Решение № 272 от 09.08.2021, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 183/2021
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 09.08.2021
- В сила
- 27.08.2021
- Състав
- КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 10, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 18 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 6 · Закон за местните данъци и такси
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272
Добрич, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша, докладваното от председателя, административно дело № 183/ 2021 год.
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.С.М., ЕГН **********,*** Тошево, подадена чрез адв. Т.Г., ВАК, срещу Отказ с изх. № МДТ – 02 – 4032/ 29.03.2021 г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Генерал Тошево, с който му е отказано извършване на административна услуга по обработване на Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Жалбоподателят настоява, че отказът е незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалния и процесуалния закон, необоснован. Изразява становище, че в отказа липсват правновалидни мотиви за издаването му. Сочи, че отказът е постановен по повод подадена от него чрез пощенски оператор декларация по чл. 14 от ЗМДТ относно недвижим имот, представляващ жилищна сграда в с. ***, Община Генерал Тошево, област Добрич, изградена в парцел V – 41 по плана на селото. Прави оплакване, че административният орган е поискал от него, за да извърши поисканата услуга, да представи документ за собственост, въпреки че в графата „придобивен способ“ е записал „давностно владение“. Допълва, че в отказа не е посочено правно основание, на което се издава същият. Иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалваният отказ и да бъде разпоредено приемането на подадената от жалбоподателя Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Претендира съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. Г., ВАК, който поддържа подадената жалба. Обяснява, че декларацията е необходима, за да получи данъчна оценка жалбоподателят за съответния имот и съответно да се сдобие с нотариален акт за собственост по давностно владение. Изтъква, че обстоятелството, че имотът е записан на името на друго лице, съответно дали има спор за собственост, не е основание за отказ. Прави оплакване, че в случая общинската администрация е влязла в ролята на правораздавателен орган.
Ответникът - Началник отдел „МДТ“ при Община Генерал Тошево, представляван от юриск. Ж. З., редовно упълномощена, излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. На първо място счита жалбата за недопустима, тъй като не е обжалван по административен ред отказът, а това е задължително, доколкото съгласно чл. 4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на данъците се извършва по реда на ДОПК и по същия ред се обжалват и свързаните с тях актове, като ДОПК не допуска пряк съдебен контрол. На следващо място, оспорва жалбата като неоснователна с оглед обстоятелството, че за същия имот е подадена декларация и образувана партида на името на ****.
Административен съд - Добрич, Първи състав, като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на ответната страна, фактите, които се извличат от доказателствата по делото, приложимите правни норми и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е изпратил Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 7), в която е посочил като придобивен способ „давност“ на имот, находящ се в с. ***, ул. ****№ 8, сграда с РЗП от 52.15 кв. м. Според приложеното по делото копие от пощенския плик и изявлението в писмо вх. № 1511/ 14.05.2021 г. на ответника, Декларацията е получена на 30.11.2020 г.
По делото е представена от ответника заверена разпечатка от партидата на имот, находящ се на ул. „Първа“ № 6 в с. ***, Община Генерал Тошево (л. 36 – 47), на името на ****, съответно служебно въведена декларация на наследници на ****, с РЗП от 35 кв. м.
С писмо изх. № МДТ – 02 – 3445/ 15.03.2021 г. гл. специалист МДТ, ****, уведомява г-н М., че следва да представи акт, който го легитимира като собственик в тридневен срок от получаване на съобщението, като му указва, че в противен случай декларацията му няма да бъде администрирана и ще му бъде върната. (л.
15)
След непредставянето на доказателства на 29.03.2021 г. е постановен отказ от Началник отдел МДТ при Община Генерал Тошево, в който е отразено, че с Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е поискано удостоверяване за имот – земя и сграда в с. ***, ул. „Втора“ № 8, че към нея не са били представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на декларатора, предоставен му е бил срок за това, който е изтекъл на 19.03.2021 г. и поради установени несъответствия му се отказва администрирането на Декларацията, тъй като за същия имот има образувана партида на името на ****. Указано е, че отказът може да бъде обжалван в 14 – дневен срок от получаване на съобщението.
Видно от приложената по делото разписка (л. 17), жалбоподателят е уведомен за отказа на 31.03.2021 г.
Жалбата е подадена чрез куриерска фирма Еконт на 12.04.2021 г.
С оглед датата на уведомяване за отказа, датата на подаване на жалбата, от адресата на отказа, то същата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на постановения отказ и депозирана в предвидения от закона срок.
Оспореното писмо обективира отказ за обработване на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограничено вещно право уведомява за това писмено в 2 - месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчнозадължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. При деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на един недвижим имот - за приходната администрация възникват задължения: да приеме съответната декларация; да я обработи, като постави партиден номер на имота, т.е. да създаде за този имот партида в регистъра; да извършва по разписания в закона ред промени по партидния номер на имота, воден за данъчни цели. В производствата по администриране на местните данъци общинските служители имат правата и задълженията на органи по приходите, като в тази връзка правилата за приемане на декларации по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларациите и издаването на удостоверения за местни данъци. Отказът да се отразят корекции и промени по партидния номер на имот, които са от значение за определяне на данъците и таксите за имота, респ. за размера на задълженията на задължените лица, засяга непосредствено правата и интересите на декларатора във връзка с последващо определяне на задълженията му за местни данъци и такси, което следва да се основава именно на декларираните данни, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
С декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства.
Съобразно текста на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ редът и правилата за подаване на декларацията са уредени в глава ХІІІ на ДОПК. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяването на несъответствия между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в нея и данните, които органите по приходите са получили от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.
101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14 - дневен срок от получаване на съобщението. Отстраняването им се извършва с подаването на нова декларация, която ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.
В процесния случай във връзка с подадената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от конкретен общински служител е поискано отстраняване на несъответствия, а именно представяне на документ за собственост върху имота. В случая обаче в самата Декларация е посочено, че подателят не разполага с документ за собственост, а претендира като придобивен способ давностно владение.
Същевременно ответникът е приел, че не може да администрира Декларацията, тъй като за същия имот има образувана според него партида на името на друго лице.
Настоящият състав счита, че би могъл да обсъжда дали това е така или не (имотът, за който е представена разпечатка, се намира на ул. Първа № 6, с РЗП от 35 кв. м - така е отразено и в писмото на ответника, а процесната Декларация е за имот на ул. ****№ 8, с РЗП 52.15 кв. м), след като прецени дали издателят на отказа е материално компетентен да се произнесе. В тази връзка следва да се съобрази следното:
Съгласно чл. 18 от ЗМДТ компетентният орган, който следва да проверява подадените декларации и който може да може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи, е служителят на общинската администрация. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, вкл. и свързаните с тях актове, какъвто е и настоящият случай, се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В случая писмото, с което се настоява, че е налице несъответствие и се иска изправянето му, е от главен специалист ****, която е определена съгласно Заповед № 055/ 17.01.2013 г. на Кмета на Община Генерал Тошево за служител с правата и задълженията на орган по приходите по смисъла на ДОПК (л. 49), съответно и с правата да издава актове за установяване на задължения. Правата на териториален директор на НАП са възложени със същата Заповед на Началника на отдел МДТ в Община Генерал Тошево. Автор обаче на оспорения индивидуален административен акт е Началникът на МДТ в Общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, който по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП. С разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ на ръководителя на звеното за местни приходи в общината са определени специални правомощия, респ. компетентност. По силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ при всички дейности във връзка с администрирането на местни данъци и такси ръководителят на звеното има специална компетентност, а именно правомощията само на териториален директор на НАП, регламентирани в ДОПК, като с оглед на това се явява и по - горестоящ административен орган спрямо лицата по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
С оглед горното, ако са налице основания за отказ, то произнасянето следва да е от един от главните специалисти, посочени в Заповедта на Кмета, а не от ръководителя на звеното. Видно от оспореното писмо, последното не е издадено в производство по обжалване по административен ред, при което Началникът на отдел МДТ да е действал като горестоящ административен орган.
С оглед на това оспореният акт е издаден от некомпетентен орган – Началник Местни данъци и такси при Община Генерал Тошево, който по силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, както е и изрично разписано в Заповедта на Кмета.
Нарушена е забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК по - горестоящият административен орган да изземва за решаване въпрос, който е от компетентността на подчинения му административен орган.
Поради наличието на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване нищожността на акта, следва същата да бъде обявена от съда, а преписката да се изпрати на звеното за местни приходи в Община Генерал Тошево за произнасяне от служител на общинската администрация, определен със Заповедта на Кмета като орган по приходите.
Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5269abf7-4e7c-4452-a1ad-73ce6c520613