Решение № 1572 от 11.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330203062 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0432-000585/28.04.2023 г. на началник на ***, с което на И. П. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.

С жалбата се претендира отмяната на наказателното постановление с бланкетни аргументи за неговата незаконосъобразност. В съдебно заседание процесуалният му представител развива възраженията от жалбата, като акцентира по допускането на съществено нарушение относно съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), а именно датата на извършване на нарушението, която се твърди да не е ясна, доколкото са посочени две дати. Във връзка със също се пледира и по разминаване на датата на нарушението между АУАН и НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в писмо становище, с което преписката се изпраща на съда, поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от материална и процесуална страна. Счита нарушението за доказано. Моли да се потвърди постановлението и прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар, в случай че се претендира такъв от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

1

На 01.04.2023 г. около 23:40 ч. жалбоподателят И. Г. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ Х5“ с рег. № *** Движил се в гр. Пловдив по път отворен за обществено ползване ул. „Бугариево“ в посока на движение от изток към запад. В същото време патрулирал служебен автомобил на ***, в който се намирали *** В. П. и И. К.. *** забелязали движещия се лек автомобил „БМВ Х5“ и решили да го спрат за проверка, тъй като се провеждала специализирана полицейска операция (СПО) за алкохол и наркотици. Водачът спрял на същата улица до № 1. При проверката П. усетил, че водачът на автомобила, а именно установеният Г., мирише на алкохол, а и говорил завалено. Затова решил да му извърши проба за наличие на алкохол в дъха.

Водачът бил тестван в 23:45 ч. на 01.04.2023 г. с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARPM № 0728, който в качествена проба № 02524 отчел 0,71 промила алкохол в издишания от него въздух.

Издаден бил талон за медицинско изследване № 119865, връчен му в 00:25 ч. на 02.04.2023 г., като е уведомен, че в срок от 45 мин. следва да се яви в УМБАЛ „Св.

Георги“ гр. Пловдив за извършване на медицинско и химическо изследване. Водачът посетил медицинското заведение и дал кръвна проба за изследване в 01:05 ч. на същата дата. Кръвта била предмет на изследване с протокол за химическа експертиза № 789 от 04.04.2023 г. на експерт от БНТЛ Пловдив, чието заключение отчело 0,51 промила количество алкохол в кръвта на водача по метода за двукратно изследване.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия G A бл. № 703576 от 02.04.2023 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения акт, като му бил връчен и препис от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което била наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. В постановлението е отразено, че концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух е над 0,5 до 0,8 промила, а именно 0,51 промила.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В.

П. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 119865 от 02.04.2023 г., с протокол за химическа експертиза № 789 от 04.04.2023 г. на експерт от БНТЛ Пловдив, докладна записка рег. № 432р7573/05.04.2023 г., докладна записка рег. № 432р-7519 от 05.04.2023 г., оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че проверката е осъществена на случаен принцип по повод на СПО. Повод за проверката с техническо средство било обстоятелството, че водачът миришел на алкохол и завалвал думите. Завил на водача, че ще бъде изследван, на което той се съгласил, като пробата показала резултат над 0,51 промила. Поради това се наложило актът да бъде съставен в сградата на районното управление, тъй като *** не разполагали в този момент с талони за изследване.

Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, която свидетелят споделя се припокрива и е в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Сведенията му съответстват на талона за изследване, издаден на 02.04.2023 г. с 2 начало на проверката 23:45 ч. на 01.04.2023 г., връчен на водача в 00:25 ч. на 02.04.2023 г. и в който не е посочено от жалбоподателя избора му за изследване.

Отразен в резултат от 0,71 промила, което съответства на акта, свидетелските показания. Съответстват и на изготвената от полицейския служител докладна записка с рег. № 432р-7519 от 05.04.2023 г.

Въз основа на горното не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Не се твърди и друга фактическа обстановка.

Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това показанията на свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя. Актът е подписан от актосъставителя, свидетел очевидец на нарушението и жалбоподателя. На последния е връчен за запознаване. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. В него е посочено, че измереното количество на алкохол в дъха на водача.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС след употребата на алкохол над допустимите норми, което е установено след положителна проба с техническо средство.

Във връзка с горното и за допускането на съществено нарушаване на процесуалните правила е и основното възражение на жалбоподателя. Действително се установява в акта да е посочено, първо, че на „02.04.2023 г. в 23:40 часа“ в гр. Пловдив е извършено нарушение, като са описани обстоятелствата около нарушението. В обстоятелствената част на акта е посочено, че управлението на МПС е след употребата на алкохол, а качествената проба е извършена „в 23 часа и 45 минути на 01.04.2023 г.“ със съответното техническо средство. Разминаването е отчетено от администрацията на районното управление, във връзка с което е съставена докладна записка с рег. № 432р-7573 от 05.04.2023 г. Разминаването е описано като техническа грешка – „автоматично зададената дата на създаване на АУАН като дата и на извършване на нарушението, което е предходна“. Докладната записка е изпратена до началника на *** като административнонаказващ орган.

3

В наказателното постановление вече е възприета като фактическа обстановка, че нарушението е извършено на „01.04.2023 г. в 23:40 часа“, както е описано и в графата за дата и час на нарушението, така и в обстоятелствената част на обжалвания акт.

Предвид на установеното следва да се подчертае следното. Първо, в наказателното постановление ясно и недвусмислено (навсякъде в съдържанието му) е посочена една и съща дата на извършване на нарушението. Допуснатата разлика е единствено в съдържанието на АУАН. Такова разминаване или неточност относно датата на нарушението не се открива в нито един друг документ, изготвен в хода на преписката, включително и талона за изследване. В последния е отразено, че проверката е започнала в 23 ч. и 40 мин. на 01.04.2023 г., а екземпляр от талона е бил връчен на водача в 00 ч. и 25 мин. на 02.04.2023 г., за което той се е подписал. Следва да се има предвид и споделеното от свидетеля, че в момент на проверката с техническо средство *** на са разполагали с талони за изследване, което е наложило да се върнат в сградата на районното управление, където е и съставен акта. Последното обяснява изминалото време от проверката до връчването на талона за изследване, а предвид часа на установяване на нарушението и навлизането в следващата календарна дата.

Като се изясни горното, съдът е на мнение, че открояващото се в АУАН разминаване на датата на извършване на нарушението, представляващо посочване на две съседни дати, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което безвъзвратно да е ограничило правата на нарушителя.

Съществено е онова нарушение, което се отразява на правото на защита на нарушителя – препятства го, ограничава го, включително относно съставомерните признаци на нарушението. Всъщност преценката за съществения характер на нарушението следва всякога да е казуална и с оглед на конкретните данни по делото – колко съществено е нарушението, кои права, по какъв и в каква степен са засегнати и едва тогава ще може да се прецени дали констатираното в конкретния случай покрива тези критерии. Като взе предвид изложеното, съдът счете, че в конкретния случай правото на защита на жалбоподателя и по-конкретно да разбере рамката на обвинението, съществен част от която е датата на самото нарушение, не е засегнато в степен на пълна неопределеност на този факт.

От една страна въпросната неточност е допусната единствено в АУАН и е отстранена в НП. Същата съдът намира за техническа грешка, обусловената от условията, в които се съставят актове – в множеството случаи непосредствено след установяване на нарушението, а в конкретния близко до полунощ, като липсата на бланки от талони за изследване е наложило посещението на сградата на районното управление, т.е. забавяне при съставяне на акта и навлизане в новата календарна дата.