Решение № 1568 от 19.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100104394 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Д. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 76 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда №46/28.09.2018 г., по НОХД № 204/2016 г. на Софийския военен съд, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 03.07.2008 г. е било взривено поделение № 18250, разположено в близост до с. Челопечене, за което било образувано досъдебно производство № IV-8/2008 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура. Посочва, че бил разпитан в качеството си на свидетел по случая на 29.09.2010 г. и на 29.03.2013 г., а с постановление от 31.01.2014 г. бил привлечен като обвиняем за това, че е нарушил служебните си задължения, пряка последица от което е произтеклия взрив. На същата дата му била наложена мярка за неотклонение „подписка“, а на 03.02.2014 г. му била наложена забрана да напуска страната.

Същите били отменени на 26.04.2016 г. и то по негово искане, и поради изтекъл максимален срок за налагането им.

На 13.03.2014 г. бил внесен обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 37/2014 г. на Софийския военен съд, но делото било върнато с указания за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като едва на 13.07.2016 г. бил внесен изменен обвинителен акт, с който срещу него се поддържало обвинение за извършени осем деяния, съставляващи престъпления по служба. Твърди, че с присъда №46/28.09.2018 г., по НОХД № 0204/2016 г. на СВС е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, която присъда била протестирана от 1 ответника.

С решение по в.н.о.х.д. № 7/2019 г. на Софийския военноапелативен съд, оправдателната присъда била потвърдена, а с решение на ВКС по к.н.д. № 874/2020 г. въззивното решение било оставено в сила.

Поддържа, че продължилото повече от седем години наказателно производство му е причинило необратими увреждания на физическото, емоционално и психическо състояние, тъй като се е явявал на всички съдебни заседания, активно е участвал в тях, проучвайки събраните доказателства, не е ставал причина за отлагане на нито едно заседание, но всичко това имало негативно отражение в личен и професионален план - участвал в разпита на свидетели негови подчинени, които го смятали за престъпник; приятели и колеги се дистанцирали от него и не желаели да поддържат контакт, поради образуваното срещу него дело; самият той станал потиснат, тревожен, преустановил срещи с приятели и колеги, не искал да общува на тази тема дори в семейството си. Заявява, че чувството му за справедливост било накърнено, тъй като бил образцов офицер, за което бил многократно награждаван, уважаван колега, човек на честта, а провежданото спрямо него наказателно производство накърнило честта и достойнството му и го злепоставило пред обществото.

Поддържа, че още от самото начало е указал на разследващите органи, че няма задължения, свързани със съхраняването на взривените боеприпаси, но въпреки това бил привлечен към наказателна отговорност за деяния, от които е произтекло самозапалването им, като в хода на делото било установено, че е налице умишлено взривяване. Твърди също, че в резултат на напрежението от повдигнато му незаконно обвинение било увредено здравето му, тъй като още на 21.10.2016 г., при започване на съдебното производство, получил мозъчносъдов инцидент, заради който бил хоспитализиран, който се повторил на 14.07.2017 г., когато отново постъпил в болница, но в резултат на това състояние и на развита артериална хипертония се стигнало до поставяне на два стенда на 07.09.2021 г., заради инфаркт на миокарда, и още два на 02.02.2022 г. Счита, че влошеното до необратимост здраве е резултат от продължителното напрежение от поддържаното срещу него обвинение, тъй като не е имал здравословни проблеми преди това. Предвид изложените факти предявява иск за заплащане на обезщетение от държавата за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление.

Ответникът оспорва претенцията като неоснователна и недоказана, както и като завишена по размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за процесуална принуда и продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още на първа инстанция. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на приложените към исковата молба доказателства.

2

Установява се от постановление от 31.01.2014 г. на военен следовател при Военно окръжна прокуратура по ДП № lV-8/2008 г., че Д. Н. П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /престъпление № ГФА 20800114 БЛТ/, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 03.02.2014 г. на военно - окръжен прокурор на Военно -окръжна прокуратура-София му е наложена „Забрана да напуска пределите на Република България“.

С Писмо на Военно-окръжна прокуратура с вх. № 461-64-П-461/2008 г. от 13.03.2014 г. е внесено Досъдебно производство № lV-8/2008r. в Софийски военен съд, ведно с обвинителен акт и приложени 64 тома от ДП срещу ищеца и другите двама обвиняеми – майор М.Т.М. и генерал-лейтенант Р.Н.Ц.. С разпореждане от 22.04.2014 г. на съдиядокладчик полк. М.Д., постановено по НОХД № 37/2014 г. по описа на Софийски военен съд, е прекратено съдебното производство и е върнато във Военно-окръжна прокуратура – София за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на процесуалните права на обвиняемите.

С молба от 01.04.2016 г., депозирана от защитника на обвиняемия Д. П., е поискано внасяне на делото за разглеждане в съда, на основание чл. 368, ал. 2 от НПК /изм. ДВ, бр.63/2017 г./., и с разпореждане от 12.04.2016 г. на Софийски военен съд по ЧНД № 082/2016 г. е предоставен тримесечен срок на ВОП - град София за внасяне на делото в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, със споразумение за решаване на делото, или прекратяване на наказателното производство.

Във връзка с подадена молба от защитника на обвиняемия Д. П., с Постановление от 26.04.2016 г. на Военно-окръжна прокуратура София е отменена мярката му за неотклонение „Подписка“ и забраната за напускане пределите на Република България поради изтекли максимални срокове.

С Постановление от 28.06.2016 г. на ВОП-София, Д. П. отново е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 3 и алт. 4 от НК, като са установени общо причинени на Министерството на отбраната и на държавния бюджет имуществени вредни последици в размер на 7 255 807,16 лв. от тримата обвиняеми.

Предявени са и два граждански иска, единият на 19.08.2016 г. от Министерство на отбраната за сумата 4 342 190,22 лв. и вторият на 10.09.2016 г. от Държавата, представлявана от министъра на финансите за сумата 2 913 616,94 лв. срещу тримата подсъдими по делото.

Като доказателство по делото е приложено Съдебно удостоверение с изх. № 60018/13.02.2023 г. (л. 155 от делото) от Софийски военен съд, според което по НОХД № 204/2016 г. по описа на СВС са проведени 11 открити съдебни заседание пред първа съдебна инстанция, от които 1 съдебно заседание – 15 заседателни дни, 1 съдебно заседание – 4 заседателни дни, 2 съдебни заседания – 3 заседателни дни, 2 съдебни заседание – 2 заседателни дни и 6 съдебни заседания – 1 заседателен ден.

Първоинстанционното наказателно дело е приключило с оправдателна присъда №46/28.09.2018 г. по НОХД № 204/2016 г. на СВС, с която настоящият ищец е признат за 3 невиновен извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

Присъдата е била протестирана на 04.10.2018 г. от прокурор при Военно-окръжна прокуратура – гр. София и потвърдена с решение № 31/18.08.2020 г. по ВНОХД № 7/2019 г., по описа на Военно апелативен съд.

По депозиран нов протест от страна на Прокуратурата въззивното решение е потвърдено с решение № 205/08.09.2021 г., постановено по н.д. № 874/2020 г. на ВКС, III НО, и като необжалваемо е влязло в сила на 08.09.2021 г.

За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани трима свидетели:

Свидетелят К.П.Б., който познава Д. П. от около 44 години, като първоначално са били колеги, а впоследствие станали и добри приятели, описва ищеца като жизнерадостен млад човек, който обича спорта, държи на истината, с невероятно чувство за хумор, добър приятел, готов винаги да помогне, да откликне, изключително общителен, разговорлив и с много добра обща култура. Характеризира го като съвестен, компетентен, изключително прецизен в службата си, изключително взискателен към подчинените си. Въпреки, че след 1988 г. вече не работели заедно, продължавали да се чуват по телефона и да се виждат, когато ходи до гр. Казанлък.

Привличането на ищеца като обвиняем свидетелят оценява като „морален удар“ за неговия приятел, който го е понесъл много тежко, започнал ден след ден да се променя и в психическо състояние, и в морално състояние, станал по-затворен и неконтактен. При неколкократните му опити да се срещне или да се чуят по телефона и да поговорят, ищеца му отказвал. Описва приятеля си след случилото се като друг, съвсем различен човек, много притеснен. Споделя и за възникналите здравословни проблеми.

Свидетелят Д. С.В., който е приятел на Д. П. от около 20 години и е имал дело с Прокуратурата, го описва като много добър офицер и уважаван сред колегите, изключително етичен, чувствителен и много фин човек. Никога не го е чувал да повишава тон. Свидетелят отбелязва промени в поведението му, след като му е било повдигнато обвинение – чувствал се зле, че приятелите му се отдръпнали, колегите го гледали много подозрително, не говорели с него, а началниците са го изолирали и не му поставяли никакви задачи, поради което ищецът сам се принудил да напусне армията и да прекъсне кариерата си. Също като другия свидетел описва и здравословните му проблеми, както и липсата на желание за комуникация. Счита, че воденото срещу него наказателно дело е разбило живота му и е сринало авторитета му.

Свидетелят Н.Д. П., син на ищеца, сочи, че преди повдигнатото обвинение баща му се характеризирал като весел, жизнерадостен човек, обичащ приятели, разговори, често ходел със съпругата си на гости и самите те канели гости и приятели. Отбелязва резки промени у него след 2014 г. - станал затворен в себе си, избягвал хората и контактите с тях.

Цялото си време отделил за подготовката на защитата си и не желаел да се включи в никакви семейни инициативи. Сочи, че баща му бил поканен да гостува в Турция, но не могъл да отиде, тъй като не е имал право да напуска страната. Обяснява, че заседанията по делата много са го натоварвали и физически и психически, бил е потиснат, а към настоящия 4 момент продължава да мисли за случилото се. Сочи, че здравословното му състояние се е влошило и той многократно влизал в болница.

По делото е приета без възражения от страните комплексна съдебно -медицинска експертиза, според която Д. П. изпитва продължаващото с години психоемоционално напрежение и стрес, които могат да се свържат с „несправедливото обвинение срещу ищеца“. Според експертите приложената по делото медицинска документация сочи за ясно изразена тенденция за прогресивно влошаване на здравословното състояние на ищеца през периода, през който е продължило наказателното дело. В периода 31.01.2014 г. - 08.09.2021 г. са се изявили и развили тежки заболявания на сърдечно-съдовата и мозъчно-съдовата системи, които са се нуждаели от постоянен диспансерен контрол и лечение, включително и след датата 08.09.2021 г. възникналите кардиологични оплаквания са продължили и през месец 02.2022 г., когато отново е бил приет на стационарно лечение по повод нестабилна стенокардия (прединфарктно състояние).