Определение № 478 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. София, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000500920 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от Прокуратурата на РБ, по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на решение в частта за разноските.

С решение, постановено на 23.10.2025г. по гр.д.№ 920/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е потвърдено решение № 6497/27.11.2024г. постановено по гр. д. № 3256/23 г. на СГС, ГО, 3 състав, в обжалваната осъдителна част, както и решение от 28.02.2025г. – неразделна част от него за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, като вместо погрешно посочения Г. С. Б. ЕГН ********** следва да се чете Р. Л. Р. ЕГН **********.

Присъдени са разноски, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Адв.дружество „С., д-р В. и КО“, гр.София, чрез адвокат К. Д., член на САК и адв. д- р Г. В., член на САК, сумата от 4650лв. /четири хиляди шестстотин и петдесет лева /, представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.

Съобщението за това решение е било връчено на молителката на 30.10.2025г.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана на 19.11.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителят Прокуратурата на Република България изтъква факта, че при постановяване на обжалваното решение в частта за разноските САС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия от адв.В.. Твърди, че в случая следва да се има предвид, че безплатната правна помощ е само за защита пред въззивната инстанция/САС/ и се изразява в участие в едно съдебно заседание, като не е изготвена нито въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, нито отговор на въвивната жалба на ПРБ. Претендираното адвокатско възнаграждение е определено по реда на Наредбата за 1 минималните адвокатски възнаграждения № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, на база на обжалваемия интерес по делото. Счита, че тази наредба не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право-Решение на СЕС от 25.10.2024г. по дело № С-438/22. След постановяване на това решение, задължително за съдилищата в страните- членки, съдебната практика е отчела несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено за ориентир при определяне служебно на адвокатските възнаграждения, като техния размер следва да се преценява от съда с оглед предоставената услуга/която следав да е справедлива и обоснована/, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Затова моли за изменение на решението в частта за разноските и намаляване, с оглед Решение на СЕС от 25.10.2024г. по дело № С-43 8/22, което да е разумно и пропорционално на оказаната правна помощ.

Ответникът по молбата не изразява становище в писмен вид.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С решение № 6497/27.11.2024 г. по гр. д. № 3256/23 г. на СГС, ГО, 3 състав е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Р. Л. Р. сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, от повдигане на незаконно обвинение на 29.08.2019г. за престъпление по чл. 201, ал.1 НК вр.чл.26, ал.1 НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 03.04.2022г., постановена по НОХД № 1341/2020г.. по описа на Специализиран наказателен съд /закрит/, 21 състав, както и сумата от 93.33 лв. разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 50 000 лева до пълния му размер от 150 000 лева, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА на РБ е осъдена да заплати на адв.дружество „С., д-р В. и КО“, сумата от 4 650 лв. адвокатско възнаграждение.

С определение от 18.02.2025г. без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на Адв.дружество „С., д-р В. и КО“, гр.София, в размер на 4650лв. адвокатско възнаграждение.

С решение от 28.02.2025г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението като вместо погрешно посочения Г. С. Б. ЕГН ********** следва да се чете Р. Л. Р. ЕГН **********.

В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила. Предмет на обжалване пред САС е единствено осъдителната част на решението.

САС констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение главния иск – предмет на обжалване, поради което 2 решението бе потвърдено в обжалваната част. Затова на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски, но такива няма. Затова е присъден адв.хонорар на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА в размер на сумата от 4 650 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.

С оглед практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, обективирана в решение от 23.11.2017г., във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие. В хода на гражданското производство упълномощеният адв. д-р Г. В. е осъществявал процесуалното представителство на ищеца и е защитавал неговите права и интереси. Последният след като е изследвал доказателствения материал и съдебните актове на наказателните производства по НОХД № 1341/2020 г. по описа на СНС, 21 състав и на въззивния наказателен съд е изготвил исковата молба въз основа на която е образувано настоящото производство

Ето защо САС приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, проведените пет на брой открити съдебни заседания, извършените процесуални действия, както и уважената част от иска, определеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Съобразявайки минималния размер, предвиден в Наредба№1 от 09.07.2012г. за уважената част от иска, съдът е присъдил възнаграждение, което е справедливо и отчита свършената от процесуалния представител работа, както и обосновано, с оглед уважения размер на иска и извършените процесуални действия по делото.

Пред САС е проведено само едно о.с.з. без събиране на доказателства. В този смисъл същото е изяснено още на ниво първа инстанция от фактическа страна.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О.

При съобразяване гореизложеното съдът намира, че претендираният хонорар не следва да бъде намален повече от визирания в наредбата минимум, което възнаграждение възмездява 3 в справедлив порядък предприетите от въззиваемата страна процесуални действия и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др. е налице несъответствие с правото на ЕС на нормата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025 г., тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС и това е основание разпоредбата в тази й част да не се прилага от съда. Направен е извод, че установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК). Настоящата съдебна инстанция намира, че горепосоченото решение на СЕС предоставя на съда правото за преценка, но не и задължение да премине под установения минимум.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 31222/19.11.2025г. по описа на регистратурата на САС, депозирана от Прокуратурата на РБ, с искане за изменение на решение постановено на 23.10.2025г. по гр.д.№ 920/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с частна въззивна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5