Определение № 1438 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501273 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. К. К. от ПАК против определение № 3510 от 20.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16143/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. К. за изменение на решение № 832 от 26.02.2024 г. по гр. дело № 16143/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив в частта за разноските чрез присъждане на още 561 лева за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателката адв. К. счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че следва да се присъди едно общо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производството, понеже предявените искове били два. Следвало да й се присъди минимално възнаграждение за всеки отделен иск, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нямало значение, че исковете произтичат от едно и също правоотношение, те били самостоятелни и за всеки от тях се дължал отделен адвокатски хонорар.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество.

В законоустановения срок не постъпил отговор от насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД.

Постъпила е и частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД против

1 определение № 3923 от 29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16143/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I гр. състав, с което е оставена без уважение молбата дружеството за изменение на решение № 832 от 26.02.2024 г. по гр. дело № 16143/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив в частта за разноските чрез отхвърляне в цялост на искането на адв. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „СИТИ КЕШ“ ООД счита постановеното определение за незаконосъобразно. Ищцата Д. Р. не била материално затруднена, поради което не й се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Съдът не отчел доказателствата за имущественото състояние на Р., които тя представила на „СИТИ КЕШ“ ООД на 31.03.2023 г. при сключване на договора за кредит, а именно – че имала месечни доходи в размер на 2800 лева, че работела по трудов договор като старши учител, начален етап на основно образование. Според сключения през 2022 г. КТД в системата на предучилищното и училищното образование минималното основно трудово възнаграждение за длъжността било 1533 лева. Отделно от изложеното, ищцата Р. била завела две дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД за връщане на суми по недействителни договори, сключвани между страните в различни периоди в трайните им отношения на заемател и заемодател. Това било направено с цел тя да се обогати със съдебни разноски, доколкото могла да получи защита и в едно производство.

Иска се от съда да отмени атакуваното определение и да постанови изменение на решението на районния съд в частта за разноските като бъде оставено без уважение изцяло искането на адв. К. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. К., в който се оспорва частната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваният съдебен акт.

Частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е претенция за връщане на дадено без основание по недействителен договор за потребителски кредит. С оглед изхода от делото, районният съд е взел предвид представения договор за адвокатска услуга и е приел, че на адв. К., следва да се определи поисканото възнаграждение за безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от ЗАдв. Определил е възнаграждение в размер на 400 лева, като се е ръководил от материалния интерес по делото, обема и сложността на свършената работа.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия 2 безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и 2) насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие (в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л. 4 от първоинстанционното дело) е достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Така напр. в определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., изрично е прието: „ Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл.“ Изразеното становище се споделя от настоящия съдебен състав.

Доводите на частния жалбоподател за противното не се възприемат за основателни. Те са неоснователни и на собствено основание: дори да се приеме, че съдът следва да установява наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата Р., получила безплатно адвокатско представителство, в кориците на делото не се съдържат доказателства тя да не е затруднена.

Декларациите за финансово състояние, направени от ищцата при подаване на искането за отпускане на кредит от дружеството-ответник, не могат да послужат за оборване на посоченото в договора за адвокатска услуга основание. Те се отнасят единствено до определен момент във времето и не съставляват цялостно изследване на материалното положение на доверителката на адв. К..

Не се намират за основателни и доводите на частния жалбоподател за злоупотреба с право. Упражняването на правото на иск извън присъщите му цели, а именно – с цел да се постигнат доходи от съдебни разноски, е обстоятелство, което следва да се докаже несъмнено в процеса. В случая, от една страна - това не е сторено, а от друга – следва да се обърне внимание на факта, че злоупотребата с право на иск е извън предмета на настоящото производство – то се развива по повод на разноските, съставляващи законова акцесорна последица при вече упражнено право на иск.

Поради съвпадение на крайните изводи на въззива с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение № 3923 от 29.03.2024 г. следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

3

Частната жалба на адв. К. е частично основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Мотивите на ПдРС за съобразяване на различни изходни критерии при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв са правилни по същество, но крайният извод за дължимия в случая размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото, респ. на проявената процесуална активност на адвоката в защита на интересите на представлявания. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В случая фактическата и правна сложност на делото действително не са високи – събрани са предимно писмени доказателства, изготвена е една съдебно-счетоводна експертиза, проведено е едно открито съдебно заседание, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси.

Касае се обаче до първоинстанционно производство, в което процесуалният представител е проявил доказателствена активност, защитавал е интересите на доверителя си активно чрез правни доводи. Предвид изложеното, съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а не на 400 лева, е съответно на посочените критерии.

Що се касае до направеното от жалбоподателката оплакване за неспазване на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, извън горните аргументи, следва да се посочи и че искът за връщане на даденото без основание е един – така изрично решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о. Тоест, оплакванията не могат да се приемат за основателни и на тази плоскост.

Обжалваното определение № 3510 от 20.03.2024 г. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново такова, с което решението на районния съд се измени и се присъдят на адв. К. още 200 лева, представляващи възнаграждение за безплатно адвокатско съдействие в първоинстанционното производство, платими от „СИТИ КЕШ“ ООД.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3923 от 29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16143/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I гр. състав.

ОТМЕНЯ определение № 3510 от 20.03.2024 г., постановено по гр. д.

4

№ 16143/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I гр. състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 832 от 26.02.2024 г. по гр. дело № 16143/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, I гр. състав, поправено с решение № 1430 от 29.03.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е. ет. 5, да заплати на адвокат К. Й. К., вписана в АК – гр. Пловдив с личен № 1600049240, парична сума в размер на още 200 /двеста/ лева към вече присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5