Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6309 от 07.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3742/2023
Вид
Решение № 6309
Подписан
07.12.2023
Състав
Албена Александрова, Биляна Симчева, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6309 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100503742 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. М. И., чрез адв. Б., срещу решение № 20076760 от 27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 47196/2019 г. по описа на СРС, 148 сьстав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. И. срещу ответника ЗД „Б.И." АД иск с правно основание чл. 432 К3 за разликата над сумата от 1500 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 28.11.2018 г. ПТП, виновно причинено от застрахован по „Гражданска застраховка" на автомобилистите при ответника водач на лек автомобил “БМВ 320 Д”, с рег. № ****, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно досежно размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение. Въззивникът счита, че не е приложен правилно критерият за справедливост съобразно чл. 52 33Д, като първоинстанционният съд не е съобразил в цялост вида и степента на увреждането,интензивността на търпените болки и страдания и продължителността на възстановителния период. Счита, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Искането до въззивния съд е да отмени решението в обжалваната от ищцата част и да уважи иска за разликата над 1500 лв. до размера от 15 000 лева.

1

Отправя претенция за присъждане на разноски.

В срока по ул. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „Б.И." АД, в който се излагат съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания с искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Спазено е изискването на чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 380 КЗ за отправяне на претенцията за заплащане на обезщетение първо пред застрахователя, като по делото е представено заведено в деловодството на застрахователното дружество - ответник заявление на ищцата от 07.06.2019 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил, за който в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Наличието на всички елементи от горния фактически състав е установено по делото, като не е налице спор между страните, касаещ наличието на основание за пораждане отговорността на ответника за репариране на понесените от ищеца неимуществените вреди.

С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение, с която искът е уважен, между страните по делото са установени със сила на пресъдено нещо посочените материалноправни предпоставки за уважаване на предявената искова претенция, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и лицето, сочено като делинквент – Й.И.М.,управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ****, който, на 28.11.2018 г., в тъмната част на денонощието, при движение по ул. Възрожденска от ул. Калотина към бул.

2

Ломско шосе, на кръстовището с ул. Хан Кубрат, при маневра “ляв завой” не пропуска преминаващата на пешеходна пътека тип М 8.2 от ЗДвП Е. И. и реализира ПТП, като блъска пешеходеца и й причинява травматични увреждания, съпроводени с болките и страдания, както и душевни терзания страх и безпокойство.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди.

Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда.

Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване, продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет, нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).

В конкретния случай, за определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, въззивният съд съобрази следните обстоятелства по делото:

От представените по делото писмени доказателство - медицинска документация от извършени прегледи и проведено лечение, както и от прието заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че въззивникътищец И. е получила травми са в областта на лява колянна става и дясно бедро, като експертът посочва, че същите се намират в причинно – следствена връзка със случилото се ПТП. Получила е болничен лист с период на временна нетрудоспособност 9 дни. Разпитан пред съда на основание чл. 200, ал. 2 ГПК експертът посочва, че възстановителният период за такъв вид травматично увреждане обичайно е в размер на 30 дни, като сочи, че е съпроводен с болка /чиято интензивност зависи от индивидуалните усещания на пострадалия/, оток, възможно накуцване и друг дискомфорт. Не е било необходимо и не се установява извършване на оперативни интервенции. Ищцата е преминала физиолечение, предписани са й били болкоуспокояващи медикаменти 3 перорални и за приложение върху кожата, както и хранителни добавки.

Вещото лице, сочи, че към момента на прегледа /4 години след инцидента/, ищцата следва да се определи като “клинично здрава”. Описваните от нея персистиращи болки експертът свърза с наличието на артозни промени на двете коленни стави /хондропатия/, които обаче уточнява, че не се дължат на инцидента. По делото не са налице основания, които да поставят под съмнение компетентността и обективността на вещото лице, което е отговорило пълно, точно и обосновано на поставените въпроси и даденото заключение съответства на останалите доказателства по делото. Поради това въззивният съд кредитира изцяло изготвеното заключение.

По делото са разпитани двама свидетели: водача на лекия автомобил и дъщерята на ищцата - А.В.И.-.И.. Гласните доказателства, събрани от водата на МПС касаят механизма на настъпване на процесното ПТП - въпрос, който не е спорен по делото, поради което въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда в детайли, изложеното от него в тази насока.

Показанията на свидетелката А.И.-И. съдът подложи на преценка по реда на чл. 172 от ГПК, взимайки предвид евентуалната й заинтересованост от изхода на делото. Свидетелката посочва, че е възприела състоянието на пострадалата на следващия ден след инцидента. Посетила я в дома ѝ и видяла, че майка й лежи, оплаквала се от силни болки в областта на долните крайници и кръста. Бедрото й било синьо и подуто. Свидетелката сочи, че в първата седмица на инцидента ищцата си останала изцяло у дома, лежала на легло, имала нужда от помощ, за да се обслужва. Свидетелката се преместила при нея до коледните празници, за да помага и да се грижи за нея. Пиела болкоуспокояващи и ползвала мехлеми почти половин година. След като се върнала на работа като учител дъщеря й я карала с кола, за да не ползва транспорт и да не се налага да ходи пеша. Свидетелката сочи, че и към момента на даване на показанията, майка й все още усеща болки в краката, тъй като не може да се движи нормално, натоварвала повече другия си крак, усуквала кръста си, изпитвала затруднения да стои дълго време права. Сочи, че 4 години след инцидента /предвид датата да депозиране на показанията пред СРС/, ищцата все още изпитва страх при пресичане на пътното платно, като отказва да преминава на пешеходната пътека на мястото, където е настъпило процесното ПТП и заобикаля от друго място.

При така установените обстоятелства и съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 4000 лева.

Съдът съобрази възрастта на въззивницата към дата на настъпване на процесното пътно-превозно средство /59 години/, оказваща влияние върху физическата издръжливост на пострадалата и продължителността на възстановителния период; настъпилите травматични увреждания, вида и характера им - засягане и на двата долни крайника - единия в областта на коляното, а другия - в бедрената област, препятствали ищцата да се придвижва самостоятелно и да се обслужва в първата седмица след 4 увреждането; продължителността на възстановителния период - обичайно в рамките на 30 календарни дни, без данни за допълнителни усложнения, стоящи в причинна връзка с инцидента; засиленото първоначално усещане за болка, съпроводено със силен оток; необходимостта от прием на обезболяващи и нанасянето на мехлеми; нуждата от провеждане на физиотерапевтично лечение; негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага ангажиране помощта на близки; състоянието на потиснатост, невъзможността да полага труд и да упражнява професията си, макар и за кратък период от време.

Въззивният съд съобрази, че при определяне на справедливото обезщетение не следва да бъде взета предвид единствено физическата травма, нейните характеристики и очаквано възстановяване, но и последиците в психологичен план. От събраните по делото гласни доказателства, които съдът намира за достоверни и житейски оправдани в тази им част, се установява, че в следствие на инцидента са настъпили промени в психоемоционалното състояние на въззивницата - ищец, характеризиращи се с първоначален шок и силен уплах от претърпяното ПТП, а в последствие - с траен страх от пресичане на пътното платно.

На последно място, въззивният съд съобрази и социалноикономическите условия и стандарт на живот през 2018 г. /годината на процесното ПТП, причинило неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантия период, които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за размера на вредите, поради което намира, че с определянето на обезщетение от 4000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.