Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3268 от 16.03.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 3134/2025
Вид
Решение № 3268
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Марияна Ширванян

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3268

Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20257050703134 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г. Г. З. срещу решение № 218/24.10.2025г. издадено от Директора на ТД на НАП Варна.

В жалбата жалбоподателят сочи, че е допустима и иска съдът да я приеме за основателна. Сочи, че не му е връчен АУПВ, изтекла е погасителната давност, незаконно са налагани запори, неправомерно са събирани суми и има нарушения при присъединяване на вземанията.

В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и иска да бъде уважена.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата, намира, че производството по нея е недопустимо, поради просрочието й. В алтернативност иска съдът да я приеме за неоснователна. Представя писмено становище с развити в него доводи относно връчването на оспореното решение на жалбоподателя по електронен път. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като съобрази изложените от страните доводи и твърдения, доказателствата по административната преписка и събраните в хода на съдебното оспорване, в съвкупност и поотделно, както и разпоредбата на чл.197 от ДОПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно възражението за недопустимост на жалбата: не е представено доказателство относно факта, че посоченият електронен адрес, на който е получено решение № 218/24.10.2025г. издадено от директора на ТД на НАП Варна се ползва от г-н З. и че същият е отворил съобщението до него. Видно от данните по изпълнителното дело, този електронен адрес не е използван от приходната администрация за изпращане на г-н З. на издадените в хода на изпълнителното производство актове, поради което съдът приема, че не е ясна датата на връчването на решение № 218/24.10.2025г. издадено от директора на ТД на НАП Варна на г-н З., поради което жалбата се явява допустима.

Предмет на проверка в настоящото производство е решение № 218/24.10.2025г. издадено от Директора на ТД на НАП Варна.

Решението е издадено от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

С решението е оставена без разглеждане искова молба вх.№ 13112/05.08.2025г. по регистъра на Административен съд Варна, подадена от Г. Г. З. срещу разпореждане за присъединяване № С 250003-125-0216428/27.06.2025г. и е посочено, че решението може да бъде обжалвано чрез решаващият орган в 7 – дневен срок от съобщаването му.

За да издаде оспореното решение, решаващият орган е констатирал, че с жалбата (именувана от г-н З. искова молба) г-н З. оспорва разпореждане за присъединяване № С 250003-125-0216428/27.06.2025г., като го счита за незаконосъобразно.

Установено е, че срещу г-н З. има образувано изпълнително дело № 19130001989/2013г. По изпълнителното дело с постановление за налагане на обезпечителни мерки са наложени четири такива – две от които, запори на суми по банкови сметки, една – запор върху МПС и една – запор върху дялове в ЕООД.

След получени отговори на запорното съобщение от банките е изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С250003-029-0037197/25.06.2025г. до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за сума в размер на 5 256.08лв.

На 27.06.2025г. с разпореждане с изх.№ С250003-125-0216428/27.06.2025г. е разпределена преведената от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД сума в размер на 5 256.08лв.

При проверката за допустимост решаващият орган е констатирал, че жалбата срещу разпореждането е подадена на 05.08.2025г. пред Административен съд Варна, а срокът за оспорването й е започнал да тече от 22.07.2025г. и е изтекъл на 29.07.2025г., т.к. съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК срокът за обжалването на действието на публичният изпълнител е 7 – дневен и направил извод, че жалбата е просрочена, поради което я оставил без разглеждане.

Съдът констатира от приложената по административната преписка разписка № С250003-РЗЛ-0012196/22.07.2025г., че г-н З. е уведомен за действията по публичното изпълнение и издадените за тях актове на дата 25.07.2025г. Жалбоподателят не оспорва съдържанието на разписката, датата на подписването й (ръкописно поставена) и положеният подпис, поради което следва да бъде прието, че е уведомен за разпореждане с изх.№ С250003-125-0216428/27.06.2025г. на 25.07.2025г. и това е датата, от която следва да бъде изчислен срокът за оспорването на разпореждането. Срокът изтича на 1 август 2025г., неприсъствен ден, поради което по арг. от чл.22, ал.6 вр. ал.7 от ДОПК се счита, че е изтекъл на 03.08.2025г. Жалбата е постъпила в АдмС Варна на 05.08.2025г., поради което изводът на решаващият орган за просрочие на жалбата срещу разпореждане с изх.№ С250003-125-0216428/27.06.2025г. е правилен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят сочи, че част от задълженията, за които е разпореждане с изх.№ [рег. номер]-125-0216428/27.06.2025г. са погасени по давност.

За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че редът за заличаването на задължения, погасени по давност е различен от обжалване на разпореждане с изх.№ [рег. номер]-125-0216428/27.06.2025г.

Производството за заличаването на задълженията по изпълнителното дело при публичния изпълнител по давност е предвидено като служебно, но може да започне и по молба, която подава лицето, на което са установени задълженията. Целта е, да не се извърши изпълнение на задължения, които вече са погасени по давност. Молбата се подава до публичния изпълнител. След неговото произнасяне, при условие, че молителят не е удовлетворен, може да обжалва актът на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП. Решението на директора на ТД на НАП подлежи на обжалване пред административен съд. Уредбата на това производство е дадена в чл.266 от ДОПК.

На посочените съображения, предвид констатираното просрочие на жалбата срещу разпореждане с изх.№ [рег. номер]-125-0216428/27.06.2025г. оспореното решение се явява правилно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Направено е искане от процесуалният представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът преценява като неоснователно. Тази преценка е следствие не от процесуалното поведение на процесуалния представител на ответника по делото, а поради цялостната организация на ответника при работата с граждани и обяснението на процедурите, които следва да бъдат спазени при наличието на тяхно твърдение за нарушаването на техни права във връзка с установяването или събирането на задължения.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. З. срещу решение № 218/24.10.2025г. издадено от Директора на ТД на НАП Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: