Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 17.03.2023, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 954/2022
Вид
Решение № 140
Подписан
17.03.2023
В сила
05.04.2023
Състав
ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 град

Плевен, 17.03.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретар Венера Мушакова, като изслуша докладваното от съдия Дилова административно дело № 954/2022 г. по описа на Адм. съд Плевен и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с Наредба № 8121з-647 /10.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от В.Г.Т. *** против Разпореждане № 3-2-13/14.10.2022г. издадено от Инспектор „ДПК и ПД“ в

РСПБЗН Червен бряг, с което е разпоредено на жалбоподателя да използва двуетажна масивна сграда с административен асрес гр. Ч. Бряг, ***, негова собственост, според нейното предназначение – „склад за яйца“ , както и да премахне ремарке от пътищата за противопожарни цели в имота на същия адрес.

Твърди, че по втората точка разпореждането е било отменено с мотивирано Решение рег.№ 734500-222/11.11.2022г. на Началника на РСПБЗН Червен бряг, а по отношение на т.1 разпореждането е било потвърдено. В жалбата се изложени твърдения за незаконосъобразност на т.1 от оспореното разпореждане.Твърди се, че в действащото законодателство няма предназначение на сграда „склад за яйца“, а в представено възражение е обяснил, че предназначението на сградата е за складова дейност, която реално се осъществява в сградата. Твърди се, че административният орган и издалия разпореждането считат, че въз основа на нот. акт от 2016г. в който е вписано че някога сградата е била с предназначение склад за яйца, следователно тя не може да се използва за складиране на мебели, бяла и черна техника, а само за склад за яйца и след като в нея е складирано нещо различно от яйца жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което е и санкциониран с наказателно постановление.Излага доводи, че издавайки разпореждането административния орган е излязъл извън своите правомощия да преценява дали една сграда се използва по предназначение или не. Моли съда да постанови решение, с което да отмени т.1 от

Разпореждане № 3-2-13/14.10.2022г. на инспектор ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг като незаконосъобразно.Претендира разноски.

Ответникът в дадения срок е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че оспорения административен акт е и издаден от компетентен орган в резултат на извършена проверка по разпореждане на РП-Плевен по жалба на Д.В.Ц.. Сочи, че адм.орган заема длъжността инспектор VI степен ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг, като същият е материално и териториално компетентен да издава разпореждания по чл. 125, ал.1 т.4 от ЗМВР. Сочи се, че при издаването на оспореното разпореждане са спазени изискванията за форма на индивидуалния административен акт, както и специфичните изисквания за съдържание, посочени в Приложение № 4 към чл.22 от Наредба № 8121з-882 за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол.

Твърди се, че актът е издаден в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Оспорва, че органът е излязъл извън рамките на своите правомощия, както и че разпореждането е изцяло в съответствие с чл. 34, ал.1 т.1 от Наредба №8121з-647 за правила и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Посочва, че обектът на 13.10.2022г. се е използвал за съхранение на мебели, черна и бяла техника и за студена обработка на стъкла. Твърди се, че в хода на проверката, жалбоподателят не е представил строителни книжа за обекта за установяване момента на въвеждане в експлоатация с оглед приложението на чл.14, ал.1 от Наредба №8121з-647. Твърди се, че единственият документ, от който адм.орган е могъл да установи конкретното предназначение на сградата, находяща се на ул.“Златна мина“ №3, е последният вписан в Службата по вписвания документ за собственост – Нотариален акт № 16, том I, рег.№ 5569, дело № 597 от 2016г., в който сградата е с предназначение „склад за яйца“. Твърди се още в отговора, че в изпълнение на правомощията си и на основание чл. 27, ал.2 от Наредба № 8121з-882 адм.орган е уведомил Кмета на Община Червен бряг за констатираното ползване на сградата без строителни книжа за реално ползване/предназначение на сградата. Прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. М.С. – АК-В.Търново, която изразява становище, че поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител юрисконсулт Ст.Н., която изразява становище дасе отвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 вр. чл.98, ал.2 от АПК. Решение рег.№ 734500-221/11.11.2022г. е връчено на 15.11.2022г. /л. 7 от делото/, а жалбата е подадена на 21.11.2022г.Жалбата е подадена от надлежна страна и пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът като прецени представените по делото доказателства, становищата на страните и закона, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото разпореждане от 14.10.2022г е, че същото е издадена след извършена на 13.10.2022г. от инспектор „ДПК и ПД“ в РСПБЗН – Червен бряг проверка на основание чл. 125, ал.1 т.1от ЗМВР в обект „масивна сграда на два етажа в имот на ул.“ Златна липа“ №3 гр.Червен бряг“. При проверката административният орган установил, че сградата не се ползва по предназначение, с което приел, че е нарушен чл.5, т.2 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Служителят на РСПБЗН констатирал, че обекта се ползва като склад за мебели, черна и бяла техника и студена обработка за стъкло. Било установено, че не се поддържат пътища за противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и водоизточници, като е поставено двуосно ремарке на пътя към газстанцията, като приел, че се нарушава и чл.5, т.11 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. За отстраняване на несъответствията с изискванията за пожарна безопасност на основание чл. 125, ал.1 т.4 от ЗМВР е издал оспореното Разпореждане № 3-2-13/13.10.2022г., с което в т.1 е разпоредил двуетажната масивна сграда да се използва по предназначение съгласно чл.5, ал.2 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, и в т.2 – да се премахне ремаркето от пътищата за противопожарни цели и да се осигури безпрепятствен достъп до всички обекти и водоизточници съгласно чл.5, ал.11 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Разпореждането било връчено на В. Т. на 14.10.2022г.

Видно от представената на стр. 4 жалба е, че разпореждането е обжалвано от В. Т. пред Началника на РСПБЗН, който с решение рег.№ 734500-221/11.11.2022г. е отхвърлил жалбата по т.1 и отменил разпореждането в частта по т.2 като незаконосъобразно. Решението е връчено на оспорващия на 15.11.2022г., видно от приложената на стр. 7 обратна разписка.

Видно от представения по делото договор за покупко- продажба отразен в нотариален акт №

16, том VI, рег.№ 3989, дело №597 от 21.10.2016г. В.Г.Т., и Е.Б.Т. са продали на Е.М.Н. 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в гр.Червен бряг, ул.“Златна мина“ №3, с идентификатор № 890501.807.36, заедно с ½ идеална част от построената в имота складова база, склад на два етажа със застроена площ от 725 кв.м. с идентификатор №***. Видно от нотариалния акт е, че по предходен документ за собственост описанието на имота е следното ½ ид.ч. от 1457 кв.м. ид. Ч. от 3 805 кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр. Ч. Бряг, съставляващ парцел втори, в кв. 1 А по ЗРП на града, заедно с ½ ид.ч. от построената в него двуетажна масивна сграда- склад за яйца, със ЗП от 912 кв.м.

По делото е представена кадастрална скица на поземления имот, в който отразено, че начина на трайно ползване на имота е за друг вид производствена дейност, складов обект.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н., съсобственик с жалбоподателя се установява, че най-напред са ползвали сградата като наематели, а след това са я закупили и винаги са я ползвали като склад за мебели и техника и за продажба на стъкло.Свидетеля твърди, че търговската дейност на фирмите им е търговия с рязани стъкла и железария.Според свидетеля в сградата е имало помещение с размер около 6 кв.м., което явно е било хладилна камера и може би там е имало някакво специално разрешение за това помещение като склад за яйца.Свидетеля твърди, че складът, който са закупили е двуетажен и те не са строили сградата, а са я закупили готова. Според свидетеля в обекта има противопожарни шлангове, пожарогасители, но в обекта не е извършвана проверка за пожарна безопасност.Според свидетеля, когато е дошла проверката им е било заявено сега ще пишем актове и ще ви запечатаме.Според свидетеля, в случая се касае за междусъседски спор с техен съсед по имот, в момента жалбоподателя и свидетеля водят дела , но има писани жалби към пожарната, включително и от тях, поради това, че газ-станцията, която е до имота им няма необходимата ограда.Свидетеля твърди, че в имота не са извършвани никакви преустройства и това е установено при проверка от Община Ч. бряг.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Разпореждането предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредбата и на чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол (Наредба № 8121з-882/2014 г.), според която за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (Приложение № 4). Оспореното разпореждане е издадено по образеца, съгласно Приложение № 4 към Наредба № 8121з-882/2014 г., като същото е издадено от компетентен орган. Видно от представените по делото доказателства - Заповед № 8121з-11883/19.11.2021г., акт за встъпване в длъжност рег.№ 947р-3545/01.12.2021г., длъжностна характеристика и протокол рег.№ 947р-3543/01.12.2021г. издателя на оспорения акт служител на РСПБЗН заема длъжността „инспектор ДПК и ПД“ в РСПБЗН-Червен бряг, като в раздел II сред основните длъжностни права и задължения е включено правото да извършва контролни и тематични проверки /т. 4/, както и правото да издава писмени разпореждания в обекти и предписания в заповедни книги на строежи за по спазване/изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност

При издаване на разпореждането е спазена изискуемата форма – писмена, както и изискванията на чл.59, ал.2 т.1 – 3 и т.5-7 от АПК. Съдът намира, че оспорения административен акт не мотивиран, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, порокът е от процесуален характер и обуславя отмяната на разпореждането – чл. 146, т. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт са тези факти, чието наличието индивидуализира не самото правомощието на органа, но и предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма.