Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 04.04.2023, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 258/2023
Вид
Решение № 361
Подписан
04.04.2023
В сила
04.04.2023
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА, ТОДОР АНДРЕЕВ ИКОНОМОВ, АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал. 3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.26, ал.2, т.1, б."а" · Закон за пътищата

Р Е Ш

Е Н И Е №

361 гр.

Бургас, 4 април 2023г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар С.А. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД №258/2023г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.М.

Ханджиев против Решение № 1194/23.12.2022г., постановено по НАХД № 2036/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 22-0769-000569/11.05.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, на Р.М. Х. е наложено наказание „глоба”, в размер на 1000лв.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е взел предвид изложените в жалбата против наказателното постановление, доводи. Твърди, че административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение, тъй като „при описание на нарушението и нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма“- дали се касае до нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП или чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Счита, че описаните факти изпълват състав на друго нарушение.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция не се явява и не изпраща представител.

Представителят на

Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление Р.М. Ханджиев е санкциониран за това, че на 16.11.2021г. в 17,42ч., в гр. Бургас, на ул. Крайезерна, непосредствено преди входа на Пристанище-Бургас, терминал Запад, управлява съчленено ППС влекач марка „Форд“ , модел „Карго“, с рег. № А7946НК с две оси и свързано с него полуремарке с три оси марка „Вилтон“, модел ГВ З, рег.№А2238ЕМ и двете собственост на „Севан“ ООД, с ЕИК *********, натоварено с рапица, с обща маса на съчлененото ППС 50920кг., което надвишава допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, определена в Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, съгласно която допустимата максимална маса за съответното съчленено ППС с посочения брой оси е 40 тона.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл.177, ал.3 т.1 от ЗДвП.

Фактите по делото са правилно установени.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че нарушението , за което е наложена санкция, е доказано. Констатирал е и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията в тази насока, изложени в обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, препраща към тях.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

На първо място, първоинстанционният съд макар и пестеливо се е произнесъл по всички наведени пред него, възражения.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочените от наказващият орган факти са достатъчни и достатъчно ясни, за да може да се направи извод за съставомерност на деянието, за което е наложена санкция.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изрично изисква движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Нормата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на санкция за всеки водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По делото е доказано, че ППС, управлявано от касатора е било натоварено в нарушение на изискването на чл.6, ал.1, т.3, б „а“ от

Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, като претоварването е почти 10 тона. Няма данни за осъществяването на процесния транспорт да е било издавано разрешение от АПИ, не се и твърди наличието на такова.

При това положение не може да бъде възприета тезата на касатора за неяснота относно правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма.

За яснота на изложението съдът посочва, че разпоредбите на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП очертават признаците на самостоятелни състави на нарушения. С нормата на чл. 53 от ЗП се защитават обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението и стопанисването на пътищата, а чл. 177, ал. 3 от ЗДвП регулира обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и в тази връзка необходимостта от спазване на определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1194/23.12.2022г., постановено по НАХД № 2036/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: