Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 14.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 807/2020
Вид
Решение № 188
Подписан
14.04.2022
В сила
14.04.2022
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 7 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 136 · Кодекс на труда
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 261 · Кодекс на труда
  • чл.262, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
  • чл. 264 · Кодекс на труда
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Благоевград, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200500807 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Г.Д.

"П.Б.", със седалище и адрес на управление гр.С., ул. "П", против решение № 1224/ 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1302/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Поддържа се, че в чл. 187, ал.З от З за МВР , (обн. ДВ бр.53 от 2014 г.) е прието : При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Периодът, за който ГДПБЗН-МВР е осъдена да заплати допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 0,143 е от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. През този период е действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните 1 служители в МВР (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). Наредба №81213-407/2014 г. е отменена със заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/2015 г. в сила от 01.04.2015г. С Решение №8586/2016 г. по адм. дело №5450/2016 г. Върховният административен съд отменя Наредба №8121з-592/2015 г.Това решение е обнародвано в ДВ бр.59/2016 г. и е в сила от 29.07.2016 г.

Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, предвид което за едни много кратък период от време от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. се прилагат разпоредбите на Наредба № 8121з-407/2014 г.

В чл.З, ал.З на споменатите дотук наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. И 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на КТ 7 часа: 8 часа = коефициент 0,143.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която съдът прилага за да постанови решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Това правило определя коефициент за превръщане на отработените нощни часове в дневни, което ПРОИЗТИЧА ОТ РАЗЛИЧНАТА НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДНЕВНОТО И НОЩНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ

УСТАНТОВЕНИ В ЧЛ. 136 И ЧЛ. 140 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.

Сочи се, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като в З за МВР, в чл.187, ал.З законодателят е определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова считаме, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с коятое допуснато продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не е обявена за противоконституционна.

Прави се довод, че няма основание да се приложи общата разпоредба на за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия закон.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното 2 време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа,което е равно на коефициент 0,143.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 1224/ 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1302/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, като съдът постанови друго такова, с да отхвърли исковете. Претендира сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Посочва се в отговора, че първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло с съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че първостепенния съд е установил фактите, посочени в исковата молба, като правилно е обсъдил същите. Навежда се, че съдът е установил вярна и съответна на събраните по делото доказателства, фактическа обстановка, а при постановяване на решението си не е допуснал съществени процесуални нарушения, по един ясен и категоричен начин е изразена волята на съда, установяват се доказателствата въз основа на които същият е формирал своето вътрешно убеждение, като е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът правилно е приложил З. Поддържа се, че съгласно чл. 176 от З за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Така в рамките на процесния исков период са действали както следва:

Наредба №8121з-592/25.05.2015 г; Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г.;

Наредба №81213-776/29.07.2016 г.

Навежда се, че разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з592/25.05.2015 г., Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния 3 период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба№ 8121з-776/29.07.2016 г. липсва такова изрично правило.

В тези подзаконови нормативни актове е налице празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение трудовото законодателство (КТ и подзаконовите нормативни актове), съобразно прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение и правилото на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, вр. чл.

67, ал. 3 от З за държавния служител. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират трудовото законодателство.

Според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (/7 часа) работно време.

Съгласно чл. 96 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм.

- ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по чл.

142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 96 (чл.

9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По отношение на периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г., е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време 4 броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при по дневно отчитане на работното време.

Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнително-правно тълкуване на З, се прави довод, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл. 9 г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.

Поради изложените съображения, се прави довод, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата - следва да се заплати като извънреден труд.

Претендира сторените по делото разноски.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

Първостепенния съд е сезиран с искова молба, подадена от АС. В. К., ЕГН **********, против Г.Д. "П.Б.", седалище и адрес на управление в гр.С. ул. П. №