Определение № 12815 от 18.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12815 гр. София, 18.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110154658 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В подадената въззивна жалба с вх. № 315806/08.10.2024 г. от „Имоти Тръст“ ЕООД е инкорпорирано искане за изменение на Решение № 16146/27.08.2024г., постановено по гр.д. № 54658/2023г. по описа на СРС, 81 състав в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съда е определил, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е в размер на 50,00 лева.

Излага съображения за приложението на НМРАВ и дължимия размер на адвокатското възнаграждение, които е за сумата от 400,00 лева. Сочи, че защитата в рамките на заповедното производство не се свежда само до попълването на възражението по чл.

414 ГПК, като подробно описва какви действия следва да извърши адвоката в качеството си на процесуален представител.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е подала отговор на молбата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, като по същество, съдът намира, че молбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

В мотивната част на Решение № 16146/27.08.2024 г., постановено по гр.д. № 54658/2023г. по описа на СРС, 81 състав, настоящият съдебен състав е изложил подробно съображенията си досежно уваженото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което намира, че не е необходимо същите да бъдат преповтаряни при настоящото произнасяне.

За пълнота следва да се посочи, че характера на заповедното производство, като формално такова, целящо да установи дали едно вземане е спорно или безспорно сам по себе си води до извод, че извън някои изключения и то при заявления по чл. 417 ГПК, принципно заповедното производство при условията на чл. 410 ГПК не представлява фактическа и правна сложност, още повече такава изискваща всички описани в молбата по чл. 248 ГПК действия. Отделно от изложеното трябва да се отбележи, че в процесния случай по делото няма никакви доказателства, вкл. отбелязвания в картона на делото или в контролния лист, че адв. В., като процесуален 1 представител се е запознала със заповедното производство, извършвала е справки и т.н. Нещо повече, възражението по чл. 414 ГПК, което е подадено е бланкетно, не са наведени възражения които принципно биха могли да се обсъдят в исковия процес.

Тоест, не би могло да се направи извод, че осъщественото процесуално представителство в рамките на заповедното дело е в по-голям обем от минималният такъв – подаването на възражение по чл. 414 ГПК по приложения образец. С оглед изложеното, съдът счита, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 315806/08.10.2024г., подадена от „ИМОТИ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:175452262 за изменение на Решение № 16146/27.08.2024г., постановено по гр.д. № 54658/2023г. по описа на СРС, 81 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред СГС с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2