Решение № 260369 от 16.10.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав, в закрито заседание на 16.10.2023 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

П. Колев като разгледа докладваното от съдията П. Колев т.д. № 1348 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК и чл. 248 ГПК.

С молба от 27.02.2023 г. ищецът „Г.-Д.“ ЕООД, е заявил, че съдът не се е произнесъл по предявените искове срещу „М.“ ЕООД, и по- специално - по искането ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 603.74 лв, с вкл. ДДС за извършени СМР в обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195 “, находяща се в м. Мандрите - Катлъка, с. Осоица, общ. Горна Малина. С молбата от 27.02.2023 г. ищецът е направил и искане за допълване на решението в частта за разноските, като съдът присъди в негова полза сторените от него разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът по молбата „М.“ ЕООД не е изразил становище по искането в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК.

Ответникът в производството „М.“ ЕООД на свой ред е депозирал молба за допълване на решението в частта за разноските, с която е отправил искане до съда да допълни решението си като присъди в негова полза сторените в производството разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

По направените от страните искания съдът намери следното:

По молба за допълване на решението с произнасяне по искането за осъждане на ответника да заплати главница в размер на още 13 603.74 лв., с вкл. ДДС:

С решение № 260066 от 30.01.2023 г. по делото, настоящият състав е уважил частично предявените от ищеца „Г.-Д.“ ЕООД искове за главница и за обезщетение за забавено изпълнение, като е приел, на база извършената тройна СТЕ, че претендираните от ищеца СМР върху посочените от него обекти са реално извършени, като размерът на обедняването на ищеца съвпада с установените от тройната СТЕ стойности, в общ размер от 78 047,60 лева, поради което е отхвърлил претенциите до заявения техен общ размер от 179 588,53 лева.

Същевременно, при настоящата проверка съдът констатира, че, при посочване на стойността на извършените СМР за конкретните обекти в решението, съдът е пропуснал да посочи тази на извършени СМР в обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“, които СМР са също претендирани от ищеца и са възприети за извършени и остойностени в единичната и тройната СТЕ. Поради изложеното, съдът намира за основателна молбата на „Г.-Д.“ ЕООД за допълване на постановеното решение, поради което следва да бъде уважена, като се постанови диспозитив относно обедняването на ищеца, изразяващо се в с разходите за материали, труд и механизация, които е направил на процесния обект.

С оглед извода в съдебното решение, че размерът на обедняването за ищеца съвпата с установените стойности на СМР в обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“ от тройната СТЕ, то съдът намира, че съдебният акт по делото следва да се допълни, като в полза на ищеца се присъдят 7 761,02 лева – настъпило обедняване за ищеца при извършване на СМР на обект на ответника „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“, както и сумата 2364.95 лева

- лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от

22.07.2020 г. до изплащане на сумата, като искането за останалата част до размера от 13 603,74 лева – обедняване и до размера от 5090,07 лева – обезщетение за забава, следва да бъде оставено без уважение.

По молбите за допълване на решението в частта за разноските на „Г.-Д.“ ЕООД и на „М.“ ЕООД:

В случая се касае до пропуск на съда да се произнесе въобще по въпроса за разноските с постановения по делото краен съдебен акт, поради което за допустимостта на молбите по чл. 248 ГПК не се изисква представяне на списък по чл. 80 ГПК, и същите са допустими. По съществото им, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на ищеца, респективно на ответника, се дължи присъждане на сторените от тях разноски, съобразно уважената, респективно – отхвърлената част от исковете, следователно, в случая, и на ищеца, и на ответника се дължи присъждане на разноски.

Съгласно т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, то правилото на чл. 81 ГПК не е приложимо в обезпечителното производство, поради което по разноските от развилото се във връзка със спора обезпечително производство (10 лева), съдът дължи произнасяне с настоящото решение.

Въпреки това, сторените в изпълнителното производство, образувано във връзка с допуснатото обезпечение, са разходи в различно от исковото производство, по искането за които следва да се произнесе съдебният изпълнител, чиято преценка вече евентуално подлежи на съдебна проверка по реда на чл. 436 и сл., вр. чл. 435 ГПК. Поради това, молбата на ищеца „Г.-Д.“ ЕООД в тази ѝ част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед горния извод за допълване на решението с присъждане на сумата от 7761,02 лева – обедняване за ищеца, и на сумата от 2364,95 лева – обезщетение за забавено изпълнение на горната сума, и с оглед правилото на чл.

78, ал. 1 ГПК, то съдът намира, че решението по делото следва да се допълни, като в полза на ищеца се присъдят разноски за исковото производство, в общ размер на 7994 лева, съразмерно уважената част от иска и в размер на 10 лева – разноски, сторени в обезпечителното производство.

Поради горното заключение, че съдът в действителност е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, съответно – да приложи правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, то съдът намира, че съдебното решение следва да се допълни, като в полза на ответника бъде присъдена сума, в общ размер на 5530,40 лева.

Воден от горното, Софийският градски съд

Р

Е Ш И :

ДОПЪЛВА решение

№ 260066 от 30.01.2023 г., по т.д. № 1348/20 г. по описа на СГС, VІ - 12 състав, както следва:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 59, ал.1 ЗЗД, „М.“ ЕООД, ***, да заплати на „Г.-Д.“ ЕООД, ЕИК:******, гр. София, ул. ”******, чрез адв.

И.Т.,***, партер, сумата от 7

761,02 лева, явяваща се размера на обедняването му при извършване на СМР на обект: „Битова сграда с Бистро в ПИ 079195“ на ответника, както и сумата 2 364,95 лева

- лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., ведно със законна лихва от

22.07.2020 г. до изплащане на сумата, като:

ОТХВЪРЛЯ исковете над уважената част до пълните им предявени размери от 13 603,74 лева – размер на настъпилото обедняване за ищеца, и от 5090,07 лева – законна лихва за забава за периода от 02.11.2016 г. до 21.07.2020 г.

ДОПЪЛВА решение

№ 260066 от 30.01.2023 г., по т.д. № 1348/20 г. по описа на СГС, VІ - 12 състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.“ ЕООД да плати на „Г.-Д.“ ЕООД сумата от 8004 лева, представляваща сторени в настоящото производство и в производството по обезпечение на иска разноски, съразмерно уважената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.-Д.“ ЕООД за присъждане на сторените от него в изпълнителното производство, вследствие допуснатото обезпечение, разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Г.-Д.“ ЕООД да плати на „М.“ ЕООД сумата от 5530,40 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението по молбата по чл. 250 ГПК подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

Решението, в частта, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: