Решение № 53 от 08.04.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. *** , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213300500039 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивн а жалба, подадена от Н. А. Ч. и С. А. С., чрез пълномощник адв.Й.К. от АК-*** против решение №402 /19.11.2020г. по гр.д.№ 1629/2019г. по описа на РС-***.

С посоченото решение съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от ищците, сега жалбоподатели против Н. Д., гражданин на Р.Турция положителен установителен иск за признаване по отношение на ответника правото им на собственост в условията на СИО на основание давностно владение върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, област ***, с площ 560 кв.м., както и на построените в имота сгради, подобрения и приращения.

В подадената жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност на обжалван ото решение, както и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила.Излагат се подробни съображения за допуснатите от първостепенния съд нарушения, свързани с неправилно интерпретиране на доказателствата по делото.

В законен срок е подаден писмен отговор от насрешната страна, чрез пълномощници адв.Г.

П. и адв.И.Г., двамата от АК-Русе.Застъпва се становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата, с искане за тяхното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното решение.

В съд.заседание пълномощникът на жалбоподотелите/въззивници/ поддържа подадената въззивна жалба, с изложените в нея подробни съображения.Отново сочи на необоснованост на решението, поради неправилно интерпретиране на доказателствения материал.Поддържа се искане за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с 1 уважаване на предявения установителен иск.Претендира разноски.

Пълномощникът на въззиваемата страна поддържа подадения писмен отговор, както и заявеното с него становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено.Заявява претенция за разноски пред настоящата инстанция, заплатено адвокатско възнаграждение, като представя и списък по чл.80 от ГПК.Повереникът на жалбоподателите прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено в полза на пълномощника на въззиваемата страна.

За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:

Постановеното от РС *** решение е вА.дно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са придобили в режим на съпружеска имуществена общност по давност собствеността върху ½ идеална част от поземлен имот в гр.***, ведно с постройките в него, подробно описан в исковата молба и решението, като е отхвърлил предявения от тях срещу ответника, брат на първия ищец положителен установителен иск.

Основното твърдение на ищците, съпрузи в исковата молба, с която са сезирА. РРС за възникване правото на собственост по отношение на спорната идеална част от недвижимия имот на основание давностно владение за времето от 1994г. до завеждане на иска, се свързва със смяната на ключовете в имота, за да няма ответникът достъп до него, извършване на ремонти, плащане на данъци, възлагане на близки да наглеждат същия, когато те ищците са извън страната.Посочено е също така и ,че ответникът повече от 25 години не се бил завръщал в Република България, а когато сторил това през 2019 г. отседнал при приятел.

Ответникът оспорва предявения срещу него иск, като неоснователен. Признава, че не се е връщал в Република България, поради хронично заболяване и необходимост от устройване в Република Турция. Сочи, че в периода 1989 - 1996 г. ищецът със семейството си и баща им са живели при него. Заявил е , че е участвал в строежа на новата къща със средства и труд, като идеята е била тази къща да е на два етажа - по един за всеки от синовете, както и че в Република Турция двамата братя са постигнА. уговорка първият етаж да бъде за ответника, а втория за ищеца.

Също твърди, че са имА. уговорка ищецът да използва средствата, давани му от Турската държава за наем и арендните плащания за зем. земи за ремонти и данъци на имота, както и че никога ищецът не е заявявал на ответника, че счита имота в България за свой. Не отрича също така, че при завръщането си през 2019 г. не отседнал в имота, тъй като знаел, че вторият етаж на къщата необитаем. Сочи, че при това посещение се е снабдил с нотариален акт за своята идеална част от наследсвените зем. земи и намерението му е било да заведе дело за делба за процесния имот.

Твърди, че не е направил това по-рано, тъй като е имал здравословен проблем, който лекувал с години до 2018 г., когато му е била извършена операция, както и че по никакъв начин не е разбрал за промяна в отношение на брат му към имота. По отношение на подобренията сочи, че същите са само в първия етаж на жилищната сграда, както и че ищецът му заявил , че е свикнал с този етаж и иска той да е за него.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът Н. А. Ч. и и ответника Н. Д. са братя, съответно втората ищца, С.С. е съпруга на Н.Ч..

Първият ищец и ответника по делото са единствени наследници - синове на А.А.С., починал 2 на *** г.в *** . Преди него на ***г. е починала съпругата му и тяхна майка А.М. Ч.ова. През 1996 г. в PC *** е вписан отказ на Н. Д. /Н. А. Ч./ - първия ищец ищеца от наследството на майка му А.

М. Ч./.

Бащата на двамата братя преди преименуването е бил с имена А.Х. Ч.ов.

Установява се по делото, че ответникът Н. Д. се е изселил в Р. Турция през ***., а ищците и А. Ч.ов през ***.Ищците са двойни граждани, като в Р. Турция ищецът се именува като Н. Д..

По отношение на спорния имот:

С решение от 02.07.1973 г. /л.13/ по гр.д.№764/1973 г. PC *** е предоставил в дял на наследодателя парцел *** в кв.70 по плана на с.***, сега гр.***, представляващ дворно място от 655 кв.м., заедно с построените в него стара паянтова къща от две стаи и веранда и нова масивна къща , оценени на 9 124.50 лв., като е осъдил същия да плати на останА.те съделители за уравнение на дяловете по 3016 лв. При съпоставяне на мотивите и диспозитива на това решение се установява, че в изписването на парцела, предоставен в дял на А.Х. Ч.ов е допусната грешка - като парцел *** в кв.70 е изписан и имота, поставен в дял на Ш. Х.. Същевременно в мотивите е посочено, че А.Х. Ч.ов иска да му бъде поставен в дял парцел *** в кв.70 , а Ш. Х. - парцел *** в кв.70. С друго решение по същото дело /л.12/ другите съделители са осъдени да му заплатят по 1625 лв. за подобрения в същия имот. В мотивите на решението е записано, че тези подобрения са за направената от него нова жилищна сграда в парцел *** в кв.70.Няма спор, че по време на делбеното производство родителите на ищеца и ответника са били в брак.Жилищната сграда в имота на два етажа със застроена площ от 93 кв.метра е построена през 1972 година.В кадастралната карта на гр.*** имотът е записан със собственик А.А.С..

Ищците са сключили граждански брак на *** г. в гр.***.Ответникът няма заявен постоянен и /или настоящ адрес на територията на Община *** /л.24/.

Представени са по делото от ищщците документи за заплатено електричество в имота, фактури за строителни материА. и инструменти, мебели.

Няма спор, а същото е видно и от представеното удостоверение от ОД на МВР ***, че ответникът се е завърнал в България след изселването си, на *** г. и е напуснал страната на *** г.

Този съд намира, че нямат отношение към предмета на доказване твърденията и изявленията на ищцовата страна, касаещи влошените отношения между страните , възникнА. при изселването на ищците и общия наследодател в Р.Турция и ответника, който ги е посрещнал там.

Свидетелските показания , сочещи на средствата и начина на построяване на жилищната сграда в имота през 1972 г. също нямат отношение към предявения иск, тъй като за същия е без значение с чии средства и труд е сторено това, като претенциите в тази част са облигационни..От гласните доказателства сочени от ищцовата страна също се установява, че до смъртта на общия наследодател той оставял ключ на свои близки, които да наглеждат къщата и двора. При наводнението от 06.08.2007 г. в гр.*** имало поражения по къщата, като след това всяка година първият ищец идвал всяка година и ремонтирал стая по стая, като на втория етаж ремонтирА. само една стая.С получаваните суми от рента на наследствени земеделски земи първия ищец заплащал електричество, данъци, давал и свои средства при недостиг на упълномощените от него лица за тези разходи.Според свидетели от втората група, тази на ответника по време на строежа на къщата „Чорбаджия бил бащата на двамата братя, А." и всички в града знаят,че къщата е на двамата братя.Не е спорно по делото, че след изселването си ответникът не се е завръщал в Р.България до 3

2019г., когато посетил гр. ***.Според свидетели ответника поискал да влезе в имота, но влязъл само в двора, като друг човек му отключил пътната врата, тъй като той нямал ключ нито за нея, нито за къщата.

Ответникът е представил медицинска документация , установяваща здравословни проблеми, свързани със заболяване „***“ от 1971г.и лечение и извършена операция в отделение по мозъчна хирургия в гр.*** през 2018г.

Представените от ищеца банкови документи, издадени в Р.Турция на името на ищеца в периода ***. - 1990г., този съд не намира за относими към възведения правен спор.

Предвид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, при уважаването на който си лата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищците, като същевременно отрича претендираното от ответника право.

В случая придобиването на правото на собственост в полза на ищците върху идеалната част от имота, принадлежаща по наследство на ответника се претендира като такова основано на давностно владение по смисъла на чл.79 от ЗС.Както е посочил в мотивите си и РС този способ за придобиване право на собственост предполага непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Такова владение от събраните по делото доказателства по делото не се установява, в този смисъл не могат да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба, свързани с нА.чие на влошени отношения между двамата братя и приживе между ответника и техния баща, породени от поведението на ответника при изселване в Р.Турция и нА.чието на действия, с които ищците са демонстрирА. пред ответника намерението си за своене на неговата идеална част.

Напротив установява се по делото, че ищците, също живущи в Р.Турция са посещавА. имота неизвестно колко пъти в посочения от тях период от 25 години, извършвА. са ремонтни дейности в същия през годините и особено след наводнението през 2007г., заплащА. са и разходи за дължими данъци, електричество и други..Според този състав на съда, така както е застъпено и в преобладаващата практика на ВКС, не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. Този съд намира , че в от ищците е демонстрирано спрямо ответника не намерение за своене, а обикновено ползване на съсобствена вещ , изхождайки и от събраните доказателсства за поддръжка и ремонт на съответен етаж от жилищната сграда и обитаване именно на този изцяло годен за живеене етаж Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците или неговото семейство, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останА.те съсобственици, като той има право да иска от тях заплащането на припадащата им се част от дължимите разноски.

Разпечатката съдържа 45 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52689e81-1610-4617-b95e-9a352ba29cf0