Решение № 175 от 03.11.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Бургас, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500265 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М., гражданин на Германия, с ЛНЧ *, с адрес гр. Б.с, ул. „К. Ф.“ №*, вх.*, ет.*, чрез процесуален представител адв. М. Л. Д., срещу решение № 482/19.06.2025г. по гр.д.№1034/2024г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е отхвърлен иска на Д. М., гражданин на Руската Федерация и Република Германия, с ЛНЧ *, против Г. С.

М., гражданка на Руската Федерация, род. на ********** год. във Волгоградска област, СССР, с адрес в гр. Б., ул.К.Ф.“*, вх.*, ет.*, да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че Д. М. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Б., ул.К.Ф."*, вх.*, ет.*, ведно с избено помещение с площ от 2,50 кв. м., ведно с 2,99 % ид. части от общите части на сграда и от правото на строеж, вследствие на придобиването му с изцяло лично имущество на ищеца.

1

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилнопостановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон, и необосновано. Съдът не е отчел факта, че цената на процесния имот е заплатена по банков път от сметката на Д. М., а паричните средства са му предоставени от неговата майка по силата на договор за дарение с цел закупуване на имот. Дарената на Д. М. парична сума от неговата майка има характера на лично имущество по чл. 22, ал.1 и чл. 23, ал.1 от СК, което при сключване на сделката се е преобразувало в изключителна собственост върху недвижимия имот, представляващ негова изключителна собственост.

Изложени са твърдения, че в случая приложимо е българското, а не руското законодателство, тъй като, макар страните да са с руски произход, те към момента са граждани на Европейския съюз - Германия, а имотът, предмет на настоящия спор се намира в България. Съгласно ПЕС по казусите за недвижими имоти е компетентен съдът по местонахождение на самия имот, а приложимото право е на съответната държава. Оспорена е преценката на съда, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът не е отчел, че към момента на сключване на брака въззиваемата е била на твърде млада възраст, и че по делото няма данни тя да е разполагала с високи доходи или спестявания, нито да е получавала имущество под формата на наследство или дарения. Към момента на закупуване на имота тя е била на 27 години и не е работила, а ищецът е разполагал с парични средства и се е грижил за материалната сигурност на семейството, което се установява от разпита на свидетелката М., която установява и направеното от майката на ищеца дарение в негова полза. Сочи се, че по руското законодателство, за доказване на дарение не се изисква договорът да е сключен в писмена форма. Оспорени като недоказани са твърденията на ответницата, че процесният имот е закупен със средства от продажбата на друг общ техен имот, като се сочи липсата на постъпили парични средства от такава продажба по банковите сметки на страните. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество от въззивния съд с уважаване на предявения иск, и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна Г. М., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в град Дубовка, Волгоградска област, Руска Федерация, с предишни имена Г. С. И. /И./, притежаваща и гражданство на Федерална република Германия, постоянно 2 пребиваваща в Германия, чрез процесуален представител адв. М. М. С., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Сочи се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че средствата по банковата му сметка, с които е извършено плащането на цената за процесния имот, са от дарение от неговата майка, като с оглед оспорването, не е установил автентичността на представените документи, а свидетелските показания на водената от него свидетелката М. не почиват на лични впечатления. Сочи се, че в друга искова молба подадена от ищеца срещу ответницата, по която е образувано гр.д.№ 8809/2024 год. по описа на Районен съд-Бургас той твърди различни обстоятелства относно процесния имот.

Изрично в тази искова молба ищецът и по настоящото дело е посочил, че процесният имот е придобит като съпружеска имуществена общност, която след развода е трансформирана в обикновена съсобственост, а претенцията му спрямо ответницата и по настоящото дело, е по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение. Твърди се, че препис от тази искова молба е получена от ответницата след постановяване на решението. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за приемане на преписа представен с отговора, от исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 8809/2024 год. по описа на Районен съд-Бургас.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.36 от СК на Руската Федерация, вр. чл.79, ал.3 от КМЧП.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

С определение от открито съдебно заседание, съдът след като е констатирал, че представеното с отговора на въззиваемата страна копие от искова молба, е ново доказателство по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, го е приел като доказателство по делото.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е 3 постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно. Съгласно чл.12 от КМЧП, делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища, поради което разрешаването на настоящия спор, който се води между чужди граждани за вещни права върху имот в РБ, е от компетентността на българските съдилища.

Решението е допустимо, като постановено по допустим иск предявен от ищеца Д. М., гражданин на Руската Федерация и на Република Германия против ответницата Г. С. М., гражданка на Руската Федерация и на Република Германия, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик н а процесния имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.К.Фотинов“1, вх.2, ет.4, ведно с избено помещение с площ от 2,50 кв. м., ведно с 2,99 % ид. части от общите части на сграда и от правото на строеж, поради придобиването на имота по време на брака между страните, но изцяло с лично имущество на ищеца.

Ищецът сочи, че с ответницата са сключили граждански брак в Русия на 03.09.2009 год., който е прекратен с развод през 2023 год. в Германия. Ищецът твърди, че на 30.04.2016 год. неговата майка му дарила сумата от 5 000 000 рубли, равняващи се на 66 147,80 евро, за да закупи имот в гр.Бургас, която сума е платена като продажна цена при придобиването на процесния имот по н.а. №158, том 3, рег.№ 6642, дело № 494/2016 год. на нотариус № 290. Цената била платена с две банкови транзакции от личната му банкова сметка, по сметката на продавача Х. К. - първата на стойност 15 000 евро, втората – 45 000 евро, със средствата, дарени от майка му, за които твърди, че са негово лично имущество. Твърди, че въпреки, че придобиването е по време на брака, предвид настъпилата трансформация на лично имущество, процесният имот също е негово лично имущество. Поддържа иска, представя доказателства.

Ответницата с отговора на исковата молба е оспорила предявения иск и твърденията на ищеца. Оспорени са автентичността и верността на 4 представения договор за дарение и приложението към него, с твърдение, че не са подписани от майката на ищеца, съставени са с оглед процеса и съдържанието им е неистинско. Оспорено е и твърдението, че майката на ищеца е разполагала със средствата, които д а е дарила за закупуване на процесния имот. Твърди, че процесният имот е закупен със средства от продажба на общ имот на съпрузите в Русия, извършена на 22.03.2016 год. – къща с двор в гр.Д.. Сочи, че продажната цена на този имот е била 6 100 000 рубли и е превишавала цената на жилището в гр.Б.. Твърди, че процесният имот е закупен точно с тези средства, като е било без значение от чия сметка са били преведени парите за заплащане на покупната цена на имота в България, след като средствата на съпрузите са били общи. Позовава се на покана, връчена й от ищеца след образуването на делото, в която се съдържа твърдение на ищеца, че след развода двамата са станали съсобственици на по 1/2 ид.ч. от процесния имот и претенцията му спрямо нея е за заплащане на обезщетение, защото е лишен от възможността за ползване на общия имот.

С писмено становище ищецът е оспорил твърдението на ответницата, че плащането на цената при придобиване на процесния имот е извършено със средствата получени при продажбата на имота притежаван от тях в Русия.

Твърди, че с получената сума от 6 100 000 рубли от продажбата на общия имот са разплатили изтеглени преди това заеми във връзка с разходи за построяването на техен хотел и къща към него в Русия, гр.Дубовка в периода 2013-2015 г., а остатъкът им е послужил като средства за живеене до придобиване на немско гражданство през 2017 год. Представя доказателства, че към момента и двете страни имат регистриран постоянен адрес в Русия, гр.Д., ул.“М.“ № *, където се намира и техния хотел. В подкрепа на твърдението, че майка му Л. И. И. /свидетелство за раждане на ищеца представено на руски език и в превод на български на л.224/ е имала възможност да му дари сумата от 5 000 000 рубли – представя завещание и договори за покупко-продажба като доказателства за получени от нея суми в периода 2010-2012 год. от продажби на нейни имоти. Сочи, че майка му е починала на 29.06.2023 год.

Ответницата е оспорила документите представени в подкрепа на твърдението на ищеца, че майка му е имала възможност да му дари сумата от 6 000 000 рубли, включително като неотносими към спора.

5

От представените в оригинали на руски и немски и в преводи на български език документи по делото, се установява, че ищецът и ответницата, в качеството им на граждани към този момент само на Руската Федерация, са сключили брак на 03.10.2009 год. в Русия - Дубовски общински район, Волгоградска общност.

С решение на окръжния съд в Лорах – Германия от 17.07.2023 год. бракът между страните, които към този момент са били и немски граждани, е прекратен чрез развод.

От представения н.а. № 158, т. 3-ти, рег. № 6642, дело № 494 / 12.09.2016 год. на нотариус № 290 е видно, че по време на брака си страните като съпрузи, за които в нотариалния акт е посочено, че са руски граждани, а за Д. И. /изписван в преводите и като И., към момента М. съгласно представена по делото декларация на идентичност на име – л.34/ е отразено, че е с разрешение за пребиваване в България от 27.07.2016 год., са придобили процесния недвижим имот чрез покупко-продажба от продавача Христо Калоянов Калоянов за покупна цена от 60 000 евро, за която е посочено, че към момента на изповядване на акта са изплатени изцяло по сметка на продавача.

Представен е сключения между ищеца и бъдещия продавач предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, с който е договорена продажна цена от 100 000 евро, платима както следва : 15 000 евро платими на датата на подписване на договора – 30.06.2016 год. и 85 000 евро – платими в деня на изповядване на сделката.

Разпечатката съдържа 34 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52773e5e-be14-44fe-94a2-fd1a1967a23c