Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4469 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40314/2025
Вид
Решение № 4469
Подписан
09.03.2026
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4469 гр. С., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110140314 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“, искова молба, насочена против „Е.М.З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата о т 4601.63евро, частичен иск от сума в общ размер на 8855.06евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 11.07.2025 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 337.48евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.12.2024 г. до 10.07.2025 г.

С определение № 37796/11.09.2025г., като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 28.07.2024 г. в сградата на б/адрес/ в гр. С., при неколкократни внезапни смущения прекъсвания /включване и изключване/ на електрозахранването е настъпил токов удар, от който били нанесени щети на машина - регенерат М. RAS 90, собственост на „Д.“ ООД. Сочи, че за констатирането на причинените щети е съставен Констативен протокол № 29 от 31.07.2024 г. от служители на „Д.“ ООД и „Е.М.З.“ ЕАД. Твърди, че е съставен и сервизен протокол и становище от 30.07.2024 г. от обслужващата фирмапредставител, съгласно които вследствие на токовия удар е увреден - дефектирал компютърният блок за управление на машината и подлежи на подмяна с нов. Излага, че собственикът на увреденото имущество – „Д.“ ООД, е отправил писмо до „Е.М.З.“ ЕАД и дружеството потвърдило, че на 28.07.2024 г. е имало прекъсване на електрозахранването в сградата на б/адрес/, гр. С., но отказал изплащане на обезщетение. Сочи, че увреденото имущество — машина - регенерат М. RAS 90, собственост на „Д.“ ООД, е застраховано при него по имуществена застраховка.

Излага, че собственикът на увреденото имущество е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с което била образувана щета № 22002******/544-24. Твърди, че размерът на щетата е определен с доклад в размер на 8855.06евро, представляващо фактурираната стойност на ремонта на имуществото, 1 включващо доставка, монтаж и демонтаж. Сочи, че е платил посочената сума на 22.10.2024 г. Твърди, че на 06.12.2024 г. е претендирал от ответника възстановяване на изплатените суми, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага подробно, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Сочи, че дори да са били налице известни смущения, при добра защита на вътрешната инсталация и техниката, не биха настъпили повреди. Счита, че липсват доказателства относно точната дата на настъпване на вредите. Развива подробни съображения в насока, че на твърдяната от ищеца дата, доставяната ел. енергия е била без отклонения от изискуемото качество и показатели, като освен това не били постъпили и други оплаквания от потребители в района. Оспорва увредената вещ да е собственост на застрахованото лице. Счита, че възможна причина за повредите е нормалната амортизация на имуществото. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличие на валиден договор за имуществена застраховка за машина регенерат М. RAS 90 между него и пострадалото лице, настъпване на застрахователно събитие, причинени вреди – вид и размер, причинна връзка между събитието и вредите, плащане на дължимото застрахователно обезщетение; наличие на сключен договор между пострадалия и ответника за използване на електроразпределителната мрежа при ОУ за обект, находящ се в гр. С., б/адрес/ и неизпълнение на договорните задължение от ответното дружество, отправена и получена покана за плащане.

От приложеното на л. 15 по делото копие на Комбинирана застрахователна полица „имущество“ № 220023****R***** се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и фирма „Д.“ ООД, като част от предмета на застрахователно покритие е и процесната машина регенерат М. RAS 90, находяща се в обект с адрес: гр. С., б/адрес/, с период на застрахователно покритие 01.12.2023г. – 30.11.2024г. В подкрепа на този извод е приложеното на л. 26 по делото копие на „спецификация“ към процесната застрахователна полица, в която са индивидуализирани адресите на застрахованото имущество, част от които е и адресът, на който се е намирала процесната машина регенерат М. RAS 90. Видно от спецификацията част от допълнителните покрити рискове е „късо съединение или токов удар на електрически инсталации и уреди, включително непряко попадение от мълния, свръхнапрежение, пренатоварване на електрическата мрежа“.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказано по делото, че процесната машина регенерат М. RAS 90 е била собственост на дружеството „Д.“ ООД. От приложените по делото копие на застрахователна полица /л. 15/, копие на претенция за обезщетение /л. 16/, копие на констативен протокол /л. 18/, копие на фактура /л. 19/, копие на констативен протокол за нанесени щети, подписан от представител на ответника /л. 20/ и показанията на свидетеля Д.а Н. може да се направи извод, че процесната машина към датата на настъпване на застрахователното събитие е била собственост на дружеството „Д.“ 2

ООД.

От приложеното на л. 161 по делото копие на Договор за продажба на електрическа енергия № 18414/11.01.2022г., сключен между ответното дружество, в качеството му на продавач и „Д.“ ООД, ЕИК *********, в качеството на купувач, се установява наличие на възникнала облигационна връзка, по силата на която ответното дружество се е задължило да доставя и продава на купувача активна електрическа енергия по свободно договорени цени чрез търговски графици за доставка, съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и приложимите подзаконови нормативни актове.

По силата на посочения договор ответникът като оператор на електропреносната мрежа е имал задължение съгласно чл. 86, ал. 4 ЗЕ по всяко време да действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа. Съгласно чл. 22, т. 2 от ОУ на договора за използване на електроразпределителната мрежа на ответника, които са публично известни (одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У – 056 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение № 0У – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР (отм.), но действащи за исковия период), електроразпределителното дружество се е задължило по договора да осигурява на потребителите си ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, до границите на собствеността на електрическите съоръжения. Съгласно чл. 22, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Е.М.З." ЕАД дружеството се задължава да осигурява на ползвателите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. Видно от чл. 3. 2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители, приета с протоколно решение № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР, при нормални работни условия напрежението трябва да съответства на БДС 50160: 2007 "Характеристики на напрежението на ел. енергия, доставяна от обществените разпределителни електрически системи". В чл. 3.2.1. и чл.

3.2.3. от цитираната Методика е посочено какви следва да са характеристиките на захранването с ниско напрежение, каквото е захранването на обекта. Съгласно чл.

3.2.1. 3. 1 измененията в захранването с ниско напрежение могат да варират до +/- 10 %. Съгласно чл. 12, т. 4 ел. разпределителното дружество е длъжно да уведомява найкъсно 48 часа предварително потребителите за времето и продължителността на прекъсване на захранването или ограниченията в снабдяването с ел. енергия. В чл. 42 и следващите от ОУ на договора са предвидени хипотезите, при които ответното дружество носи имуществена отговорност за причинени вреди при прекъсване на ел. захранването или нарушения в непрекъснатостта на захранването, като съгласно чл.

44, т. 3 независимо от уредените размери на обезщетенията, отговорността на ел. преносното предприятие за по-големи вреди не е изключена.

По делото се установява неизпълнение на задължение ответното дружество за осигуряване на непрекъснатост на електрозахранването и доставка на електрическа енергия, отговаряща на изискванията за качество и безопасност, доколкото е имало прекъсване на електрозахранването до процесния обект.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 21 по делото писмо, изпратено от ответното дружество до собственика на процесната машина „Д.“ ООД, се установява, че на 28.07.2024г., е регистрирано непланирано прекъсване на електрозахранването в обект с адрес: гр. С., б/адрес/, което се дължи на преходни повреди в електроразпределителната мрежа средно напрежение.

От приложеното на л. 18 по делото копие на констативен протокол № 07/30.07.2024г., се установява, че при извършена проверка на процесната машина регенерат М. RAS 90 от представител на фирма „П.“ ООД, която е осъществявала поддръжка на компютърните системи на „Д.“ ООД / виж показания С. М. л. 214 /, след 3 тестове и измервания се установило, че е дефектирал компютърния блок за управление на машината, вследствие токов удар.

Констатации за дефектирал компютърен блок са налични и в констативен протокол от 31.07.2024г., съставен от представители на ответното дружество и представител на собственика на машината „Д.“ ООД.

От приетата по делото съдебно-техническата и показанията на разпитания свидетел Д. Н. се установява причинната връзка между прекъсването на електрозахранването и повредата в увреденото имущество.

В отговор на задача № 1 от заключението по СТЕ експертът е посочил, че не може категорично да се твърди, че е налице причинно-следствена връзка между прекъсването на електроподаването и щетите, нанесени на имуществото, собственост на „Д.“, ООД, но има голяма вероятност тези събития да са свързани, като тя не е 100%

Съгласно практиката на ВКС ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване. От решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателства по делото, в това число при извод за изграждане на причинно-следствена връзка, е задължение на съда. / Решение № 219 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 508/18.06.10 по г. д. № 1411/09, III ГО на ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по г. д. № 1264/2009 г., III ГО на ВКС,/, която настоящият състав споделя.