Решение № 489 от 27.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Шумен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630100003 по описа за 2024 година

Предявени са три обективно кумулативно съединени искове, първият, от които установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., вторият иск - с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗДискр. и третия иск – осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. В. В., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието на Република България, с адрес на управление и кореспонденция: гр. София, ул. „*** № 2, представлявана от главен директор ***.

Ищецът твърди, че към настоящия момент изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Ловеч, XI група, считано от 05.12.2015 г., като за периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. търпял същото в Затвора - Плевен, V гр. Твърди, че във връзка със заведени от него искови производства в съдилищата на страната били нарушени негови законови права и интереси при конвоирането му по разпореждане на съда от затвора до съдебната зала във връзка с явяването му в открито заседание по същите и обратно.

Излага, че от 12.12.2017 г. конвоирането му системно и без изключение се извършвало от двоен конвоен наряд - на ГДО към МП и на МВР- ГДЖСОБТ, като водещ бил този на МВР, състоящ се от повече от 4 специализирани автомобила, вкл. от бус на МВР, с тежко въоръжени и с дългоцевни автоматични оръжия маскирани конвоиращи го охранители, с постоянно включени всевъзможни звукови и светлинни сигнали, с крайно рисковано и стресово темпо на предвижване с тройни изпреварвания, мръсна газ и спирачки, застрашаващо живота и здравето му, включително с предизвикване на катастрофи, с отцепване от МВР на цялото трасе в градовете и на цялата съдебна сграда в голям радиус около съда, като докато трае делото му, не допускали граждани да влизат в сградата, както и журналисти, въпреки проявен интерес от тяхна страна да го снимат и негово писмено съгласие за това до ответника Главна дирекция „Охрана“, от което търпял вреди от различно естество.

В тази връзка твърди, че до настоящия момент не му бил връчен никакъв акт, от който да е видно основанието и мотивите за така организираното му конвоиране, като бил 1 лишен и от съдебен контрол на тези действия/бездействия на ответника, тъй като конвоирането по своята същност съставлявало част от изпълнението на присъдата. Излага, че в същото време при сравними и сходни обстоятелства, други лишени от свобода със същия правен статут като него, бивали конвоирани до съдилищата и обратно в затвора само от конвоен наряд на Главна дирекция „Охрана“, без конвой на МВР, без постоянно включени сирени и светлини, без рисковано и стресово конвоиране, без отцепване на трасето в градовете и на съда, без маскирани конвоиращи с дългоцевни автоматични оръжия, с предоставена им възможност да се подготвят за делата, което било неравностойно и по-неблагоприятно третиране от страна на служителите на ответника. Твърди също, че лица, лишени от свобода го кръстили „Ел Чапо“, което се свързвало с мафия и наркотици, с каквото нямал нищо общо, но ми се приписвало, от което търпял вреди вследствие на така оорганизираното му от ответника конвоиране.

Сочи, че освен неравностойно и по-неблагоприятно - с явен мафиотски привкус, конвоирането му било и незаконосъобразно, тъй като в Правилника за изпълнение на конвойните дейности с лишени от свобода лица никъде не фигурирало, че следва да се извършва от конвоен наряд на МВР, а с оглед неговата изключително дълга продължителност във времето и системност, налагано му против волята, следвало неотменно извода за системно и продължително упражняван спрямо него на тормоз и репресия, и унижаване на човешкото му достойнство, при положение, че нямал никакви съществени нарушения на вътрешния ред в затвора и при конвоирането му, дори имал награди и сваляне на режима му от „строг“ на „общ“, считано от 15.03.2017 г. Началника на Затвора - Ловеч.

Излага, че разпоредбите на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ЗЗДискр., чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 6, чл.

29, ал. 1, чл. 31, ал. 5, чл. 56, чл. 57, ал. 1 от КРБ, чл. 3 от ЕКПЧОС, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл.

18 от ЕКПЧОС налагали абсолютна забрана за дискриминация, злоупотреба с права, унижение на човешкото достойнство, тормоз и репресия, жестоко и нечовешко отношение или наказание, като и задължавали длъжностните лица да осигуряват равно третиране и отношение към всички. Твърди, че нито една от горепосочените императивни разпоредби на закона не е била спазена и изпълнена от служителите на ответника, който бил отговорен орган по изпълнението, вследствие на което търпял вреди. Излага, че претърпял вреди от неимуществен характер за периода от 23.01.2018 г. до настоящия момент за дискриминационно третиране - поставяне в по- неблагоприятно положение с причиняване на душевно страдание, тормоз, репресия, нечовешко отношение като лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвор на защитен признак „лично положение“, със системно и продължително във времето - 5 години унижаване на човешкото му достойнство, мъчение и изтезание, като се имало в предвид, че по време на конвоя ищецът бил окован неподвижно с белезници на ръцете към колан на кръста и с вериги на краката, без възможност да се защити от отблъскване в решетките от неразумното шофиране.

Твърди, че това било дискриминация, тъй като ответника бил осигурил условия на други лишени от свобода да бъдат конвоирани съгласно Правилника за конвоиране на лишени от свобода, докато при сравними и сходни обстоятелства той лишен от такива условия.

Изложеното по-горе очертавало наличието на неравностойно третиране по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. на защитен признак „лично положение“ - на лишено от свобода лице, изтърпяващо наказание в затвор, и на чл. 5 от ЗЗДискр. - тормоз и репресия със системно и продължително унижаване на човешкото му достойнство с нечовешко конвоиране против волята му, придружено със системно и продължително мъчение и изтезание, в сравнение с други лишени от свобода със същото правно положение и статут. Това влечало след себе си претърпените от него неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер, изразяващи се в психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание, подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, 2 които било в пряк причинно- следствен резултат от незаконосъобразно поведение на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да установи претендираното дискриминационно отношение от страна на ответника Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието на Република България спрямо ищеца като лишено от свобода лице, изтърпяващо наказание в затвор, съобразно императивната разпоредба на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./; да осъди ответника да преустанови твърдяното нарушение, както и да се въздържа за в бъдеще от по- нататъшни дискриминационни отношения и да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

В проведените по делото съдебни заседания, ищцът, редовно призован, се явява лично, като моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, сочейки конкретни съображения и мотиви в тази насока за процесната дата – 23.01.2018 г., като в първото по делото съдебно заседание заявява, че ще продължи да води отделни дела за дискриминация за всяко негово конвоиране.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени и доказателства. В отговора ответника излага, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че от предявения иск не се установяват елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, към който ред препращала нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. От исковата молба и от доказателствата към нея не се установявало наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца.

Ищецът не бил посочил и не бил подкрепил с доказателства нито един елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че от иска не се установявало да е не бил нарушен и принципът за равно третиране спрямо ищеца. Ответника твърди, че конвоирането на ищеца от ОС „ИН“ гр. Шумен до Затвора гр. Ловеч на 23.01.2018г. било осъществено след направена заявка от ОС „ИН“ гр. Шумен, като била издадена конвойна заповед № 341/22.01.2018 г. на Началника на ОЗ „Охрана - Шумен“, за конвоирането му самостоятелно до гр. Ловеч с усилено строг конвой (УСК). Твърдят също, че начина, по който бил конвоиран ищеца, отговарял на действащите тогава разпоредби на чл. 18, ал.6 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“, утвърдените със заповед ЖЛС-04-1228/2017 г. от министъра на правосъдието „Правилата“ .

Излагат, че придадените сили от МВР били на основание получено постановление на Върховна касационна прокуратура с гриф на секретност „Поверително“, съгласно дадените в него указания ищеца в качеството на лишен от свобода да се конвоира с усилено строг конвой (УСК) и организация на съвместни действия с органите на МВР и ГДИН - МП.

Специалните автомобили, с които бил конвоиран били със специален режим на движение, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от Правилата, а планирането и осъществяването на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“, се извършила на база получена информация от съответните възложители (органи на съдебната власт и подразделения на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“), съгласно „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“, утвърдените със заповед № ЛС-04-1228/2017 г. от министъра на правосъдието /отм./. Излагат, че към настоящият момент била налице Инструкция № И-1/30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана”, обн., ДВ, бр. 80 от 07.10.2022 г., както и че съгласно раздел XVIII, чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, моторни превозни средства със специален режим на движение били също и автомобилите на Главна дирекция „Охрана”. Считат, че не е проявено дискриминационно отношение спрямо ищеца по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., тъй като служителите на ГД „Охрана“ спазвали Правилата.

3

Сочат също, че с исковата молба не са представени от ищеца доказателства за пряка и непосредствена връзка между претърпени неимуществени вреди и нарушените му права по ЗЗДискр. Правят възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД.

Молят съда да отхвърли предявените искове.

В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника Главна дирекция „Охрана“, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор относно факта, че ищеца л. св. Г. В. В. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора - Ловеч, XI група, считано от 05.12.2015 г., като за периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. търпял същото в Затвора - Плевен, V гр. На 23.01.2018 г. ищеца В. бил конвоиран от органите на Областно звено „Охрана“ - Шумен до Затвора - Ловеч, което било осъществено след направена заявка от ОЗ „Охрана“ - Шумен, като била издадена конвойна заповед № 3-41/22.01.2018 г. на Началника на ОЗ „Охрана“ Шумен, за конвоирането му самостоятелно до гр. Ловеч с усилено строг конвой /УСК/.