влязло в сила на 02.08.2016 г. На 19.10.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. На 22.11.2017 г. ответникът е депозира молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело.

В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва изцяло отговора на исковата молба като неоснователен, необоснован и недоказан.

Твърди, че изпълнително дело №

363/2010 г. е образувано за принудително събиране и на суми по изпълнителен лист от 21.01.2010 г. по ч.гр.д. № 149/2010 г. по описа на РС-Габрово. Твърди, че това изпълнително дело е изпратено на ЧСИ М.Г.рег. № 730, с район на действиe Окръжен съд - Велико Търново, за продължаване на изпълнителните действия, като при нея е образувано по молба от 21.11.2017 г. изпълнително дело № 20177300400664. Твърди, че това дело е перимирано, като на 14.10.2020 г. е изпратена молба за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на Ж.Р.Р..

Ищцата твърди, че след образуване на изпълнителното производство, в продължение на повече от 2 години взискателят е бездействал и не е инициирал действия по принудително изпълнение срещу нея, поради това, изпълнителното дело е прекратено ех lege по отношение на нея.

Ищцата се позовава на точка 10 от

Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че по изпълнително дело №

664/2017 г. е изпратено запорно съобщение от 10.10.2018 г. до „П.Л.“ ООД, с което действие е прекъсната двегодишната давност, визирана в член 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това действие, в продължение на повече от две години не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че последващото изпълнително действие по изпълнителното дело към настоящия момент - 14.10.2020 г. не е инициирано от взискателя и не е извършено от частния съдебен изпълнител. Твърди, че двугодишният срок е изтекъл най-късно на 11.10.2020 г., поради което изпълнителното производство е прекратено по право. Твърди, че молбата за прекратяване на изп.д. № 20177300400664 по описа на ЧСИ М.Г., peг. № 730 в Камарата на ЧСИ е подадена, подписана с електронен подпис на адреса на електронна поща, посочен на интернет страницата на ЧСИ М.Г., peг. № 730 - info@m-*******.eu. Твърди, че действията по принудително изпълнение по изпълнително дело, което впоследствие е прекратено, не се считат за валидно проведени и поради това, те не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”В” ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Поддържа, че считано от 24.11.2009 г. - датата на последното плащане по вземането по договора за кредит е изтекла погасителната давност на основание чл. 110 от ЗЗД за договора за ипотечен кредит от 23.06.2006 г. и анекс към него от същата дата, както и по договора за ипотечен кредит от 13.05.2004 г.

Прави изрично възражение, че не е налице факт на уведомление за ищцата от страна на ответното дружество за извършеното прехвърляне на вземания.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор. Оспорва твърдението на ищцата, че второто изпълнително дело е перемирано. Твърди, че срок не е текъл по време на въведено извънредно положение, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си и по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете.

Уточнява, че съгласно

Приложение № 1 е закупил дълг, който към 02.05.2017 г. е бил в размер на 4723.17 лв. Твърди, че разликата до 18 000 лв., за която е договора за ипотечен кредит от 13.05.2010 г. е била погасена чрез принудително изпълнение в полза на кредитора „Банка ДСК“ по изпълнителното дело. Уточнява, че към 02.05.2017 г. дългът е бил 4000 лв., от които 692.04 лв. е присъдена лихва, а 4 031.13 лв. е законна лихва. Главницата от 18 000 лв. е била изцяло погасена в рамките на принудителното изпълнение и изплатена на „Банка ДСК“. Претендира разноски по представен списък.

Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заповед № 257 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 148/2010 г. по описа на РС-Габрово, с която е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист от 26.01.2010 г., по силата на който Е.Й.Д. и Ж.Р. Д.са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 46 823,29 лв., представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 23.06.2006 г., ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 20.01.2010 г. до датата на окончателното плащане на главницата, лихва в размер на 10 782,98 лв., начислена за периода 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г., както и сумата от 2183 лв.- разноски.

Въз основа на заповед № 193 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 149/2010 г. по описа на РС-Габрово, с която е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист от 21.01.2010 г., по силата на който Е.Й.Д. и Ж.Р. Д.са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 17 792,71 лв., представляваща неплатена главница по договор за покупка на недвижим имот от 13.05.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2010 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 4 411,56 лв., представляваща лихва за периода 17.07.2007 г. до 19.01.2010 г., както и сумата от 1 121,12 лв.- разноски.