Решение № 2784 от 19.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. В., 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110100011 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба на Л. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.“ **** срещу Г. Н. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., ул.“Т. К.“ ****, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следната вещ: апартамент с идентификатор № **** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ **** с площ 92,65кв.м., състоящ се от: коридор, кабинет, баня-тоалет, баня- тоалет, спалня, кухня, дневен тракт и килер, ведно с 13,4714% ид.части от общите части на сградата, при квоти от ⅓ ид.ч. за ищеца и по ⅓ ид.ч. за всеки от ответниците.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Наследница е заедно с ответниците на Г. Т. Г., починал на 19.05.2021г. За процесния имот узнала след като й бил съставен АУАН за неплатен данък и такса смет. Сочи, че е платила задълженията от 2013г. до настоящия момент за припадащата й се ⅓ ид. част от имота. Твърди, че имотът не е СИО, а е бил лична собственост на наследодателя й, придобит от него ½ по наследство от баба й – М. К. С., а другата ½ ид.част въз онова на договор за дарение от неговата сестра – П. Г.. Към настоящия момент страните не можели да постигнат съгласие за доброволна подялба на имота, което обосновава интерес от подаване на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Сочи се, че не апартамента, а дворното място е придобито по наследство и дарение от общия им наследодател. Последният продал част от дворното място, а с последваш НА съсобтсвениците на ПИ учредили право на строеж и си запазили обекти от жилищната сграда. Оспорва се твърдението, че имотът не е придобит в СИО, доколкото същият бил изграден по време на брака. Твърдят, че квотите не са посочени правилно и следва да бъдат :

4/6 ид.част за Г. Г., 1/6 ид. част за Н. Г. и 1/6 ид. част за Л. Ц..

В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Ответниците чрез процесуалния си 1 представител, поддържат отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и водно от приобщеното удостоверение за наследници с изх. № АУ063242ОД/23.06.2023г., издадено от Община В., същите са законни наследници на Г. Т. Г., починал на 19.05.2021г., както следва: Г. Г. – съпруга, Л. Ц. – дъщеря и Н. Г. – син.

Видно от протокол от 15.03.1988г., по гр.д. дело № 332 по описа на ВРС за 1988г., е одобрена постигната между страните спогодба, с която са възложени в дял на Т. Г. С. и М. С. жилище, ведно с 130кв.м ид. част от дворно място, цялото с площ 215кв.м, представляващо имот пл. 11, в кв. 293 по плана на 9-ти подрайон на гр. В., с адм. адрес гр. В., ул.“Т. К.“ № 5.

С договор за дарение, обективиран в НА № 89, том IV, дело № 1074/2008г. П. Г. дарява на брат си – Г. Г. собствената си ½ ид. част от недвижим имот, а именно: 130кв.м ид.части от дворно място, цялото с площ 215кв.м, представляващо УПИ XIV – 11, в кв. 293 по плана на В., с адм. адрес гр. В., ул.“Т. К.“ № 5.

Видно от представеното удостоверение за наследници, че след смъртта си на 11.01.1996г. М. С.а е оставила наследници по закон, както следва: Т. С. -съпруг, починал на 22.11.1997г., П. Г. - дъщеря и Г. Г. – син.

От приобщеното удостоверение за наследници на Т. С., починал на 22.11.1997г., се установява, че след смъртта си съшщият е оставил наследници по закон, както следва : Г. Г. – син и П. Г. – дъщеря.

С договор за дарение, обективиран в НА № 124, том III, дело № 391/2007г. Г. Т. Г. е дарил на „Юстиниан“ ООД чрез управителя Г. Ч. 15кв.м ид.части от УПИ XIV – 11, с адм. адрес гр. В., ул.“Т. К.“ № 5.

С договор за покупко - продажба по НА № 160, том І, дело № 138/2010г. от 31.05.2010г. Г. Т. Г. продал на Г. Красимиров Крайчев 82,56кв.м. ид. част от ПИ с идентификатор № *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ ****, целият с площ 237кв.м.

С договор за съучредяване на право на строеж, обективиран в НА № 86, том II, дело № 258/2010г. от 23.08.2010г. Г. Т. Г. си е запазил правото на строеж върху ПИ с идентификатор № *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ ****, целият с площ 237кв.м., срещу учредено право на строеж върху апартамент с идентификатор № **** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ **** с площ 92,65кв.м., състоящ се от: коридор, кабинет, баня-тоалет, баня- тоалет, спалня, кухня, дневен тракт и килер, ведно с 13,4714% ид.части от общите части на сградата.

Видно от представеното удостоверение, Г. Т. Г. и Г. Н. Д. са сключили гр. брак на 09.04.1977г., с акт № 0141Б/09.04.1977г., издаден от длъжностно лице при Община В..

За доказване на твърденията си, че апартаментът е построен по време на брака и същият представлява СИО, ответниците ангажираха гласни доказателства чрез водените от тях двама свидетели.

Св. С. Т. / без родство със страните/ изложи пред съда, че процесното жилище е построено от наследодателя и съпругата с техни собствени средства. Учредители със собствени средства построили сградата, доколкото строителната фирма фалирала.

Средствата за апартамента били осигурени от родителите на Г.. Твърди, че строежът е започнат през 2009г. и бил завършен след около две години. Сочи, че освен със средства наследодателят и съпругата му вложили и личен труд, Г. – като пазач на строителни материали в сградата, а съпругът й работил на строежа.

Св. М. Б., /сестра на ответницата/, чиито показания съда цени при условията на чл.

2

172 ГПК, разказва, че процесното жилище е построено през 2010г., с лични средства на Г. и Г.. Твърди, че сестра й и родителите й са вложили в жилището лични средства. С тази цел били продадени имоти в Силистренско. Лично тя е дала на сестра си 2000лева, а родителите й внесли първоначална вноска в размер на 17000лева. Сочи, че 4700лева са платени на бащата на Г. за прехвърляне на имота, който е бил негова собственост. Излага, че зет й е работил по застрояването на сградата с труд, а те допълнително осигурили и средства.

Жилището било построено по време на барака им през 2010г., датиращ от 1977г.

От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.

Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.

Ищецът е твърдял, че процесния имот е придобит по наследство и по дарение от наследодателя Г. Т. Г. и същият представлява негово лично имущество, а не СИО.

Събраните писмени и гласни доказателства обуславят извод, че имотът, представляващ жилище е придобит от наследодателя Г. Т. Г. и съпругата му Г. Н. Д. по време на техния брак с общи средства и труд, т.е. в режим на семейна имуществена общност.

Бракът е прекратен със смъртта на наследодателя Г. Т. Г., починал на 19.05.2021г. и след влизане в сила на СК от 2009г., поради което това е приложимият закон за уреждане имуществените отношения между съпрузите.

Съгласно чл. 21, ал.1 и ал.3 СК вещните права придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното.

В чл. 22 СК, законодателят е посочил кое имущество е лично, в т.ч. са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение и прочие.

С Тълкувателно решение № 4/2019г. от 14.04.2022г. по Тълкувателно дело № 4/2019г.

ОСГК на Върховния касационен съд се прие, че при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените отношения между съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс. Ето защо, настоящият състав намира, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, а напротив по категоричен начин се установи, че жилището е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на наследодателя, чиито законни наследници са съсобственици в режим на обикновена съсобственост. Следователно, Г. Н. Г. е придобила половината от придобитите права на основание чл. 28 СК /2009г./, т.е 1/2 ид.ч., а в останалата 1/2ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от съпруга си е придобила част равна на частта на всяко дете, на основание чл. 9, ал.1 ЗН. В случая, децата на наследодателя са две, поради което и следва да се приеме, че всеки от тях, Л. Г. Ц. и Н. Г. Г. се явява собственик на по 1/6ид.ч. /1/2:3/, а преживялата съпруга на общо 4/6ид.ч. /1/2+1/6/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС на следната вещ:

- Апартамент с идентификатор № **** по КККР одобрени със Заповед № РД-1898/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ **** с площ 92,65кв.м., състоящ се от: коридор, кабинет, баня-тоалет, баня- тоалет, спалня, кухня, дневен тракт и килер, ведно с 13,4714% ид.части от общите части на сградата, между съсобствениците и при квоти, както следва:

- 1/6 ид.част за Л. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.“ **** - 4/6 ид.ч. за Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Т. К.“ ****.

- 1/6 ид.ч. за Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Т. К.“ ****.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4