Решение № 117 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900659 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от К. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес ********************, срещу „Еко Егс" ООД, ЕИК 201324605, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бяла мура” № 20- 22, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 481, ал. 1 вр. 538, ал.

1 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 135492.35 евро с левова равностойност 265 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 18.01.2024 г. с падеж 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 04.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №12529/2024 г. на ВРС.

Ищецът поддържа, че в негова полза ответникът е издал на 18.01.2024 г. запис на заповед, с който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати сумата от 265 000 лева, платима на падеж 10.09.2024 г. Записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити. С оглед абстрактния му характер ищецът не е длъжен да сочи каузата за издаването му. Поради изпадане на длъжника в забава, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез управителя Л. Я., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Изложени са твърдения за симулативен процес, организиран от другия управител на ответното дружество А. А.. Твърди се недействителност на записа на заповед поради накърняване на добрите нрави и абсолютна 1 симулация. Поддържа се, че с поемането на задължението по записа на заповед се цели единствено увреждане на интересите на съдружника Л. С. Я. чрез изкуствено обременяване на „Еко Егс“ ООД с несъществуващо задължение в полза на зависимо от него лице и се подготвя придобиване на бизнеса и активите на дружеството от А.Р. А. чрез подставени лица. Излагат се твърдения за настъпил в средата на 2024 г. разрив в личните и служебни отношения между съдружниците и управители в „Еко Егс“ ООД А.Р. А. и Л.

С. Я., които до този момент повече от двадесет години живеели на семейни начала и между тях съществувало пълно доверие. Поддържа се, че са образувани множество съдебни и изпълнителни производства срещу дружеството от кредитори, които се представляват от доверени на управителя А.Р. А. адвокати. Твърди се, че те са заведени от привидни „кредитори“ на „Еко Егс“ ООД и са част от организирани от А.Р. А. чрез зависими от него лица или в сговор с трети лица поредица от фактически и правни действия, имащи за крайна цел осигуряване на контрол върху активите на „Еко Егс“ ООД и придобиванетото им чрез подставени лица – „кредитори“ по несъществуващи вземания. С тези действия пряко се увреждат и интересите на Л. С. Я., като съдружник в „Еко Егс“ ООД, имащ право на ликвидационен дял от имуществото при успешно провеждане на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, предмет на т.д. № 530/2024 г. по описа на ВОС. Възражението за абсолютна симулация е обосновано с твърдения за липса на воля от страна на управителя А.Р. А. за действително задължаване на „Еко Егс“ ООД със сумата по записа в полза на поемателя К. Г. Д., за което последният е бил напълно наясно. Твърди се липса на каузално правоотношение, което да е обезпечено със записа на заповед, тъй като последният е издаден без каквото и да било реално съществуващо задължение в полза на ищеца. Поддържа се, че ищецът се намира във финансова, служебна и/или друга зависимост от А.Р. А. и няма вземане от „Еко Егс“ ООД. Прави се възражение и за антидатиране на записа на заповед, с твърдения, че е издаден след предявяване от Л. Я. на иск за прекратяване на дружеството по чл.155 от ТЗ единствено за целите на симулативно заповедно, а впоследствие и изпълнително производство. Твърди се, че по същия начин е издаден още един запис на заповед за сумата от 442 600 лева в полза на трето за процеса лице Д.Я. с дата на издаване 08.02.2024 г. и падеж 30.08.2024 г., който е предявен съдебно едновременно с процесния. Акцентира се върху редица съвпадения в обстоятелствата по издаване на двата записа на заповед и упражняване на правата по тях, както и по отношение на процесуалното представителство по делата на двамата поематели. Прави се аналогия и с друго образувано срещу ответното дружество заповедно производство със заявител „Колеви Груп ЕЛ “ЕООД въз основа на споразумение от 08.01.2024г. за признаване на задължения в размер на 800000 лева, което също се твърди да е симулативно. Изложени са твърдения за осъществени от управителя А. действия, насочени според ответника към декапитализация на дружеството.

Поддържа се, че ищецът е с ниски доходи, страда от недостиг на средства и често прибягва до заеми, което изключва вероятността да е имал вземане към дружеството в размер на 265000 лева, както и възможността да осигури средства за разноски в производството.

В подадена в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва като неоснователни възраженията срещу допустимостта и основателността на иска. Излага подробни правни аргументи с позоваване на практика на ВКС. Поддържа, че процесният запис на заповед е редовен от външна стана, съдържа всички задължителни реквизити и представлява 2 автентичен документ, обективиращ волеизявлението на издателя чрез вписания към този момент в ТР органен представител. При възражение за антидатиране посоченият в записа на заповед издател „Еко егс“ ООД не може да се ползва от правилата на чл.181, ал.1 от ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети за документа лица, каквато в случая Л.

Я. не се явява, тъй като е управител и законен представител на дружеството издател. Ответникът не е представил обратно писмо, което да съдържа едновременно волята на издателя и на поемателя в смисъл, че издаването на процесната ценна книга не е насочено към пораждане на правни последици, нито твърди, че е налице конкретно каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, което би могло да е симулативно.

По възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави подчертава, че процесният запис на заповед сам по себе си не може да бъде да бъде приет за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, защото като абстрактна сделка, основанието за издаването му е извън съдържанието на документа. Само от съдържанието на ценната книга не може да се изследва и да бъде установено противоречие с добрите нрави без каузалното правоотношение да е било въведено по делото и доказано от ответника.

Счита, че изложените в отговора обстоятелства, свързани с настъпил непреодолим разрив в личните отношения между управителите и съдружниците на „Еко Егс" ООД Л. С. Я. и А.Р. А., отношенията на „Еко Егс” ООД с трети лица – „Еко Егс България” ЕООД, К. Г. Д. и „Колеви Груп Ел" ЕООД, относно адвокатите представлявали „Еко Егс” ООД, Д.Х.Я. и К. Г. Д. в различни съдебни и несъдебни производства, както и че ищецът К. Г. Д. е изцяло икономически, служебно и жилищно зависим от А.Р. А., са неотносими към предмета на спора, тъй като ищецът основава претенцията си на запис на заповед – ценна книга, материализираща права и представляваща доказателство за вземането му.

В подадения в срока по чл. 372 от ГПК отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа оспорването на верността на обективираната в записа на заповед дата на издаване и създаването на записа на заповед единствено за целите на процеса. Излага факти и обстоятелства, във връзка с ч.гр.д. № 16041/2024 г. по описа на РС Варна, по което кредитор е „Колеви Груп Ел“ ЕООД, оттегляне от А.Р. А. на възражението, подадено от другия управител Л. С. Я., осъществявано от адв. А.П. представителство на лица с противоречиви интереси А.Р. А. и „Еко Егс“ ООД и същевременно „Колеви Груп Ел“ ЕООД, антидатирано оттегляне на пълномощията, предоставени на адв. А.П. от А.Р. А., на много по-късна дата за целите на производство по ч.гр.д. № 16041/2024 г. РС Варна, както и за целите на производствата по ч.гр.д. 547/2025 г. РС Варна и ч.гр.д. № 1889/2025 г. РС Варна. Излагат се и обстоятелства във връзка с други съдебни производства ч.гр.д. № 547/2025 г. по описа на РС Варна, ч.гр.д. № 1889/2025 г. по описа на РС Варна и ч.гр.д. № 2350/2025 г. по описа на РС Варна и твърдения, че „кредитор“ и „длъжник“ работят в синхрон с цел декапитализиране на „Еко Егс“ ООД чрез изкуствено задължаване с несъществуващи задължения в полза на лица, с които А.Р. А. е в предварителен сговор. Твърди се, че изключение не прави и настоящото т.д.

659/2024 г. образувано по иск на К. Г. Д..

В изпълнение на указания на съда по реда на чл. 101 от ГПК е постъпила молба с вх.№ 23297 на 13.08.2025 г. от ответната страна, с която уточнява, че направените в хода на размяната на книжа твърдения за издаване на записа на заповед от привиден кредитор следва да се възприемат в смисъл, че 3 процесната едностранна сделка се оспорва като недействителна и поради наличие на персонална симулация, като се излагат подробни съображения за наличието на прикрита сделка с А.Р. А. по силата на мандатно правоотношение с ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Със запис на заповед, издаден на 18.01.2024 г., ответникът „Еко Егс“ ООД, ЕИК 201324605, представляван от управителя А.Р. А., се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца К. Г. Д. с ЕГН ********** сумата от 265 000 лева, с падеж на конкретен ден – 10.09.2024 г.

Видно от представените удостоверения и справки на НАП, ищецът К. Г.

Д. е бил в трудово правоотношение с „Еко Егс“ ООД в периода 09.05.2023г. – 19.10.2023г. и 29.02.2024г. – 15.01.2025г. на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“ с осигурителен доход в диапазона от 440.59 лева до 933.00 лева.

Считано от м. 02.2025г. е встъпил в трудово правоотношение с „Еко Егс Бъглария“ ЕООД с управител А.Р. А., вписано в ТР на 13.08.2024г., при месечен осигурителен доход в размер на 1100 лева.

От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – документи по други съдебни и изпълнителни дела, по които страни са „Еко Егс“ ООД или съдружникът Л. Я., записи на заповед и договори за цесия в полза на трето лице „Колеви Груп Ел“ ЕООД, както и споразумение с последното от 10.12.2024 г., сключено от управителя А. А., с което ответното дружество е задължено за сумата 800 000 лв., представляваща договорна неустойка и др., съдът приема за установено, че в периода, съвпадащ с твърдяния от ответника и неоспорен от ищеца разрив в личните отношения между съдружниците Я. и А., дружеството е било задължено по множество сделки и правоотношения, сключени от управителя А. А.. Налице е твърдяното от ответника съвпадение във времето, образуването и процесуалното представителство на различните етапи на производствата инициирани от кредиторите К. Г. Д. и друг служител на „Еко Егс“ ООД Д.Х.Я.

– и двамата поематели по записи на заповед на значителна стойност (съответно 442 600 лева и 265 000 лева), издадени от „Еко Егс“ ООД чрез управителя А. А., като двамата се представляват от едни и същи адвокати, които действат като адвокати и на А.Р. А..

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ищецът е категоричен, че няма вземания от „Еко Егс“ ООД на договорни и/или извъндоговорни основания. Ищецът изрично заявява, че няма вземане към ответника на друго основание извън записа на заповед. Същият излага, че не знае при какви обстоятелства е бил издаден записът на заповед, тъй като не е присъствал на съставянето му. Поддържа, че не е искал от „Еко Егс“ ООД в негова полза да бъде издаден запис на заповед за сумата от 265 000 лева.