Присъда № 102 от 26.05.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 102/26.05.2023 година по НОХД №617/2023г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 3292-812/2021г. по описа на 04 РУ при ОД МВР – гр.Бургас, вх. №13280/2021г. на БРП, Пор. №2911/2021г. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу М. И. И., роден на 13.01.1976г. в гр.Бургас, област Бургас, българин, български гражданин, с настоящ адрес: *********, ЕГН: **********, за това че в периода от м. август 2018г. до м. юни 2022г. включително, в гр.Бургас, област Бургас, в условията на продължавано престъпление, след като е осъден с Решение №608/26.04.2010г. по гр.дело №8754/2009г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила 15.05.2010г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Ж. М. И. да издържа свой низходящ - дъщеря си Ж. М.

И. чрез нейната майка и законен представител - Р. Ж. М. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като престъплението е извършено в условията на повторност в немаловажни случай, както следва:

1. В периода от м. август 2018г. до м. февруари 2019г. включително, в гр.Бургас, област Бургас след като е осъден с Решение №608/26.04.2010г. по гр. дело №8754/2009г. по описа на Районен съд - Бургас да издържа свой низходящ - дъщеря си Ж. М. И. чрез нейната майка и законен представител - Р. Ж. М. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски, всяка в размер на 80,00 лева, възлизащи в общ размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева;

2. В периода от м. март 2019г. до м. юни 2022г. включително, в гр.Бургас, област Бургас, в условията на повторност в немаловажни случаи, след като е осъден с Решение №608/26.04.2010г. по гр. дело №8754/2009г. по описа на Районен съд - Бургас да издържа свой низходящ - дъщеря си Ж. М. И. чрез нейната майка и законен представител - Р. Ж. М. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, всяка в размер на 80,00 лева, възлизащи в общ размер на 2800,00 /две хиляди сто и осемстотин/ лева - престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следа да бъде признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато обвинение, като на същия се наложи наказание около средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.183, ал.4 НК.

Повереникът на частния обвинител - адв.П. излага доводи за доказаност на обвинението, наличие на финансова възможност за заплащане на издръжка от страна на бащата и умишлено незаплащане на такава. В тази връзка моли на подсъдимия да се наложи наказание около горния размер, предвиден за престъплението по чл.184, ал.4 НК.

Защитникът – адв.А. счита, че подзащитният му следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение поради липса на субективен елемент, изводимо от липсата на материална възможност за заплащане на издръжка.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като заявява, че поддържа становището на защитника си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, 1 намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. И. И. е роден на *******. ******************ЕГН: **********.

До края на 2008г. подсъдимият М. И. И. и свидетелката Р. Ж. М. живеели заедно на семейни начала. От връзката им на 14.08.2008г. се родило общо им дете - Ж. М. И.. Малко след раждането на детето двамата родители се разделили, като то останало да живее при своята майка на адреса на същата в гр.Бургас. Финансовите средства, необходими за отглеждането на детето, се осигурявали преимуществено от свидетелката М.. От своя страна подсъдимият И. нито полагал лична грижа за детето си, нито осигурял необходимите средства за посрещане на ежедневните му нуждите. По тази причина свидетелката М. депозирала искова молба в съда, във връзка с което било образувано гр.д. №8754/2009г. по описа на PC-Бургас. С Решение №608/26.04.2010г. по това дело подсъдимият М. И. бил осъден да заплаща издръжка на детето си Ж. И.а. Издръжката в размер на 80,00 лева.

Същата следвало да се заплаща до края на всеки месец чрез майката на детето – свидетелката Р. М., до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Съдебното решение влязло в законна сила на 15.05.2010г., като подсъдимият бил запознат с неговото съдържание.

Въпреки че подсъдимият бил осъден и следвало да заплаща издръжка на своето дете, той не изпълнявал това свое задължение. По тази причина в периода след 2010г. били образувани няколко наказателни производства за осъществени от него състави на престъплението по чл.183 от НК. Първото от тях било Досъдебно производство №134/2013г. по описа на 04 РУ при ОД МВР – Бургас, образувано на 27.01.2014г. След заплащане на всички дължими вноски от страна на подсъдимия И. с постановление на прокурор в РП Бургас от 13.06.2014г. това досъдебно производство било прекратено на основание чл.183, ал.3 от НК. Впоследствие било образувано и НОХД № 3777/2018г. по описа на PC-Бургас, което приключило с постановена Присъда №48/11.03.2019г., влязла в законна сила на 27.03.2019г. Със същата подсъдимият М. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл.66 от НК с определянето на изпитателен срок от 3 /три години/. Престъплението, за което подсъдимият бил осъден, касаело неплащане на издръжка от негова страна през период от месец септември 2016г. до месец април 2018г. включително.

Въпреки неколкократното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия поради неплащането на издръжката на дъщеря му, отношението му към това негово задължение не се променило трайно. В периода от месец август 2018г. до месец февруари 2019г. включително подсъдимият И. продължил да не изпълнява задължението си, произтичащо от упоменатото по-горе съдебно решение и неизплатил повече от две месечни вноски за издръжката на Ж. М. И., а именно 6 /шест/ месечни вноски, всяка от които в размер на 80,00 лева, възлизащи на сумата от 480,00 лв., платими в гр.Бургас чрез свидетелката Р. М.. През този период обвиняемият превел единствено сумата от 100лв., която била достатъчна да покрие пълния размер на една месечна вноска.

На 27.03.2019г. влязла в законна сила присъдата по НОХД № 3777/2018г. по описа на PC-Бургас, с която подсъдимият И. бил признат за виновен и наказан за извършеното в предходен период престъпление по чл.181, ал.1 от НК. Въпреки това обаче той решил и занапред да не заплаща месечната издръжка, която дължал на своята дъщеря съгласно Решение №608/26.04.2010г. по гр.дело № 8754/2009г. на PC-Бургас. В периода от месец март 2019г. до месец юни 2022г. включително, И. не изплатил повече от две месечни вноски 2 за издръжката на Ж. М. И., а именно 35 /тридесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер на 80,00 лева, възлизащи общо на сумата 2800,00 лв., платими в гр.Бургас чрез свидетелката Р.

М.. През този период подсъдимият превел парични средства за издръжка на детето си както следва: през месец април 2019г. - сумата в размер на 80,00лв; през месец декември 2019г. сумите от 100лв. и 150лв.; през месец февруари - сума в размер на 100лв. и през месец април - сума в размер на 100лв. Те обаче били недостатъчни за покриване на дължимите за процесния периода месечни вноски за издръжка на дъщеря му.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на Р. Ж. М. /л.58-59 от делото/, както и прочетените показания на тази свидетелка от досъдебното производство /л.39 от ДП/, отчасти от обясненията на обвиняемия /дадени пред съда – л.59-60 от делото/, от писмени доказателства по делото:

Решение №608/26.04.2010г. по гр.дело № 8754/2009г. по описа на PC-Бургас /л.12-13, л.1819 от ДП/, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.06.2014г. по Досъдебно производство №134/2013г. по описа на 04 РУ при ОД МВР – Бургас /л.26-27 и л.114-115 от ДП/, Покана – потвърдително за пощенски запис /л.20 от ДП/, удостоверение за раждане на М. И. И. /л.44 от ДП/, Указания при изписване след гинекологична операция /л.45-46 от делото/, Служебна бележка от Агенция по заетостта /л.47 от делото/, Заповед №13/19.05.2023г. за прекратяване на трудово правоотношение /л.48 от делото/, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ /л.49 от делото/, Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране /л.50 от делото/, Удостоверение за сключен граждански брак /л.51 от делото/, Решение №138/18.03.2015г. по гр.д. №448/2015г. на БРС /л.52 от делото/, Медицинско свидетелство №51/25.03.2015г. /л.54-56 от делото/, Справки от Агенция по вписванията /л.107 и л.109 от ДП/, Справка по ЕГН/ЛНЧ за история на регистрацията на търсещо работа лице /л.45-46 от ДП/, Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодателя /л.47 от ДП/, Подробна сметка на дълга по изп.д. №202/2010г. /л.49-92 от ДП/, Справка от МВР гр.

Бургас, Сектор пътна полиция относно наличието на собствени МПС-та /л.110 от ДП/, Писмо от ТД на НАП гр. Бургас с приложена справка актуално състояние на действащите трудови договори за периода от 01.05.2018г. до 06.10.2022г. /л.111-112 от ДП/, Справка за трудови договори /л.32-37 от делото/, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ /л.39 от делото/, справка за съдимост /л.16 от ДП и л.23 от делото/, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът дава вяра на всички обсъдени по – горе писмени доказателства, които намери за непротиворечиви и допълващи се и от които се установява както следва:

Видно от приложеното по делото Решение №608/26.04.2010г. по гр.дело № 8754/2009г. по описа на PC-Бургас , детето Ж. М. И., е родено през *********като негови родители са съответно - Р. Ж. М. /майка/ и М. И. И. /баща/. С това решение, влязло в законна сила на 15.05.2010г., съдът е осъдил бащата да заплаща на дъщеря си чрез неговия законен представител – свидетелката Р. Ж. М., издръжка в размер на 80 лева месечно, считано от 01.01.2009г.

Видно от наличната по делото Подробна сметка на дълга по изп.д. №202/2010г. и показанията на свидетелката Р. Ж. М. /в това число и прочетените такива, дадени в хода на ДП –л.39 и приложената към тях таблица/, бащата М. И. И. трайно не изпълнява задълженията си по заплащане на издръжка на дъщеря си, като незаплатени от него са останали сумите както следва:

3 за периода от месец август 2018г. до месец февруари 2019г. включително - 6 /шест/ месечни вноски, всяка от които в размер на 80,00 лева, възлизащи на сумата от 480,00 лв.; за периода от месец март 2019г. до месец юни 2022г. включително - 35 /тридесет и пет/ месечни вноски, всяка в размер на 80,00 лева, възлизащи общо на сумата 2800,00 лв.

Действително свидетелката М. е отчасти заинтересована от изхода на делото /доколкото същата се явява законен представител на детето, на което се дължи издръжката/, но съдът изцяло дава доверие на показанията й, тъй като същите се подкрепят от всички налични по делото писмени доказателства. В това число, те кореспондират в по – голямата си част и с обясненията на самия подсъдим, който всъщност не оспорва факта на неплащане на издръжка.

Подсъдимият също даде обяснения пред съда, които настоящият съдебен състав кредитира в частта им, в която той признава, че не е заплащал издръжка за детето си, разказва за отношенията между него и свидетелката М. преди и малко след раждането на общото им дете и за новото семейство, което е създал. Съдът не кредитира обаче обясненията на И. касателно твърденията му за липса на средства за заплащане на издръжка и възпрепятстване възможността му за контакт с детето от страна на майката. Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия/обвиняемия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават изолирани. Ето защо, съдът ги приема в тази им част като изградена защитна версия, която остана недоказана.