Решение № 42 от 06.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Казанлък, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510200726 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0284-000764 от 24.04.2025 г. на Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят А. С. Д., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Х. М., който моли съда да отмени изцяло НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з.не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна, но НП следва да се измени в някои от оспорваните части.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 22.03.2025 г. в 17.50 часа в гр. К. на ул. „Г.Ц.Р.“ до № **, жалбоподателят като водач на МПС-во „А. **“ с рег. № ****** го е управлявал в посока изток-запад и поради движение с несъобразена скорост излиза вляво по посоката си на движение и се блъска в паркиран автомобил „О.А.“ с рег. № ******, собственост на св. М. П. като: 1) 1

Настъпва ПТП с материални щети, описани в Протокол № 1935697; и 2) Като участник в ПТП не установява последиците от настъпилото ПТП и го напуска. Водачът бил установен в 19.48 часа на адрес гр. К., ул. „К.Д.“ № **, с което виновно е нарушил чл.

20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 3233144 от 22.03.2025 г., Протокол за ПТП № 1935697 от 22.03.2025 г., Протокол по АНД № 727/2025 г. на РС-К., звукозапис от компакт диск, показанията на свидетелите И. Р., М.

П., които отчасти кореспондират на обясненията на жалбоподателя и на свидетелите А.К., И. К. и С. Д..

С обясненията си жалбоподателят признава, че е допуснал ПТП като на остър завой автомобилът му е поднесъл и се е ударил в автомобила, паркиран пред аптека от св. П. П., но от обясненията на жалбоподателя се установява, че се уплашил и чрез свидетелите А. и И. К. помолил да говорят със св. П.. Те преместили автомобила на около 200 м.

Съдът частично дава вяра на тези обяснения.

Безспорно от тях се установява факта на настъпилото ПТП и авторството на жалбоподателя. То не се оспорва нито от жалбоподателя, нито са налице гласни или др. доказателства, че друг го е допуснал. От протоколът за ПТП е видно, че жалбоподателят го е подписал без възражения. Това деяние се оспорва единствено от защитника като част от оспорването на цялото НП.

Безспорни са и доказателствата за движението на л.а. „А. **“ с несъобразена скорост – установява се от цитираните по-горе обяснения на жалбоподателя и от показанията на св. А.К., който е очевидец и установява, че пред него и брат му колата на жалбоподателя прелетяла и катастрофирала пред аптеката.

Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя, на показанията на свидетелите А. и И. К., и на св. С. Д., че жалбоподателят е останал на място и, че е имало разговор между него и св. П. П. за изясняване на щетите, непосредствено след ПТП. Както от неговите показания, така и от показанията на св. М. П. се установява, че св. П. П. въобще не е разбрал кой е ударил паркирания от него автомобил, и въобще, че св. С. Д. е бил на мястото на ПТП преди идването на полицейските служители.

Съдът приема, че е имало разговор за възстановяване на щетите между св. М. П. и св. С. Д., но едва след уведомяване на службите за контрол.

От показанията на актосъставителя св. Р. се установява, че жалбоподателят не е бил открит на мястото на ПТП. По-късно дошъл до дома си след посещение на домашния му адрес и проведен разговор с баща му – св. Д..

От показанията на свидетеля по АУАН – св. К. И. се установява, че жалбоподателят не е бил установен на място, а колата му била открита по следите от 2 течности. От тези показания се установява, че св. С. Д. не е идвал на мястото на произшествието, бил открит на адреса му и се притеснил за настъпилото ПТП, но бил успокоен относно последиците.

От показанията на св. М. П. се установява, че преди ПТП неговият баща паркирал автомобила му пред аптека, но след удара жалбоподателят избягал, а л. а. „А.

**“ бил преместен. Тъй като жалбоподателят след разговор по телефона не се появил за да подпишат двустранен протокол и колата му я нямало, той сигнализирал органите на Полицията чрез ЕЕН 112. Отсъствието на жалбоподателя от мястото на ПТП се потвърждава от записа на разговора по тел. 112. От тези показания се установява, че бащата на жалбоподателя – св. С. Д. дошъл на мястото на ПТП предложил да възстанови щетите.

От показанията на св. П. П. се установява, че той е паркирал автомобила пред аптеката и след ПТП видял, че водачът избягал без да разбере кой е. По-късно разбрал, че е жалбоподателят. Единият от свидетелите А. и И. К. дошъл да го попита как е и тръгнал да гони жалбоподателя, после някой преместил колата, но не видял дали това е жалбоподателя.

Свидетелите К. установяват, че л.а. „А. **“ е бил преместен от св. А.К. на наймалко 50 метра от мястото на ПТП (50-100 метра, 200 метра).

Следователно съдът приема, че жалбоподателят не е останал на мястото на ПТП, а преместването на л.а. от св. А.К. следва да се тълкува не като безопасно преместване на лекия автомобил за да не пречи на др. участници в движението, а опит за прикриване на ПТП и жалбоподателят като негов автор, осуетен от техническата неизправност на автомобил („Тя толкова изкара колата – до там“). Жалбоподателят е имал мотив да не остане на мястото на ПТП за да избегне тестването за алкохолна проба и наркотични вещества или наказуемост при отказ от тестване.

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е правилен, а изводът му, че същият е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е неправилен.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В случая жалбоподателят не е съобразил наличието на завой и разположението на паркираното от св. П. П. превозно средство, като обстоятелството, че свидетелят го е паркирал не по посока на движението в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, е без правно значение.

3

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание в размер на 200 лв.

(102,26 €) по съответната санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която е действала към момента на извършване на нарушението и се явява по-благоприятен закон. Наказанието е абсолютно определено по размер от законодателя.

В тази част НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

По-горе съдът прие, че жалбоподателят след настъпилото ПТП е оставил катастрофиралия л.а. „А. **“ и е напуснал мястото на ПТП.

От ПТП са настъпили само имуществени вреди.

Съгласно приетата от АНО нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

В случая жалбоподателят е спрял, поради което тази норма е неприложима – необходимо неспазването и на двете предпоставки, за да се приеме, че има осъществен състав на нарушение.

Задължението за оставане на мястото на ПТП е в случай, когато от произшествието са пострадали хора (чл. 123, ал. 1, 2 от ЗДвП). Тази норма е също неприложима.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

В случая с напускането на ПТП жалбоподателят не е изпълнил именно това си задължение.

Съгласно чл. 316 от НПК въззивният съд може да установява нови фактически положения.

Въз основа на фактическите изводи по-горе съдът приема следната фактическа обстановка:

На 22.03.2025 г. в 17.50 часа в гр. К. на ул. „Г.Ц.Р.“ до № **, жалбоподателят като водач на МПС-во „А. **“ с рег. № ****** го е управлявал в посока изток-запад и поради движение с несъобразена скорост излиза вляво по посоката си на движение и се блъска в паркиран автомобил „О.А.“ с рег. № ******, собственост на св. М. П. като:

1) Настъпва ПТП с материални щети, описани в Протокол № 1935697; и 2) Като участник в ПТП не оказва съдействие за установяване вредите от настъпилото ПТП като го напуска.

Посочената разпоредба предвижда закон за еднакво наказуемо нарушение по 4 чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, което дава основание на съда да обсъди възможността за изменение на НП в тази му част според даденото му правомощие по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Разпоредбата обаче изисква липсата на съществено изменение на обстоятелствената част на НП. АНО е приел, че жалбоподателя като участник в ПТП не установява последиците от настъпилото ПТП и го напуска, а съдът е приел, че жалбоподателят като участник в ПТП не оказва съдействие за установяване вредите от настъпилото ПТП като го напуска. Установяването на последиците от ПТП обаче обхваща всички последици, както такива с имуществен характер така и с неимуществен характер като здравето и живота. В този случай нормата на чл. 123, ал.

1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП се явява част от цяло.

Следователно установеното изменение на обстоятелствената част не е съществено и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН може да бъде приложена, като НП се измени относно правната квалификация – вместо по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Приетото от съда нарушение е наказуемо по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с наказания, действащи към момента на извършване на деянието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.

(от 25,56 € до 102,26 €).

Действащата към момента норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 3 месеца и с глоба 200 лв. (102,26 €).

АНО е наложил наказания лишаване от право да управлява МПС-во за срок от 3 месеца и глоба в размер на 200 лв. (102,26 €).

При налагане на наказанието съдът следва да съобрази забраната за влошаване правното положение на жалбоподателя при обжалване, както и правилото за прилагане на по-благоприятен закон.

Възможността да се наложи наказание по-малко от три месеца и глоба по-малка от 200 лв. води до извод, че старата редакция на разпоредбата е по-благоприятен закон. Освен това съдът няма правомощие да прилага по-благоприятни части на наказания от два различни закона, примерно лишаване от права по новия и глоба по стария закон.

В случая като отегчаващи вината обстоятелства следва да се има предвид само данните за допуснати нарушения на ЗДвП по справката за нарушител/водач преди деянието и обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан, установено при снемане на самоличността му. В рамките на периода на абсолютната давност за реабилитация от четири години и шест месеца, съдът установи, че жалбоподателят е бил наказан само с едно НП № 23-0284-001347 от 24.07.2023 г. на РУМВР-К. (в сила от 09.09.2023 г.). Към 5 настоящия момент жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода, от което следва, че същият не е трудово ангажиран.