Решение № 1185 от 14.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100501626 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби, както следва:

1/ Въззивна жалба вх. № 24675/18.03.2025 г. от Гаранционен фонд – гр.

София, чрез адв. Л. В., срещу Решение № 727/04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5813/2022 г. по описа на ВРС, в частта за сумата над 15000.00 лева до присъдения размер от 25000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.11.2021 г. ПТП в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.04.2022 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „А“ КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2/ Въззивна жалба вх. № 37794/28.04.2025 г. от В. М. А., чрез адв. А.

М., срещу част от Решение № 727/04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5813/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искови претенции, както следва: за законната лихва за забава върху уважения размер на иска за неимуществени вреди в размер на 25000.00 лева, считано от датата на уведомяването на ответника – 21.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за законната лихва за забава върху уважения размер на иска за имуществени вреди в размер на 132.48 лева, считано от датата на уведомяването на ответника – 21.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

1

Във въззивна жалба вх. № 24675/18.03.2025 г. от Гаранционен фонд е аргументирано становище за неправилност и необоснованост на оспореното решение като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърденията си в тази насока излага във връзка с неправилна интерпретация на събраните доказателства на решаващия състав. Счита, че присъденият размер на обезщетението е завишен и в противоречие с принципа по чл. 52 ЗЗД. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Излага, че присъденото обезщетение било определено в несъответен на претърпените болки и страдания размер. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – В. М. А., чрез адв. А. М., в който се излага становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и твърдения за отмяна на оспореното решение. Счита, че всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД били установени. Сочи, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване било недоказано, видно от изготвените по делото заключения. Оспорва твърденията на въззивника досежно степента и интензитета на уврежданията на пострадалата, като счита същите за оборени от събраните по делото доказателства. Счита за доказано влошеното психическо състояние на пострадалата след ПТП. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач – В. С. не депозира отговор на жалбата.

С въззивна жалба вх. № 37794/28.04.2025 г. от В. М. А. са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният състав неправилно определил началната дата на дължимост на законната лихва за забава – 14.04.2022 г., като сочи, че това била датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя по предявената застрахователна претенция. Аргументира позицията си със съдебна практика. Счита за меродавна датата на известяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, от който момент дружеството изпадало в забава – 21.01.2022 г. Моли за отмяна на решението в частта за законната лихва за забава върху присъдените главници.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 46283/27.05.2025 г. от Гаранционен фонд, в който е застъпена позиция за неоснователност на въззивната жалба и е отправено искане за нейното отхвърляне.

Третото лице-помагач – В. С. не депозира писмен отговор.

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът Гаранционен фонд – гр. София, се представлява от адв. Л. В.-Т.ова, която поддържа подадената от него въззивната жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от В. М. А.. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът В. М. А. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от същата, 2 чрез процесуалния представител адв. А. М., с което оспорва жалбата на ГФ и поддържа подадената от нея въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице-помагач – В. С. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. М. А. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2021 г. в гр. Варна, ул. "Абай", изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 132,48 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се излага, че на 13.11.2021 г., около 13:50 ч., в гр.

Варна, ул. "Абай", на „гумения завой", при управление на ПС „Ситроен С5“ с рег. ******, водачът В. С. нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в л.а. „Рено Клио“ с рег. ******, управляван от ищцата. Местопроизшествието било посетено от органите на МВР и ПТП, като било документирано с Констативен протокол № 2021-1020-2102/13.11.2021 г. и било образувано ДП №475/2021 г.

Следствие на ПТП, ищцата почувствала много силна болка в областта на гръдния кош и буквално не можела да диша. В колата се возело и внучето й, тя много се уплашила за него, тъй като катастрофата била придружена от страшен тътен. Успяла да слезе от колата и видяла, че предницата й е смачкана, особено в лявата й страна. Ищцата се обадила на сина си да дойде да се погрижи за детето и след това била откарана в Спешно отделение на МБАЛ "Св. Анна" Варна, където била прегледана. Лекарите констатирали фрактура на стернума /гръдна кост/, кръвонасядания в областта на гръдния кош и на двете коленни области.

Ищцата била приета в болница. Поради силните болки и затрудненото дишане й били включени силни обезболяващи и антибиотици. Въпреки обезболяващите, първата нощ в болницата, не можала да спи въобще. При всяко помръдване на тялото й следвали ужасни болки. Била изписана след четири дни. Последвали 30 дни домашен престой, през първите от които болката била непрестанна при всяко вдишване и движение на тялото. Нощите били най-трудни, тъй като било невъзможно да спи нормално. Бил й издаден болничен лист за 34 дни. Освен болките, изпитвала и сериозни затруднения в обслужването в ежедневието. Налагало й се да разчита на помощта на близките си, дори и за най-обикновените ежедневни дейности. Племенницата 3 и синът й, й помагали включително и я водили по лекари. Касаело се за счупване, което не може да се фиксира, както и за болки, които били непрестанни, при всяко едно вдишване. Болките в гърдите продължавали и до днес, при дълбоко вдишване, ставане от леглото от седнало положение, както и при определени движения на тялото. Понякога болката достигала и до гърба.

На 24.11.2021 г. посетила съдебен лекар, който заключил след преглед на всички документи и личен преглед, че счупването на гръдната кост, е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не помалък от 2 месеца. Вследствие на ПТП и преживения стрес от тежкия челен удар, ищцата развила посттравматично стресово разстройство. Излага, че се оплаква от стрес, уплаха, нервно напрежение, безсъние, безпокойство и депресия. Консултирала се с психиатър на 06.12.2021г., който й изписал успокояващи лекарства, издавани само със зелена рецепта. Наложило се да го посети и на 13.12.2021г., поради продължаващите проявления на психологическите травми. Твърди се, че ищцата се затворила в себе си, нямала никакво желание да се вижда с приятели и близки, изобщо с хора. Всяко общуване я правело нервна и раздразнителна. Вследствие на преживяния стрес, загубила самочувствието си. Била свикнала да е активна жена, да работи и да помага на другите. След катастрофата, се наложило да лежи безпомощно и други да се грижат за нея. Изпадала в меланхолични състояния и плачела без видима причина. Тези състояния продължавали и до днес.

Вследствие на ПТП, ищцата получила следните увреждания: „фрактура на гръдна кост, кръвонасядания в областта на гръдния кош и на двете коленни области", както и „посттравматично стресово разстройство". Твърди се, че във връзка с лечението, ищцата е направила редица разходи за медикаменти, прегледи, изследвания. Общата сума, във връзка с лечението, възлизала в размер на 132,48 лева. Твърди се, че водачът л.а. Ситроен С5 с рег. ******, е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност". Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, поддържа иска в предявения размер и моли за уважаването му.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът Гаранционен фонд, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични увреждания.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с твърдения, че същата е управлявала автомобила без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 37а ЗДвП. Този извод можел да се направи от представеното медицинско удостоверение, от което ставало ясно, че травматичните увреждания на ищцата са получени от удар с твърд предмет.

Твърди се, че не са налице основания за привличане отговорността на 4

Гаранционен фонд. Оспорват се твърденията за наличието на противоправно поведение на водач на незастраховано МПС и причинна връзка на същото с настъпването на нараняванията на ищцата.

Оспорва се размерът на претендираните неимуществени вреди, както и имуществените вреди, като по отношение на последните, се сочи, че извършените разходи не са извършени за травми, причинени от процесното ПТП. Твърди се, че при завеждане на претенцията на ищцата в ГФ, са изискани документи, които тя не била представила и й било отказано изплащане на обезщетение. Така ищцата осъществила недобросъвестно една бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на дело. Оспорва се началният момент на претендираната законна лихва за забава, тъй като ГФ бил поставен в невъзможност да се произнесе, тъй като не били спазени разпоредбите на КЗ.

Отправя се искане за привличане на трето лице - помагач на страната на ответника - В. С..

С Определение № 7410/18.06.2023 г. по реда на чл. 140 ГПК, постановено по делото, съдът, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституирал В. С. - като трето лице - помагач на страната на ответника - Гаранционен фонд.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното: