Разпореждане № 38369 от 01.05.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38369 гр. София, 01.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я.М.Ф. като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело № 20221110111963 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 43173/07.03.2022 г. на „.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата в размер на 2400,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./24.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 286,04 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от 08.10.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата в размер на 271,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 22.02.2022 г., както и сумата в размер на 1821,26 лева, представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство № ./25.09.2020 г. сключен между длъжника и „.“ ЕООД и сумата в размер на 60 лева, представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в 2400,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./24.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 286,04 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от 08.10.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата в размер на 271,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 22.02.2022 г.

По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира 1 следното:

Сключеният между „.“ ЕООД и Д. ИВ. ИВ. Договор за предоставяне на поръчителство от 25.09.2020 г., по силата на който дружеството е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „.“ АД за обезпечаване задълженията му по договор за кредит, сключен с длъжника, срещу което последният се е задължил да заплати възнаграждение в размер 1821,96 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически посилната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към него.

В разглеждания случай между Д. ИВ. ИВ. и „.“ АД е сключен договор за кредит в размер на 2400 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата общо в размер на 2686,04 лева, платима на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 322 лева. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под формата на възнаграждение в размер на 1821,96 лева, тоест над 1/2 от размера на предоставения кредит. Срещу получаването на това възнаграждение „.“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „.“ АД, по силата на който евентуално да заплати дължимите от Д. ИВ. ИВ. суми по договора за кредит при неизпълнение на задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство.

2

Този резултат е във вреда на Д. ИВ. ИВ. и води до неоснователно обогатяване на „.“ ЕООД за сметка на длъжника. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за възнаграждение в полза на заявителя.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 60 лева, за която заявителят поддържа, че представлява дължими от Д. ИВ. ИВ. такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.

Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.

По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в размер на 296,79 лева, от които сумата в размер на 96,79 лева внесена държавна такса за разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.

78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 3 възнаграждението на пълномощника на „.“ ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 146,79 лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да бъде възложена сумата в размер на 89,70 лева, представляваща сторени от заявителя съдебни разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“ ООД срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата 2400,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./24.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 286,04 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от 08.10.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата в размер на 271,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 22.02.2022 г., както и за сумата общо в размер на 89,70 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на заявителя.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с вх. № 43173/07.03.2022 г. на „.“ ООД срещу Д. ИВ. ИВ. за сумата в размер на сумата в размер на 1821,26 лева, представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство № ./25.09.2020 г. сключен между длъжника и „.“ ЕООД и сумата в размер на 60 лева, представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4