Решение № 856 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000503072 по описа за 2021 година

С решение № 260068 от 21.05.2021 г. по т. д. № 94/2020 г., СОС, осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ Е. Р. С., В.

И. Д. и И. А. С. сумите от по 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и дядо И. Х. С., починал при ПТП, настъпило на ******** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.06.2020 г. (датата, на която е изтекъл срокът по чл. 108, ал. 3 от КЗ) като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от по 200 000 лв. за всеки ищец, както и исковете за законна лихва, за периода от 21.02.2020 г. до 06.06.2020 г.

Със същото решение се ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. Р.

С. сумата от 827, 90 лв. съставляваща обезщетение за имуществени вреди разходи за погребални стоки и услуги, причинени от смъртта на нейния съпруг И. Х. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 25.06.2020 г., до окончателното й заплащане.

Срещу решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от ищците Е. Р. С., В. И. Д. и И. А. С., като се сочи, че исковете им следва да бъдат уважени до пълния им предявен размер от по 200 000 лв.

1

Подчертано е, че при всички ищци се констатират посттравматични стресови реакции. Изтъкнато е, че загиналият е имал 50-годишен щастлив брак, имал изключително близки отношения с дъщеря си, а за внучката си бил като баща.

Претендират отмяна на решението в обжалваната част и разноски.

Срещу решението, в осъдителната му част, е постъпила жалба от ЗД „Лев Инс“ АД, като се претендира обезщетението за Е. С. и В. Д. да бъде намалено до 80 000 лв., а за И. С. такова изобщо да не се присъжда поради липса на визираните в ТР № 1 от 2016 г. на ВКС особени отношения. Излага доводи, че загиналият велосипедист е съпричинил вредния резултат, а решението на съда е постановено при неизяснена фактическа обстановка (вкл. не е отчетено, че има велоалея). По отношение на имуществените вреди счита, че следва да бъдат намалени с процента на принос (20 %) – до 662, 32 лв. Моли да се допусне повторна КСМАТЕ, която да отговори на въпросите в исковата молба и в писмения отговор.

В постъпили писмени отговори насрещните страни оспорват въззивните си жалби, като ищците възразяват и срещу доказателственото искане.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Ищците Е. Р. С., В. И. Д. и И. А. С. твърдят, че при ПТП (******** г.) загинал техният съпруг, баща и дядо И. Х. С.. Твърдят, че С. бил велосипедист, който бил блъснат от товарен автомобил, чийто водач бил застраховал гражданската си отговорност при ответника. Твърди се, че загиналият бил в прекрасни отношения със своите близки, имал дългогодишен щастлив брак, прекрасни отношения с дъщеря си, и за своята внучка бил като баща, тъй като била изоставена от майка си, а баща й почти непрекъснато работел, поради което я отглеждали баба й и дядо й и именно те осигурявали издръжката й. След загубата на С. всички ищци били в шок и страдали за него. За обезщетяване на търпените болки и страдания претендират обезщетение в размер на по 200 000 лв., със законна лихва от 21.02.2020 г., а за разходите за погребални услуги ищцата Е. С.о претендира и сумата от 827, 90 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете. Прави възражение за 2 съпричиняване от страна на починалия, тъй като не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение (чл. 80, т. 1 от ЗДвП), както и поради факта, че преди завиване или започване на каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал (чл. 26 от ЗДвП).

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищците са съпруга, дъщеря и внучка на починалия от инцидента И. С., нито че виновният за произшествието водач е имал валидна застраховка на гражданската си отговорност при ответника. Страните спорят дали С. е допринесъл със своето поведение за настъпване на произшествието, дали ищцата И. С. следва да получи обезщетение (и в какъв размер) и какъв да е размера на обезвредата на останалите две ищци.

От приета пред СОС и в настоящото производство комплексна експертиза (л. 70) се установява, че процесният инцидент е настъпил в рамките на населено място гр. София, в дясната пътна лента, при мокър асфалт и добра видимост. Товарният автомобил, който е предизвикал произшествието се движел с 52 км/ч, по пътно платно с две ленти за движение – по една във всяка посока, разделени с непрекъсната линия, с бетонови бордюри в двата края с височина около 20 см. Автомобилът застигнал велосипедиста (който можел да забележи от около 150 м.) и ударил същия с челната си централна част. Пострадалият бил отхвърлен първо назад, а след това напред и прегазен в областта на дясната подбедрица. Ударът настъпил на около 1,5 до 2 м. в ляво от десния край на платното за движение.

Установено е, че в лявата част на пътното платно се е намирала обособена пътна алея.

По делото са приложени извадки от генерален план за организация на движението в гр. София по ул. "Софийско шосе", актуален към датата на инцидента – ******** г. – л. 235 и сл.

Пред първата инстанция е разпитан водачът на товарния автомобил Н.

В. С.. Сочи, че когато чул удар отдясно спрял и като погледнал странично на камиона видял отзад да лежи човек. Не знае от къде изникнал този човек и не го е видял преди това. На главния път имало знаци „забранено за 3 велосипедисти“. Сочи, че камионът бил стар, купен бил с доста щети – отпред, по вратата, бронята.

Разпитани пред САС са група свидетели.

Св. С. Г. К. разказва, че минала край мястото на произшествието след удара, но не спряла. Видяла велосипедиста и колелото на бордюра. Там пътят бил широк, от двете страни имало някакви локални, като сочи, че минавала от там всеки ден и локалното не можело да се ползва нито тогава, нито сега от велосипедисти. Не може да го опише, защото не се движи там, никога не е виждала велосипедисти в локалното.

Св. М. К. В., познава загиналия, били приятели. Минал на мястото на инцидента след като пострадалия вече не бил там, видял много коли.

Разказва, че минава през района по три пъти седмично, от двете страни на платното имало пътечки, предполага, че за пешеходци, били неподдържани, обрасли с храсти, увиснали клони, асфалтирани, но с огромни дупки.

Велосипед трудно можел да мине през пътеката, тя била неизползваема, освен за ходене не можело за друга до се ползва. Според свидетеля няма знак за велоалея. В този район велосипедите се движели по шосето, самият той също карал велосипед, но по алеята не бил минавал. Не бил виждал да минават велосипедисти и пешеходци по алеята. Състоянието й не е било променяно от инцидента до сега.

Св. Й. С. Т., разказва, че станал очевидец на произшествието. Познава района, сочи, че има две велоалеи от двете страни (около 2 метра широки), като има отклонения в страни на пътя – входове към предприятия в Промишлената зона. Сочи, че при ПТП времето било слънчево и сухо, улицата била без дупки, без преграждения или други инертни материали по нея. Велоалеите били проходими, по тях можело да се кара колело, нямало храсти, нито препятствия. Свидетелят управлявал велосипед по велоалеята, попътно с камиона и зад него, не повече от 50 м. Велосипедистът идвал насрещно, не по велоалеята, като се движел в десния край на пътното платно на камиона. Свидетелят го забелязал от около 20-30 м. Двете превозни средства се разминали в зоната на кабината на камиона и велосипедиста паднал под задните гуми. Ударът настъпил в задните колела на товарния автомобил. Водачът на камиона се движел бавно с 20-30 км/ч, праволинейно, не правел маневри за спиране, не променял скоростта си. Шофьорът дори не 4 усетил, че е ударил велосипедиста, като казал, че когато чул тропота помислил, че ударил клоните на дърветата. Свидетелят видял как пострадалият направо минал под задните гуми, залитнал. Камионът се движел по-вдясно, на около половин метър от десния край на платното. Когато свидетелят и водача на камиона отишли при пострадалия, той лъхал на алкохол.

Повторната тройна КСМАТЕ, изслушана пред САС, е изготвила заключение, в което е посочила, че товарният автомобил се е движел на около 1,60-1,70 м в ляво от десния край на бордюра в посока от гр. София към гр.

Самоков. В обратна посока в същото платно се движел велосипедистът на около 30-40 см в ляво (считано от посоката на движение на камиона) от десния бордюр. Започнало разминаване между двете превозни средства, задната гума на велосипеда поднесла и на около 3 м след началото на кабината настъпило съприкосновение между дясната странична част на камиона с дясната страна на пострадалия и задната гума на велосипеда. От удара тялото и велосипеда са били отхвърлени назад и към бордюра, като при приземяване десният крак е бил прегазен от задната дясна гума на товарния автомобил. Минимално допустимото странично разстояние е било 0,46 м, а в случая се установява, че отстоянието между двете превозни средства е било 60 см. С оглед ниската скорост на движение на товарния автомобил това разстояние е осигурявало безконфликтно разминаване с движещия се срещу автомобила велосипед. Вещите лица са приели, че причина за ПТП са субективните действия на велосипедиста, който се е движел по платното за движение на МПС, а не по съществуващата велоалея. Ако не е ползвал последната, то велосипедиста е следвало да се движи в насрещната лента.

Посочено е, че при разминаване С. е допуснал отклонение от посоката си на движение и се е доближил до товарния автомобил, което е довело до съприкосновението. В отговора на въпрос № 13 е посочен, че велосипедиста е променил направлението си на движение, когато е бил извън полето на видимост пред автомобила. Произшествието не е можело да бъде предотвратено чрез спиране. Установено е, че двуколесното превозно средство се е движело с 16,34 км/ч, а камионът – с 35,66 км/ч. Относно ограниченията за скоростта е посочено, че в протокола е записано, че липсва вертикална пътна сигнализация. Видимостта за всеки от водачите е била добра и от порядъка на 100 м. пред всеки. Водачът на камиона не е можел да 5 предотврати произшествието чрез спиране. В о.з. е изрично посочено, че в констативния протокол няма отбелязване, че в района са поставени знаци за налична велоалея.

Приетата по делото СПсихЕ е дала становище, че при ищцата Е. С. се констатира посттравматично стресово разстройство, вследствие на загубата на съпруга й, като първоначално е проявила кратка тревожно-депресивна реакция последвана от протрахирана хипохондрично страхова реакция. Към момента не е настъпила пълна адаптация, като този епизод можел да продължи до две години, след което да са налични оплаквания на когнитивно ниво и обостряния при житейски събития, свързани със съпруга й. За ищцата В. Д. е посочено, че се установява разстройство в адаптацията и протрахирана смесено-тревожно депресивна реакция, със проява на смущение, вегетативноневротични, хиподепресивни и виновностови изживявания. Острата форма на състоянието е била кратка (1-2 дни), но с продължила депресивна реакция около година. В момента, въпреки емоционалния дискомфорт и персистираща тъга, не се установяват симптоми на болест, като очакваното подобрение е за период до две години. Последната ищца И. С. също е с установено посттравматично стресово разстройство, симптомите на които продължили около година (по-дълго от очакваното – до 3 м.) По настоящем изживяванията се деактуализирали и имала само единични симптоми.

Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5278a5d0-3a7f-4b91-aaac-ed7ed13941f8