Решение № 1049 от 16.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330204652 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 8879128 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на И. М. К. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят, не се явява, редовно призован. Представлява се от упълномощения процесуален представител адв. П., релевира се неоснователност на ЕФ. В депозираната жалба моли за отмяна на ЕФ, поради допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, взема отношение по подадената жалба с писмено становище. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд – VІI н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 8879128 за това, че на 22.03.2024г в 15:45 часа, в Републикански път II-64 км.

1

49+600 посока север към град Карлово и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, № 120сса8 МПС „Тойота Ярис 1.4 Д” регистрационен номер ***, лек автомобил, извършва нарушение като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 104 км./ч., при разрешена скорост – 90 км./ч. и превишил разрешената скорост с 14 км./ч.

Констатираното нарушение административно – наказващият орган квалифицирал по чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.

2 , т. 2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът отрази на база събраните в хода на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.

При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваният ЕФ изцяло като незаконосъобразен, по следните съображения:

Спорното в случая е дали АНО е следвало да издаде обжалвания електронен фиш или нарушителят е трябвало да бъде санкциониран съгласно правилата в чл.39, ал.2 вр. ал.4 от ЗАНН, каквито възражения се навеждат с жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”. Обжалвания електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен според съда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за 2 което се издава електронен фиш.” В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, като това попада в хипотеза по чл.39, ал.2 ЗАНН. Същия текст гласи, че „За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това положение, макар и минимумът предвиден за нарушението на К. вече да не се явява необжалваем, то същото следва да квалифицира, като “маловажен случай”.

Според правилата на цитираните по - горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от текста на чл.85а ЗАНН, според който доколкото в този закон няма особени правила за административно наказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното, то текста на чл.189 ал.4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по отношение тези на чл.39, ал.4 и чл.85а ЗАНН. Направеното възражение във връзка с нарушението на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от ЗАНН, се явява основното, като то следва да бъде уважено и обжалвания фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

Като част от административно-наказателната преписка по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата/рег№1030р-18632/25.06.21г/, видно от който на дата 22.03.2024г г. в Републикански път II-64 км. 49+600 посока север към град Карлово посока на движение на контролираното МПС, югсевер е било използвано АТСС ARH CAM S 1 с начало на работа 13.00 ч., край на работа 18.00 ч., в режим на измерване – „С“ (стационарен) и посока на задействане – „О“ (отдалечаващ), а също е отразено общо ограничение на скоростта 90 км/ч.

Към протокола за използване на АТСС има снимка за разположението на уреда както и снимка на контролираното МПС, изискуеми съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, в изображението са отразени три автомобила от които единият е процесния. В случая, спорно се явява обстоятелството, чия е измерената превишена скорост, доколкото трите леки автомобила с ясно видими регистрационни номера не се явяват в една линия на контрол, поради което съвкупността от установените по-горе непълноти при попълване на 3 протокола, и прилагането към него на снимков материал, разколебават обвинителната теза относно авторството на констатираното нарушение в ЕФ, не представляват годни доказателства за анализ и съществено нарушават на регламентираните в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което и на това основание ЕФ следва да се определи като незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63д от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 8879128 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на И. М. К. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив, да заплати на И. М. К. ЕГН:********** с адрес *** сумата от 400.00 лв., разноски направени пред районната инстанция

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4