Решение № 464 от 10.08.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Враца, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х. при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х. Гражданско дело № 20241420103825 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби вх. №№ 553/14.01.2025 г. и 2682/19.02.2025 г., депозирани от Ц. М. Ц., ЕГН **********, чрез адв. С. Ч., срещу „ПейНовус“ АД /с предишно наименование „Райвъл (ЕУ)“ ЕАД/, ЕИК 121554961, и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133.

В исковата и уточнителните молби се твърди, че през м. септември 2024 г. бил наложен запор по банковата сметка на ищеца и при справка установил, че срещу него е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12810/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, с който бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /сега „ПейНовус“ АД/ сумите: 439 лева – главница, 160,29 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно сключен между страните договор за целево финансиране № 4612910001/28.07.2008 г., както и разноски: 25 лева – платена държавна такса и 100 лева – юрисконсулстско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Георги Б.ов, с район на действие Окръжен съд – Враца, с взискател „АПС Бета България“ ЕООД, вероятно придобил вземанията по договор за цесия.

Ищецът твърди, че никога не е подписвал и сключвал такъв договор за кредит с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. Освен това заявява, че изп. д. № 612/2024 г. било образувано след изтичане на погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист. Сочи, че по изпълнителното дело без основание му били удържани 1 общо 1 658,73 лева, които били преведени на взискателя „АПС Бета България“ ЕООД.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на „ПейНовус“ АД, ЕИК 121554961, суми по договор за целево финансиране № 4612910001/28.07.2008 г., поради липса на договор, тъй като такъв не е бил сключван между тях.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумите по издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12810/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, поради изтекла погасителна давност, както и дружеството да бъде осъдено да му заплати сумата от 1 658,73 лева като получена без основание. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от „ПейНовус“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „АПС Бета България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д. П., с който признава предявените срещу него искове. Заявява, че давността е изтекла и по сметката му са постъпили общо 848,10 евро /1 658,73 лева/.

С молба вх. № 14576/23.06.2026 г., депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, упълномощеният процесуален представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника „ПейНовус“ АД и решение при признание на иска против ответника „АПС Бета България“ ЕООД.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира следното:

От Ц. М. Ц., ЕГН **********, чрез адв. С. Ч., са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва:

Срещу „ПейНовус“ АД, ЕИК 121554961, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не му дължи следните суми: 439 лева – главница, 160,29 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно сключен между страните договор за целево финансиране № 4612910001/28.07.2008 г., както и 25 лева – платена държавна такса и 100 лева – юрисконсулстско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12810/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, поради липса на договор, тъй като такъв не е бил сключван между тях и не е подписван от ищеца.

Срещу „АПС Бета България“ ЕООД са предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не 2 му дължи следните суми: 439 лева – главница, 160,29 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно сключен между страните договор за целево финансиране № 4612910001/28.07.2008 г., както и разноски: 25 лева – платена държавна такса и 100 лева – юрисконсулстско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12810/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Георги Б.ов, поради изтекла погасителна давност, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „АПС Бета България“ ЕООД да му заплати сумата от 848,10 евро /1 658,73 лева/, представляваща платена без основание сума – принудително събрана по изп. д. № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Георги Б.ов.

Претендира сторените в производството разноски.

По иска срещу „ПейНовус“ АД:

Съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл.

239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответното дружество. Същото не е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е изразило становище по предявените срещу него искове и въпреки че е редовно призовано на 13.07.2026 г., негов законен представител не се е явил в първото заседание по делото, респ. не е упълномощил процесуален представител, не е направило искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, а ищецът е направил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответното дружество са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С Разпореждане № 461/14.01.2026 г., връчено на ответника „ПейНовус“ АД на 19.02.2026 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният срещу ответника иск е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от Ц. М. Ц., ЕГН **********, против „ПейНовус“ АД /с предишно наименование „Райвъл (ЕУ)“ ЕАД/, ЕИК 121554961, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал 1 ГПК да бъде уважен.

3

По исковете срещу „АПС Бета България“ ЕООД:

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска против този ответник.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК:

В писмения отговор ответникът е признал изцяло предявените против него исковете, а преди първото по делото заседание ищецът е заявил искане да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК срещу този ответник. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът следва да се произнесе съобразно направеното признание, без да е необходимо да излага мотиви по съществото на спора.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените от Ц. М. Ц., ЕГН **********, против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да бъдат уважени.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищеца, който претендира присъждането на такива, съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 72/, както следва: 162,59 – платена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Част от платената държавна такса не се следва на ищеца, тъй като е внесена по недопустими искове, за които с влязло в сила разпореждане производството по делото е прекратено.

По иска, предявен против „ПейНовус“ АД, държавната такса е в размер на 25,56 евро, а по исковете, предявени против „АПС Бета България“ ЕООД – 59,48 евро.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.01.2025 г., Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ е представлявало ищеца безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адвокатското дружество от ответните дружества. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 38, ал.

3 ЗАдв., ал. 1 и ал. 2 се прилагат и в случаите, когато правното съдействие и защита се 4 оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество.

Предявените искове са оценяеми и за настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност следва да се определи по 240 евро с ДДС по исковете срещу всеки ответник.

„АПС Бета България“ ЕООД е заявило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото надвишава минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г., тъй като счита, че делото не е с правна и фактическа сложност.

Възражението на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е заявено под условие – в случай че е определено в по – висок размер от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В случай че платеното от ищеца възнаграждение е в размер на посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, не би било налице основание за неговото намаляване /в този смисъл Определение № 2251/13.08.2024 г. по ч. т. д. № 1597/2024 г., ВКС, TK/.

При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК и чл. 237 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ц. М. Ц., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ПейНовус“ АД /с предишно наименование „Райвъл (ЕУ)“ ЕАД/, ЕИК 121554961, поради липса на договор, тъй като такъв не е бил сключван между тях и не е подписван от ищеца следните суми: 224,46 евро /439 лева/ – главница, 81,95 евро /160,29 лева/ – обезщетение за забава за периода от 15.08.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за целево финансиране № 4612910001/28.07.2008 г., както и 12,78 евро /25 лева/ – платена държавна такса и 51,13 евро /100 лева/ – юрисконсулстско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12810/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Ц. М. Ц., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, поради изтекла погасителна давност следните суми: 224,46 евро /439 лева/ – главница, 81,95 евро /160,29 лева/ – обезщетение за забава за периода от 15.08.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за целево финансиране № 4612910001/28.07.2008 г., както и 12,78 евро /25 лева/ – платена държавна такса и 51,13 евро /100 лева/ – юрисконсулстско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12810/2010 г. по 5 описа на Районен съд – Варна, VII състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Георги Б.ов.

Разпечатката съдържа 43 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/527614e1-7c9d-4ed5-9a7a-8670e5d0e1d9