Решение № 1054 от 02.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100508090 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5739 от 02.06.2022 г. по гр.д. № 72404/2021 г. по описа на СРС, 153 с-в е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че А. Г. Я., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 138,28 лв.-главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент 114 в гр.

София, ж. к. ****, аб.№ 226836, за периода 01.02.2018 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 12,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. 23.02.2021 г., като е отхвърлен иска за главница за разликата над 138,28 лв. до пълния предявен размер 463,42 и за периода 01.05.2017 г. - 31.01.2018 г. и иска за лихва за разликата над 12,60 лв. до пълния предявен размер 43,89 лв. и за периода 13.03.2020 г.

- 08.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13 399/2021 г. на СРС, 153 състав.

Решението е постановено при участието на „Нелбо” ЕАД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника А. Г. Я. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради 1 нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Неправилно, според жалбоподателя, СРС е постановил решение, с което е уважил претенциите за главното вземане без да съобрази установеното, че в имота е била потребена ТЕ за БГВ, а не и за отопление. Освен това не е съобразил, че изравнителна сметка за периода м.05.2017 г.-м.04.2018 г. не е била представена по делото, а тя касае исковия период. В основата на своите фактически констатации съдът се е позовал на приетата СТЕ, която не е съобразила, че изравнителната сметка за периода от 2017 г.-2018 г. от 24.06.2018 г. е оспорена като невярна, а представената такава от 07.04.2022 г. не е приобщена към доказателствата по делото. При постановяване на решението си СРС не е съобразил, че изравнителната сметка от 29.03.2022 за сезон 2017 -2018 г. е оспорена и съответно в проведеното производство не е открито производство за проверка на истинността й. Заявява, че постановеното решение е необосновано, тъй като в него липсват мотиви досежно направените оспорвания. Освен това не е съобразил и представените с отговора на исковата молба и от третото лице – помагач доказателства в т.ч. рекламация от 23.07.2018 г., талон за отчет на уреди за дялово разпределение сезон 2018-2019 г., възражение от 13.09.2018 г. Тези пропуски и несъответствия, според ответника, са довели до постановяване на неправилно решение, чийто изводи са основани на неправилни фактически констатации.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца. В подадена молба от 21.02.2023 г. същият е заявил становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

2

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е собственик на имота с абонатен номер 226836, представляващ апартамент 114, находящ се в гр. София, ж. к. **** , поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чийто размер възлиза на сумата 138,28 лв. за периода 01.02.2018 г. - 30.04.2018 г. при съобразяване, че възражението за давност на ответника е основателно в една част. С оглед това е приел, че предявената претенция за главното вземане, представляваща незаплатена стойност на потребена в имота ТЕ е основателна в една част. При съобразяване действащите за исковия период ОУ ищеца от 12.07.2016 г. сочещи падежа на задълженията, както и разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, с която е определено, че мораторна лихва не се дължи за посочения период на извънредното положение, съдът е уважил претенцията за мораторна лихва за сумата 12,60 лв. за периода 15.09.2018 г. - 23.02.2021 г., отнасяща се за дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. - 23.02.2021 г.

Решението е правилно.

Страните не спорят и се установява чрез представения пред СРС молба – декларация от 04.04.2000 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 37, том I, рег.№ 1344, дело № 42/14.06.1999 г. на нотариус с рег.№ 101 на НК на РБ се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент 114 в гр. София, ж. к. **** с аб.№ 226836.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът съобрази представения протокол от 13.09.2002 г. от проведено ОС на сградата- ЕС, в която се намира описания апартамент ведно с приложен списък на етажните собственици и договор от 27.09.2002 г. сключен между ЕС и фирмата за дялово разпределение.

Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Нелбо АД документи и констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 1098.62 лева за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. с включени данни от реалния отчет по изравнителната сметка за този отоплителен сезон. При формиране на тази констатация експертът е съобразил представената изравнителна сметка на фирмата за топлинно счетоводство за отоплителния сезон, протоколи за 3 главен отчет и талон за отчет.

Доводите на въззивника, че констатациите на експерта са необосновани, съдът намира за недоказани и неоснователни. Чрез представените в производството от фирмата за дялово разпределение Нелбо АД талон за отчет на уредите за индивидуално разпределение от 19.05.2018 г. и издадена въз основа на него изравнителна сметка за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. се установяват реално потребените от потребителя в този имот – измерени и отчетени количества ТЕ. Талонът за отчет като частен удостоверителен документ следва да бъде съобразен от съда при разрешаване на спора по същество съобразно указанията на чл.180 ГПК, тъй като носи подпис на потребителя- ответник, чието авторство не е опроверган в производството.

Доводите на въззивника, че талонът за отчет и изравнителната сметка се отнасят за показания на различни водомери, а не за монтираните в имота на потребителяответник, съдът намира за недоказани и неоснователни. В производството е установено, че в изравнителната сметка са посочени актуалните пломби на двата водомера в имота на ответника, които на място са установени като подменени при посещението за отчет на уредите на 19.05.2018 г. Съответно, съдът намира за правилно становището на Нелбо АД, че различната номерация на пломбите на водомерите в имота не променя установеното в присъствие на потребителя какви са показанията на уредите за индивидуално разпределение на датата на отчет през м.май 2018 г. Както е предвидено в чл.46, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването /действала към този момент/, клиентът и доставчикът нямат право без участието на представител на топлопреносното предприятие да преустройват, ремонтират или да заменят елементите на средствата за контролно измерване, както и да нарушават пломба, знак или друго контролно приспособление. В случая е установено именно нарушение на това правило, от което потребителят не следва да черпи изгодни за себе си последици. Съобразно указанията на чл.52, ал.3 от наредбата, индивидуалните разпределители се допускат за използване със сертификат, издаден от компетентен орган. Съответно, в производството е установено, че изравнителната сметка на потребителя е корегирана въз основа на подадената от последния рекламация основаваща се на различната номерация на пломбите на водомерите в имота. Последното е извършено от фирмата за топлинно сметоводство въз основа на указанията на чл.47, ал.1, т.2 от наредбата.

Именно при съобразяване съставените документи приложени пред първата инстанция и действащите и приложими към този момент разпоредби от ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. експертът по СТЕ е дал своите констатации, които настоящия състав изцяло възприема. Доводите на въззивника, че експертизата е необоснована, съдът намира за неоснователни. Идентичен извод се налага и за доводът, че талона за отчет и изравнителната сметка на ТЛП не са приобщени към доказателствата по делото. С определение от 10.05.2022 г. /проведено първо с.з. по делото/ съдът е приобщил тези документи към доказателствата по делото.

4

С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт съобразно указанията на чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в размер на 100.00 лв.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5739 от 02.06.2022 г. по гр.д. № 72404/2021 г. по описа на СРС, 153 с-в, в ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал.1 ГПК, че А. Г. Я., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 138,28 лв.-главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент 114 в гр. София, ж. к. ****, аб.№ 226836, за периода 01.02.2018 г. 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 12,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. - 23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13 399/2021 г. на СРС, 153 състав.

ОСЪЖДА А. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сумата 100.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.