Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1588 от 13.11.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1139/2023
Вид
Решение № 1588
Подписан
13.11.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Русе, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И.а като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520101139 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.7 и следващите от Закон за защита срещу домашното насилие.

С. Ю. Г. заявява, че на 13.08.2010г. сключила граждански брак с К. К. Г., от който имат две деца: М., роден на 29.03.2017г. и К., роден на 05.09.2012г.

По време на брачното съжителство, ответникът се опитвал да обсеби ищцата, контролирал всяко нейно действия, не й разрешавал да работи и управлява лек автомобил, проявявал патологична ревност, изисквал от съпругата си да му се покорява и да изпълнява това, което иска.

След като на 02.02.2023г. ищцата предявила иск за прекратяване на брака, започнал да я изнудва да оттегли молбата. На същата дата, около 20 часа, с цел да осъществи полов акт, ответникът я бутал с ръце и тяло на леглото в спалнята, хвърлял се върху нея, извивал ръцете й когато се съпротивлявала и се опитал да я съблече. Впоследствие от семейното жилище изчезнали различни вещи, между които паспортите на М.К.. К. Г. настоявал, молителката да подготви декларации за пътуване на децата в чужбина. Настройвал роднини и приятели срещу нея, оплаквал се на учителите, инициирал скандал по повод сеансите, които провеждала с психолог.

На 03.02.2023г. сутринта, ищцата се върнала в семейното жилище, за да се преоблече и ответникът се заканил с думите: „ще те съсипя“, „ще ти взема децата“, „ще те направя луда“ и поискал да оттегли молбата за развод.

На 08.02.2023г., около 19 часа докато С. Г. и К. чакали М. да излезе от тренировката по батут, К. Г. ги пресрещнал изненадващо. Когато потеглила с автомобила, ответникът 1 отворил вратата и започнал да дърпа децата, които били на задната седалка. Махнал колана и свалил М. от колата. Децата се разстроили. С помощта на други хора, молителката успяла да върне детето в автомобила и се обадила на телефон 112, за да съобщи за инцидента.

След случилото се М.К. били притеснени от поведението на баща си, поради което ищцата напуснала семейното жилище заедно с децата и се установила в дома на родителите си. Това озлобило К. Г., който системно започнал да я притеснява – звънял и изпращал съобщения, „дебнел“ пред блока на родителите й, причаквал я на различни места в града.

Децата били ужасени, че могат да срещнат внезапно баща си и да се повтори случката от 08.02.2023г.

Предвид изложеното, С. Г. моли съда да издаде заповед за защита, с която да задължи К. К. Г. да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и децата М.К.; да му забрани да я приближава на разстояние по-малко от 100 метра

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К. К. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва изложените от молителката обстоятелства.

Твърди, че никога не е ограничавал или контролирал съпругата си, напротив – винаги се съобразявал с нейните желания и търпял ограниченията, които му налагала. След като в края на 2020г. С. Г. започнала да провежда индивидуални консултации с психолог, между съпрузите често възниквали проблеми. Впоследствие ищцата започнала да се увлича и по различни духовни учения, вследствие което поведението и отношението й значително се променили. В началото на 2023г. споделила с децата, че ще се разведе, обиждала и заплашвала ответника пред синовете му.

Когато получил исковата молба по брачното дело, се консултирал с адвокат, който му предложил да направи опит за споразумение. На 08.02.2023г. била проведена среща между съпрузите и техните адвокати. Ищцата се държала арогантно и категорично заявила, че ответникът трябва да се съгласи с всички нейни условия. След срещата К. Г. потеглил с автомобила си към залата за батут, с намерение да види М., който бил на тренировка. С. Г. се опитала да го изгони и ответникът излязъл навън, за да поговори с К., който изчаквал майка си в автомобила й. Малко по-късно М. и детето на психолога излезли. Ищцата се опитала да ги „натика“ в колата, за да ограничи контакта на М. с баща му. Последният извикал сина си и детето се зарадвало, че го вижда. Поискало да тръгне с него, но ищцата не разрешила. Заключила вратите на колата, но М. отворил прозореца, отключил вратата и се опитал да слезе. След забрана от страна на майката, детето се примирило и ищцата потеглила с автомобила. Два дни по-късно С. Г. подала жалба в полицията.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С. Ю. Г. и К. К. Г. са сключили граждански брак на 13.08.201г., обстоятелство, установено с удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Община Русе, въз основа акт №0397 от същата дата. От съвместното си съжителство имат две деца: К. К.ов Г. с ЕГН **********, роден на 05.09.2012г. и М. К.ов Г. с ЕГН **********, роден на 2

29.03.2017г.

В декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката е описала извършените от ответника спрямо нея действия в периода 02.02.2023г. – 08.02.2023г.

Представена е кореспонденция между страните проведена чрез мобилно приложение в периода 02.02.2023г. – 17.02.2023г.

На 03.02.2023г. в 16.51 часа е закупена винетка за автомобил с регистрационен номер Р 3616 КМ.

На 13.02.2023г. полицейски инспектор при Първо РУ при ОДМВР – Русе е изготвил протокол, с който предупредил К. К. Г. да не се заканва с престъпление против личността на С. Ю. Г., които закани биха възбудили страх за осъществяването им и да не извършва действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото.

През м.февруари 2023г. С. Г. предявила срещу К. Г. иск за развод, съединен с претенции за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата, ползване на семейното жилище и промяна на фамилното име.

Според становище от психологична консултация, проведена на 02.02.2023г., след разговор с К. и М., и приложени проективни методики, психологът установил, че децата са объркани и напрегнати с оглед взаимоотношенията в семейството. У К. преобладавали чувства на тъга и тревожност, свързани с представата за възможно препятстване контакта му с единия или другия родител. Дадена е препоръка, родителите да провеждат психологични консултации за подобряване комуникацията и избягване конфликтните взаимоотношения.

В отговор на молба за оказване подкрепа на детето К., отправена от К. Г., директорът на СУЕЕ – Русе уведомил ответника, че въпреки желанието да бъдат проведени срещи между детето и педагогическия съветник, такива не е възможно да се осъществят предвид изричния писмен отказ на майката (писмо с изх.№304/15.03.2023г. по описа на СУЕЕ – Русе). По отношение детето М. също не е удовлетворено желанието на бащата да бъдат проведени консултации с психолога на детската градина, тъй като майката уведомила директора, че синът й посещава психолог.

Дирекция „Национална система 112“ е предоставила писмена информация и запис на CD на телефонните разговори, проведени по подаден от ищцата сигнал към телефон 112 на 08.02.2023г.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе е представила преписка, образувана по жалба на К. Г., депозирана на 16.02.2023г. В хода на извършената проверка е изискана информация от детските заведения, които К. и М. посещават. Класния ръководител на К. е констатирал, че през последните седмици, детето е видимо притеснено, лесно се разсейва по време на час.

Представени са: справка за движението на ответника във фирмените помещения на „Фикосота“ ООД на 03.02.2023г.; служебна бележка, с която се установява, че К. Г. е присъствал на работна среща, проведена на 03.02.2023г. в 08.00 часа сутринта в офиса на „Техноматикс“ ЕООД в гр.Шумен; протоколи от работни срещи, проведени в началото на м.февруари 2023г.

3

Пр.преписка №1811/2023г. по описа на РРП, образувана по повод заявление от С. Ю.

Г. във връзка с инцидента на 08.02.2023г. е приключила с постановление, с което е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена. В хода на производството са снети обяснения от ищцата, която заявила, че по време на конфликта ответникът не е наранил физически нея или децата им, но била уплашена от думите и тона му. Прокуратурата установила, че на 08.02.2023г. между страните по делото възникнал словесен конфликт, свързан с упражняване родителските права спрямо родените от брака деца, но не са били отправяни заплахи или закани и не се е стигнало до физическа саморазправа.

Пр.преписка №1727/2023г. по описа на РРП касае събития, настъпили след датата на твърдяния акт на домашно насилие, поради което съдът счита, че същата е неотносима към предмета на спора.

С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Г.А.П. (майка на ищцата); Г.П.Н.; Ц.В.Р., И. К. Г., М. И. И..

Г.П. заявява, че след 2020г. – 2021г. ответникът започнал да се държи пренебрежително към ищцата, коментирал критично външния й вид и вследствие неговото поведение, отношенията между съпрузите се влошили. Ищцата споделила с родителите си, че К. Г. я следи в социалните мрежи.

В началото на м.февруари 2023г. Г.П. разбрала, че дъщеря й подала молба за развод.

Тъй като децата били във ваканция на 02.02.2023г. ответникът ги оставил в дома й. На същата дата, около 21 часа С. „нахълтала“ в апартамента на родителите си. Била по домашни дрехи, видимо притеснена и разтревожена, а по ръцете й имало червеникави петна. Разказала, че К. се опитал да я насили. Заплашвал я затова, че подала молба за развод и искал да прекрати делото. Същата вечер ищцата нощувала в дома на родителите си. На следващата сутрин, след 7 часа се върнала в семейното жилище, за да си вземе дрехи.

Очаквала, че ответникът вече е тръгнал към работното си място, но той бил в жилището.

Заплашил я, че ако не оттегли молбата си за развод „ще я направи луда, ще й стъжни живота“.

На 08.02.2023г. С. Г. завела М. на тренировка. Върнала се с децата след 19.30 часа.

Била уплашена. Оставила децата и излязла с баща си. Децата разказали следното: Баща им бил на тренировката. Искал да ги заведе в детски център, но К. отказал. Колата тръгнала, а ответникът отворил вратата в движение. Децата се разплакали. Казали, че „тати се кара на мама“. През следващите три месеца ищцата, заедно с децата пребивавали в дома на свидетелката.

На 21.04.2023г. се върнали в жилището си. Свидетелката счита, че ответникът е добър баща.

Г.Н. твърди, че С. Г. споделила намерението си да прекрати брака си с К. Г., тъй като семейните отношения били влошени. Разказвала, че съпругът й непрекъснато я контролира.

Изпитвала страх, когато се обаждала, че ще закъснее, защото се налага да остане на работа.

След като подала молба за развод, „нещата ескалирали“. Ищцата била изключително разстроена и уплашена. Споделила, че съпругът й направил опит за сексуално насилие, 4 заплашил я, ако не оттегли молбата за развод. Разказала събитията след тренировките по батут – ответникът бил пред залата и искал да вземе децата, но К. не пожелал. Създал напрежение и се наложило ищцата да подаде сигнал на тел.112, а впоследствие и жалба в полицията.

Ц.Р. поддържа, че познава страните по делото като клиенти на магазина, в който работи. Пояснява, че доведената му дъщеря – М. посещава тренировки по батут. На 08.02.2023г., посрещайки детето след тренировка, забелязал К. Г. и С. Г. да се карат пред залата. Ищцата повишавала тон, говорела „по-разпалено“. Казала на децата да влизат в колата, а на бащата – че повече няма да вижда тези деца. След това влязла в колата и потеглила. Ответникът казал, че е баща и има право да вижда децата, а не само да дава пари.

Свидетелят твърди, че децата не са крещели или пищели. К. Г. бил по-притеснен от това, че доста хора го гледали отстрани. Пояснява, че страните по делото разговаряли, докато вървели към колата на ищцата. Останали до автомобила около 1 – 2 минути, като си разменяли реплики. Жената била на около 3 – 4 метра от колата, а мъжът – на около 5 – 6 метра. Свидетелят останал докато автомобилът потеглил и не видял ищцата да прави маневри, да се върне обратно или да спира.