Определение № 2627 от 14.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1210/2024
- Вид
- Определение № 2627
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 и 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.486, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2627 гр. Бургас, 14.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501210 по описа за 2024 година
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№ 4049 от 22.07.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ивета Стоянова, против разпореждане № 656 от 5.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 551 по описа за 2024г. на Районен съд- Айтос, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Д. Х. Х. за сумата от 941 лв., включваща главница в размер на 500 лв. и неустойка в размер на 385,44 лв.; както и за договорна лихва в размер на 55,56 лв. за периода от 5.05.2022г. до 10.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда. Сочи се, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Дружеството- жалбоподател намира за неправилен извода на съда, че липсват доказателства същото да има качеството на кредитор. Изтъква, че въпреки разрешенията, дадени в т.1 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013г., към момента на подаване на процесното заявление и постановяване на обжалвания акт е настъпила законодателна промяна, като с изменение, обнародвано в ДВ бр.86/2017г., в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК е предвидено задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване нередовностите на заявлението, в случаите когато то не отговаря на изискванията на закона и да го отхвърли едва в случай, че заявителят не отстрани тези нередовности в срок. Районният съд не изпълнил тези свои задължения, а в нарушение на закона /цитираната норма/ направо отхвърлил заявлението, което според жалбоподателя представлява основание за отмяната на обжалваното разпореждане. Развити са също съображения, че обезпеченото със запис на заповед вземане може да бъде прехвърлено с договор за цесия, а не само чрез джиро върху ценната книга, като посочва съдебна практика в тази насока- Решение № 218 от 1.03.2013г. на ВКС по т.д.№ 1008/2011г.
1 на Второ т.о. на ВКС.
На следващо място са изложени оплаквания, че е била преградена и другата произтичаща от закона възможност за осъждане на длъжника, а именно- тази по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в обжалваното разпореждане липсва указание за извършването на това процесуално действие от кредитора.
Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС- Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по заявлението. Моли за присъждане на разноски в размер на платената държавна такса.
Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.5 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Ето защо Бургаският окръжен съд намира жалбата за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.
Като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №551 по описа за 2024 г. на Районен съд- Айтос е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез пълномощник- юрисконсулт. Със същото се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д. Х. Х. от ****, за следните суми: 941 лв., включващи главница в размер на 500 лв., неустойка в размер на 385,44 лв., както и 55,56 лв.- договорна лихва, начислена за периода от 5.05.2022г. до 10.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до изплащане на вземането. В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от неизпълнено от длъжника задължение за погасяване на усвоен кредит по договор за паричен заем № 253627 от 5.05.2022г., сключен с „Креди Йес“ ООД, което е цедирано на заявителя на 12.01.2024г.
В т.12 от заявлението като документ, от който произтича вземането е посочен запис на заповед, издаден от Д. Х. Х. като обезпечение за изпълнението по посочения по- горе договор за заем.
Към заявлението са приложени запис на заповед в оригинал, договор за паричен заем от 5.05.2022г., едно с погасителен план, ОУ към договора в сила от 27.04.2022г., пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.
С обжалваното разпореждане № 656 от 5.07.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че макар да претендира, че е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен с кредитора „Креди Йес“ АД договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024г., заявителят не е доказал да има качеството на кредитор, тъй като със заявлението не е представен договор за цесия, както и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД, а липсват и твърдения в тази насока. Позовал се е на разрешението, дадено в т.4г на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК по ТД №4/2013г., според което настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде удостоверено от молителя с документ по чл.417 ГПК, като в случай, че частното правоприемство се 2 основавана договор за цесия /както е в случая/ на общо основание следва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то действие по отношение на него- чл.99, ал.4 ЗЗД.
С тези доводи районният съд отхвърлил заявлението като неоснователно.
За да се произнесе, Бургаският окръжен съд взе предвид следното:
Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на запис на заповед, като в случай че ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Представения със заявлението по чл.417, т.10 от ГПК документ съдържа реквизитите на запис на заповед, изброени в нормата на чл.535 от ТЗ. С него длъжникът- Д. Х. Х. неотменимо и безусловно, без протест се е задължил да плати на „Креди Йес“ ООС, със седалище и адрес на управление гр.Хасково сумата от 891 лв., платими на предявяване. В записа на заповед са посочени също датата на издаване- 5.05.2022г. и място на издаванетогр.Айтос, изписани са ръкописно трите имена на издателя и е положен саморъчен подпис на Д. Х. Х..
От изложеното следва, че като документ по чл.417, т.10 от ГПК /първо предложение/ е представен редовен от външна страна запис на заповед, с падеж на предявяване /чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ/, удостоверяващ вземане на „Креди йес“ ООД спрямо Д. Х. Х. в размер на 891 лв.
В същия документ е отразено изявление на издателя Д. Х. Х., че записът на заповед му е бил предявен на 6.05.2022г.
Правилно районният съд е констатирал, че по делото не са представени доказателства за твърдяното от заявителя частно правоприемство за процесните вземания- договор за цесия и уведомление за извършената цесия до длъжника.
Неправилно обаче районният съд е отхвърлил заявлението само на това основание, като се е позовал на задължителната съдебна практика, съдържаща се в т.4г. от ТР №4/2013г. по ТД №4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че съдът не е изпълнил задължението, вменено с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК /в редакцията, приета с ДВ бр.86/2017г., след цитираното от районния съд ТР 4/2013г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, поради което т.1 от същото не намира приложение в случая/, а именно- да укаже на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани допуснатите нередовности в заявлението и по- конкретно тази по чл.410, ал.3 от ГПК, която е приложима и към производството за издаване на заповед за 3 незабавно изпълнение, а именно- да представи всички приложения и изменения на договора, сключен с потребителя, към които според настоящия съдебен състав спадат и договора за цесия и уведомлението на длъжника за нея, тъй като с тях се променя лицето, което е легитимирано да получи изпълнение по договора за кредит.
На основание правомощията си по чл.278, ал.2 ГПК и в съответствие с разрешението, дадено в ТР №6/2017г. от 15.01.2019г. по ТД №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е указал на заявителя да отстрани нередовността на заявлението. В дадения му срок жалбоподателят е представил договор за цесия от 12.01.2024г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в Приложение №1 към който под № 478 е посочен процесния договор за потребителски кредит, сключен между „Креди Йес“ ООД и длъжника Д. Х., съгласно което прехвърленото вземане е в размер на 941 лв. /от които главница 500 лв., остатък от договорна лихва- 55,56 лв. и неустойки 385,44 лв./; потвърждение за извършената цесия, уведомление до длъжника и пълномощно, както и известие за доставяне, които установяват частното правоприемство на процесните вземания в полза на заявителя.
След като разгледа подаденото заявление, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претендираната главница, обезпечена с представения запис на заповед от 5.05.2022г. в размер от 500 лв. и която сума съдът счита, че е дължима по обезпечения договор за заем, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
По отношение на останалите претендирани със заявлението суми, обезпечени с представения запис на заповед, съдът намира, че не са налице основания за присъждане, тъй като при извършената проверка се установява обоснована вероятност за недействителност на целия договор, обезпечен с процесния запис на заповед, поради което дължима по него на основание чл. 23 от ЗПК следва да е само чистата стойност на заема, а в случая претендираната със заявлението главница от 500 лв.
Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 417, т. 10 от ГПК изисква, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и самият договор, ведно с всички негови приложения.
Целта на това изискване е да бъде извършена проверката, визирана в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вр. чл 7, ал. 3 от ГПК, а именно съдът служебно да извърши проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, както и дали същото се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или е налице обоснована вероятност за това, т.е. дали ценната книга обезпечава действително вземане към потребител. Безспорно длъжникът в случая има качеството на "потребител", доколкото чл.3 от договора за заем е посочено, че последният е потребителски.
С представения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 500 лв. за срок от 27 седмици, при месечен лихвен процент 3,340%, ГПР 49,039%. Общият размер на дължимата сума за връщане е 555,56лв., като плащането е на равни седмични вноски от 20,58 лв. В чл. 6 от договора страните са уговорили същият да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към 4 договора за заем и с още едно от посочените допълнителни обезпечения, по избор на заемателя - учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на двукратния на дължимата по договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва, за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца след падежа на последната редовна вноска, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са описани условията на които следва да отговарят гарантите - две физически лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1000лв. съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем със същата кредитна институция; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ. В чл. 10, ал. 3 и 4 от ОУ е предвидена и възможност за заемодателя еднолично без да се мотивира, в случай че предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия, да откаже сключване на договор за заем, както и че заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията и да сключи договор за заем, но в този случай със съгласието на заемополучателя ще начисли неустойка за неточното изпълнение на изискванията на обезпечението, която ще се индивидуализира в договора за заем и ще се дължи в срок до три дни от подписване на договора /чл. 14, ал. 1 от ОУ/. Според чл. 8 от договора, ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора, заемателят дължи неустойка в размер на 335,44 лв., като същата се дължи на разсрочено плащане, съгласно погасителния план към договора.
Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/526e6834-ce31-4a55-8eaf-a00cc3257dac