Решение № 306 от 17.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000208 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1025/2018 г. решение.

С него ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено за следното:

- да заплати на М. Ж. Б., ЕГН **********, **** и ИВ. Ж. К., ЕГН **********, ****, като наследници на починалата в хода на процеса ищца Ц. А. К.А, ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, болки и страдания, следствие на това, че на 10.08.2017 г. около 12, 00 ч. на ул. *** в гр.П.,, Д.Г.Р. при управлението на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег.

№ ** **** ** е нарушила чл.20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Ц. А. К.А, ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост в областта на шийката довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник й, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 11.07.2018г. до окончателното изплащане.

- да заплати по сметка на ПОС, ДТ в размер на 1000 лв. съразмерно на уважената част от иска, както и 162,50 лв. заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи.

- да заплати на адвокат Р. Ив. М. с личен номер в адвокатски регистър при ВАС № ********** и адрес на упражняване на дейността **** сумата от 1280 лв. на осн. чл.38, ал.2 1 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска ведно с дължимото ДДС.

В жалбата се сочи, че решението в описаната по- горе осъдителна част се обжалва за разликата между присъдените с него 25 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 15 000 лв. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на същата, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер.

Респективно се иска изменение и в частта за разноските като същите се определят на база дължимата според жалбоподателя сума по иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 21.12.2018 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от Ц. А. К.А, ЕГН **********, гр. П. искова молба против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 10.08.2017 г. около 12, 00 ч. на *** в гр.П.,, Д.Г.Р. при управлението на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № ** **** ** нарушила изискванията на ЗДП, според които водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и причинила ПТП блъскайки ищцата. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.08.2017 г. и било образувано досъдебно производство №**-*** от 10.08.2017 г. по описа на Първо РУ на МВР, П..

След инцидента К.а била приета за лечение в К.О.Т. на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. с оплаквания от силни болки в левия крак. Били извършени различни прегледи и изследвания.

След тях било установено, че ищцата има закрито счупване на бедрената шийка. Било решено да се пристъпи към оперативна интервенция, като на 11.08.2017 г. под спинална анестезия е била извършена смяна на тазобедрена става. След операцията й провеждали медикаментозна терапия. На 17.08.2017 г. ищцата била изписана с препоръки за подмяна на превръзките на оперативната рана през 3-4 дни, за сваляне на конците след седмици и за прием на предписани й от лечебното заведение медикаменти.

На база изложеното се правят изводи, че пътният инцидент причинил на пострадалата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, като от удара и получената фрактура тя все още изпитва болки в областта на травмите.

Заявява се, че в резултат на счупването и последвалата смяна на тазобедрена става, значително се затруднило извършването на свободно движение на крака, като възможността да извършва обичайните си физически активности и към момента на подаване на ИМ било възпрепятствано. Дискомфорта и болките, които продължава да изпитва били причина за полагане на големи усилия при самостоятелно предвижване. Всичко това довело и до промени в емоционалното състояние.

Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на Д.Г.Р. за причинените на ищцата вреди.

В тази връзка се сочи, че към момента на произшествието, виновният водач имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с 2 ответното дружество налице всички и са налице предостави за ангажиране отговорността му с оглед разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ.

С оглед на това пострадалата отправила претенция до застрахователя да й бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение с молба вх.№1767 от 11.07.2018 г. Той с писмо изх. № 3834 от 09.10.2018 г. отказал плащането.

На тази база е отправено искане за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на главницата.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но се оспорва наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.

В тази връзка изразява становище, че водачът на участващия в процесното ПТП лек автомобил не е нарушила по никакъв начин разпоредбите на ЗДП или на друг нормативен акт и не е създала опасност за ищцата Ц. К.а. В подкрепа на това се споменава, че Р. била внимателна и предпазлива, но не е имало начин да избегне настъпването на ПТП. Прави се извод, че в случая е налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на НК и не може да се говори за противоправност на деянието, което да обуслови гражданската й отговорност.

Така изложеното обуславя извод у ответника за липса и на вина за настъпване на описаното в исковата молба ПТП и на вредоносните последици от него. В подкрепа на това се акцентира за липсата на данни по делото за повдигнато обвинение или потърсена административно-наказателна отговорност по отношение на водача на автомобила.

Правят се също така доводи, че съприкосновението между лекия автомобил и пешеходката било леко, като причина за това е бързата и навременна реакция Р..

По- надолу в отговор се заявява, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на застрахованото лице то следва да се приеме, че претендираното обезщетение е завишено и не е съобразено с принципите визирани в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се също, че ищцата е страдала от сериозни дегенеративни заболявания, а ставата, за която се твърди да е счупена била изкуствена и поставена при предходна алопластика. В тази връзка е оспорено твърдението, че едва след инцидента ищцата станала трудно подвижна и изпитвала болки в ставите Изразено е и становище, че болките и страданията не са свързани с ПТП и т.н.

Прави се и възражение за наличие на съпричиняване с оглед на това, че ищцата се е движела по пътното платно, без да е налице обективна причина за това. С това тя нарушила редица разпоредби на ЗДП, което пък е в пряка причинна-връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от него по отношение на ищцата. Изложено е становище, че размерът на съпричиняването е поне 80 %.

В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела отношение по направените от другата защитни възражения и е изложила правни доводи за тяхната неоснователност.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Тук следва да се посочи, че с определение от 23.04.2021 г. поради смъртта на първоначалния ищец по делото като ищци 3 са конституирани нейните наследници - М. Ж. Б. и ИВ. Ж. К..

В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да репарира причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ.

На база приетата медицинска експертиза са определени причинените на ищцата травми. Тя и събраните гласни доказателства са послужили и за преценка на изживяванията на ищцата и изпитаните от нея болки и страдания и продължителността на периода на възстановяване. Те и констатациите от изслушаната съдебно психиатрична експертиза досежно емоционалното състояние на пострадалата са дали основание на ПОС да приеме, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лв.

Прието е обаче , че е налице и съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат като размера на същото е определен на 50 %.

Така на конституираните в хода на производството наследници на първоначалната ищца е присъдено обезщетение в общ размер от 25 000 лв. ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция.

До пълният предявен размер искът е бил отхвърлен като неоснователни.

Недоволен от решението е останал ответника и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

С нея решението се обжалва за разликата между присъдените 25 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 15 000 лв. Излаганите доводи са за това, че размера на дължимото обезщетение е завишен и не е съобразен с принципите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и определения от съда процент на съпричиняване като е изложено становище, че приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е 90 %. На тази база се излага доводи за неправилна интерпретация на доказателствения материал и необсъждане на всички събрани по делото доказателства.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.

270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки 4 липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на първоначалната ищца от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.п 380 КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.