Решение № 8075 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8075 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110124439 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове от Р.

П. Д. срещу „И.А.М.“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, и срещу „Ф.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е между него и ответника „И.А.М.“ АД е сключен договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г. Посочва, че предвиденият в съдържанието на договора фиксиран годишен лихвен процент от 50% е уговорен в нарушение на добрите нрави, т. к. надвишава трикратния размер на законната лихва, а клаузата, предвиждаща дължимостта на възнаградителната лихва, има неравноправен характер по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Ищецът оспорва като недействителен сключения договор за кредит с „И.А.М.“ АД и излага доводи за неговата нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11, т. к. уговореният годишен процент на разходите не съответства на действително приложимия. Ищецът посочва, че при определяне размера на приложими ГПР по договор за кредит от 62,48% не е включено възнаграждението на гаранта по сключения договор за предоставяне на гаранция. Уговореното възнаграждение съставлявало разход, свързан с предмета на договора за кредит, и следвало да бъде включен при определяне размера на ГПР. Ищецът излага аргументи за нищожност на договора за кредит поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото действително приложимият ГПР е различен от уговорения в договора, което въвеждало в заблуждение потребителя и представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, вр. чл. 68д ЗЗП. На 27.11.2023г. ищецът сключил с ответника „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, съгласно който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М.“ АД срещу дължимо възнаграждение от страна на ищеца. Ищецът оспорва сключения договор като недействителен. Посочва, че въвеждането на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на лично обезпечение противоречи на целите на Директива 2008/48, съгласно която при сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя и има задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита съгласно чл. 16 ЗПК.

Посочва, че възлагането на задължението в тежест на потребителя в действителност обслужва изцяло интереса на кредитора, което води до неравновесие в правата и задълженията между потребителя и търговеца, и обосновава извод за неравноправност на договора по смисъла на чл. 143 ЗЗП в частта на клаузата, предвиждаща дължимо възнаграждение за гаранта. На следващо място сочи, че недействителността на договора за паричен заем води до прогласяване недействителността на договора за предоставяне на 1 гаранция, предвид акцесорния му характер. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г., сключен с „И.А.М.“ АД, и на договор за предоставяне на гаранция №4963308 от 27.11.2023г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И.А.М.“ АД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че уговорения размер на лихвения процент в договора за паричен заем съответства на императивните законови изисквания на чл. 19 ЗПК и не накърнява добрите нрави. Посочва, че клаузите на процесния договор за паричен заем съответстват на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и излага подробни доводи в отговора. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че при изчисляване на приложимия ГПР следва да се вземе предвид и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Заявява, че уговореното възнаграждение не съставлява общ разход по кредита, намира се извън предмета на заемното правоотношение и не съставлява задължително условие за сключване на договора за кредит и предаване на заемната сума. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че невключването на възнаграждението на гаранта при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена оценка за кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва допустимостта на предявения установителен иск поради липса на правен интерес като излага обстойни доводи в тази посока. Ответникът оспорва като неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за наличие на основание за прогласяване на договора за недействителен. Посочва, че правоотношението възникнало въз основа на сключения договора за гаранция има самостоятелен характер и правното му действие не се обуславя от валидността на договора за паричен заем. Посочва се, че уговореното възнаграждение за гаранта не следва да се приравнява на разход по кредита и да се включва при формиране на приложимия ГПР. Оспорва твърденията за допуснато накърняване на добрите нрави при сключване на договора за предоставяне на гаранция като неоснователни и недоказани. Изтъква, че възнаграждението по договора се дължи като насрещна престация срещу задължението на гаранта за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за кредит, което на нарушава закона или възприетото разбиране за добри нрави, а дължимото възнаграждение е определено след оценка на риска и при липса на противопоставяне от ищеца към момента на скрючване на договора. Посочва, че в договора за предоставяне на гаранция по ясен и разбираем начин са описани предмета на договора и задълженията на всяка от страните по него, като посочва че договорът е сключен след възлагане от ищеца при наличие на предоставен избор за вида на учреденото обезпечение по кредита. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г., по силата на който „И.А.М.” АД е предоставил на Р. П. Д.-Б. кредит в размер от 1 000 лева за срок от 8 месеца, при годишен лихвен процент по кредита – 35 % и ГПР – 41,14%, при общ размер на всички дължими плащания 1 135,68 лева.

Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на гаранция от 27.11.2023г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на гарант, и Р. П. Д.-Б., в качеството на потребител, ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И.А.М.” АД с наредител – потребителя, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 656,32 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски от по 82,04 лева по начина, установен в договора за предоставяне на гаранция.

По делото е приет като писмено доказателство погасителен план към договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г., сключен с „И.А.М.” АД.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

2

26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г. поради противоречието му със закона, накърняването на добрите нрави и поради използване на заблуждаваща търговска практика. Предявен е и иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 27.11.2023г. поради накърняването на добрите нрави и липса на правно основание за сключването му.

Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове са неоснователни. Наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции се извежда от въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в обстоятелствата част на иска за наличие на основание за прогласяване на договора за недействителен съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за предявяване на настоящите установителни искове. Определянето на вида и обема на търсената правна защита е изцяло в преценката на ищеца, а евентуалното възможност за упражняване на притезателните правата на ищеца, произтичащи от недействителността на договора, не обуславят извод за липса на интерес от внасяне на установеност в отношенията с ответното дружество по отношение на валидността на възникналото помежду им договорно отношение.

Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г. и Договор за предоставяне на гаранция от 27.11.2023г. са потребителски – страни по тях са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже по установителните искове факта на възникнали облигационни правоотношения по процесните договори, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договорите на посоченото правно основание.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че между Р. П. Д. и „И.А.М.“ АД ЕАД е сключен Договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г. за сумата от 1 000 лева, както и че за обезпечаване на задължението по договор за паричен заем №4963308 от 27.11.2023г. е сключен договор за предоставяне на гаранция №4963308 от 27.11.2023г. с „Ф.Б.“ ЕООД.

Съдът намира за безспорен факта на усвояване от ищеца на процесната сума от 1 000 лева по сключения с ответника „И.А.М.” АД договор за заем.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем заемополучателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, сред които одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция от 27.11.2023г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на гарант, и Р. П. Д., в качеството на потребител, ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И.А.М.” АД с наредител – потребителя, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 656,32 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски от по 82,04 лева по начина, установен в договора за паричен заем за плащане на задълженията на кредитополучателя. Съгласно чл.