Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 48 от 16.06.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Наказателно дело от общ характер 1793/2022
Вид
Присъда № 48
Подписан
16.06.2023
В сила
02.02.2024
Състав
Калинка Костадинова Иванова

Цитирани разпоредби

Мотиви на присъда № 48/16.06.2023г., постановена по НОХД № 1793/2022г. по описа на Районен съд Благоевград.

Делото е образувано с внесен от Районна прокуратура гр.Благоевград и досъдебно производство №7852-ЗМ-284/2019 година по описа на 02 РУ "Полиция" гр.Благоевград, с който на Д. Л. С., роден на в Б., с постоянен адрес в гр. Благоевград, ул.“ българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен, ЕГН********** е повдигнато обвинение за това, че:

1. На 14.03.2019г., около 14.00 часа, в Благоевград, на стълбище на къща, находяща се в същия град на ул., чрез нанасяне на удари с юмрук в лявата лицева област на Д. А. З., причинил средна телесна повреда на З., изразяваща се в счупване на челюст/лицевочелюстната травма с едновременно счупване на стени на горната челюст и тялото на яблъчната кост в лявата лицева половина с разместване на костните фрагменти/, което причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето за около 2 месеца, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления общ характер, като за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - престъпление по чл.131а, пр.2 НК във връзка с чл.129, ал.2 вр. ал. 1 НК вр. чл.29, ал.1 ,б. “а“ и б. “б“ от НК и 2. За това, че на 14.03.2019 година около 14.00 часа в Б., на стълбище на къща на ул. е отправил закана с убийство спрямо Д. А. З. - „Е сега ще станат убийства, ще те убия, ти тука нема да живееш!“ и тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл.144, ал.3 от НК във връзка с ал.1 от НК.

В наказателното производство са приети за съвместно разглеждане граждански искове от Д. А. З. срещу подсъдимия за обезщетение на настъпили имуществени и неимуществени вреди от престъплението по чл.

131а, пр.2 НК, във връзка с чл.129 ал.2, вр. ал. 1 НК вр. чл.29, ал.1 ,б.“а“ и б.“б“НК в размер на 10.000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалият, изразяващи се в болки и страдания, неудобство и страх и за сумата от 1980.00лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 14.03.2019г. до окончателното им изплащане и е предявен граждански иск за сумата от 5000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, заедно със законна лихва от датата на причиняване на щетите 14.03.2019г. и З. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

1

В съдебното производство подсъдимият участва лично и със защитник, дава обяснения по случая, като посочва, че е бил предизвикан от поведението на З. и от опита да му отнеме жилището, срещу който се е защитавал, отрича да се е заканвал с убийство на пострадалия. Обвинението се поддържа от прокурора и частния обвинител, които пледират за наказване на подсъдимия с наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване за престъплението телесна повреда и наказание от три години лишаване от свобода за отправената закана за убийство, определяне на едно общо най-тежко наказание на основание чл. 23 от НК в размер на четири години лишаване от свобода. Обвинението за причиняване на телесна повреда се оспорва от защитата с аргумент за това, че Д. С. се е защитавал в рамките на неизбежната отбрана срещу опитите на Д. З. да отнеме жилището му и поради това деянието му не е престъпление.

Обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 от НК се оспорва като неоснователно и недоказано.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приобщени събраните в хода на първоначалното разглеждане на делото доказателства по НОХД № 1540/2020г. Анализ на доказателствата дава основание на съда да приеме за установени следните съществени за делото факти:

Подсъдимият Д. Л. С. е роден на и живее в гр. Б. в апартамент, който е бил собственост на неговата майка Е.Ю., починала през месец септември 2016г. и след нейната смърт С. станал собственик по наследство на жилището и останал да живее в него сам. Д. С. употребява наркотични вещества от юношеска възраст, като е приемал големи количества марихуана, хероин, амфетамини, алкохол и това е довело до психично заболяване и промяна на личността. Многократно е провеждал специализирано лечение в Център за психично здраве Благоевград през 2012г., 2013г., 2014г. За времето от 21.03.2018 до 03.04 2018 год. отново е провел лечение заради психотично разстройство вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества.

През същата година е приет по спешност със съдействие на ЦСМП и полиция с данни за крайно състояние на възбуда и неконтролирано поведение.

Установено е наличие на психоза и възбудно-халюцинаторно-параноиден синдром. Провел терапия с големи дози невролептици, вследствие от което състоянието му частично се подобрило, но избягал от медицинското заведение. Заради незаконни притежание на наркотични вещества и отглеждане на наркотични растения С. е осъждан многократно, като е изтърпявал и ефективно наказание лишаване от свобода от общо 1 година и 3 месеца, освободен от затвора на 08.09.2016г. В началото на 2018г. подсъдимият е бил в тежко здравословно и материално положение, нямал никакви доходи и решил да поиска пари назаем от св. Д. Х. - собственик на заложна къща в Благоевград. Х. се съгласил и се уговорили на заем в размер на 10 000 лв. и лихви, чието връщане на бъде гарантирано със „залог“ на жилището на ул. „Никола Вапцаров“. На 02.05.2018г. бил сключен нотариален договор за покупко-продажба на жилището № 182, том І, рег.№ 2

4800, дело № 139/2018г. по описа на нотариус К. М. Продажната цена по този договор била сумата от 9 700 лв., като част от сумата е платена на С., а част била удържана като предварително събрана лихва. Х. уверил С., че независимо от вида на договора, той в действителност представлява залог на апартамента като гаранция, че заемът ще бъде върнат. Скоро след това подсъдимият изхарчил парите от заема и преценявайки, че условията са неизгодни, решил да заложи жилището си отново. Чрез свой познат Д. С. разбрал, че Д. З. от гр. Дупница също се занимава с лихварство и двамата се срещнали. З. огледал жилището и решил да сключи сделката, като предостави заем на подсъдимия срещу залог на жилището. Сделката е оформена като нотариален договор за покупко-продажба от 31.05.2018г. № 32, том I, рег. № 6097, дело № 176/2018г. по описа на нотариус Минкова, като продавачи били Д. Х. и съпругата му Е. Х., а купувач била И. Д. - тъща на Д. З.. Продажната цена била 9700 лв. И след тази сделка С. продължил да живее в жилището и да счита, че е негов собственик. През пролетта на 2019г. Д. З. решил да влезе във владение на имота и неколкократно разговарял с подсъдимия да напусне жилището и да му предаде ключа, но С. отказвал. Около 13 март 2019г. З. и съпругата му Р. З. дошли в гр. Благоевград, срещнали се с Д. С. и му поискали ключа от жилището, но С. категорично отказал да го предостави, както и да напусне дома си. На 14.03.2019г. Д. З. и съпругата му отишли отново до жилището с намерение да отстранят подсъдимия от там. Те поискали ключ от входната врата на сградата от съседката Ю. Х. и направили за себе си ключ, след което се насочили към апартамент № 1, който се намира на партерния етаж в сградата. Имали от съседката информация, че Д. С. не е у дома си и че обикновено не заключва входната врата. Докато слизали по стълбите към жилището, подсъдимият Д. С. се прибрал и ги видял, след което веднага се скарали, като С. крещял, че няма да позволи на З. да му вземе апартамента, а той настоявал, че жилището е негово. С. блъснал Р. Х., която била по-близо до него и се приближил към Д. Х., като му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лявата част на лицето около лявата буза и под окото. Д. З. залитнал и се почувствал зле, опитал се да отблъсне подсъдимия, който успял да му нанесе още няколко удара по лицето и тялото и казал, че ще го убие, но той няма да живее там. След това тримата излезли пред жилищната кооперация, като С. се обадил на тел 112 за да съобщи, че искат да го изгонят от жилището му, а З. се обадили за да съобщят за нанесения побой. Те останали пред входа на кооперацията около два часа докато чакали идването на полиция. Междувременно подсъдимият разговарял по телефона със свой приятел К. И. и с адв. Б., на които обяснил случилото се. На място е изпратен екип от ЦСМП Благоевград и полицейски екип от полицейски служители от 02 РУП Благоевград - полицаи Цв. Г., Е. М. и Е. Те разговаряли с Д. З. и подсъдимия, след което и на двамата са предупредени писмено с протоколи по реда на ЗМВР да не отправят заплахи един към друг и да решават спорните въпроси по взаимно съгласие или по съдебен ред. Медицинският преглед е установил травма в областта на лицето и лявата буза на З., но той отказал да 3 бъде настанен за лечение, като се надявал, че травмата му не е сериозна.

Когато се прибрал у дома почувствал силни болки и получил значителен оток в областта на лицето, поради което на 15 март бил прегледан от съдебен лекар в гр. Дупница и е установен хематом в лява орбитална област, охлузване в областта на дясна буза, болезненост в същата област и болезненост в областта на носа. Извършено образно изследване е установило счупване на лицеви кости, заради което пострадалият бил насочен за лечение в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД гр. София. В това болнично заведение е установена фрактура на лявата зигоматична кост, заради което З. постъпил на стационарно лечение. На 19.03.2019г. е извършена оперативна интервенция, включваща открита репозиция и фиксация на фрагментите чрез метална остеосинтеза с титанови пластинки и винтове. Видно от приложената фактура на л.127 от ДП, издадена от УМБАЛ “Александровска“ ЕАД гр. София за лечението З. е заплатил сумата от 1980.00лв. Въз основа на събраната по делото медицинска документация по делото е изготвена съдебно медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че на 14 март 2019г. на Д. З. са били нанесени най-малко един юмручен удар по лицето, а на следващия ден е приет в неврологично отделение на болница гр.Дупница, където било установено мозъчно сътресение без загуба на съзнание. В хода на проведените прегледи и и изследвания е била установена лицево-челюстна травма - счупване на пода на лявата орбита, долния ръб на лявата орбита, предната и страничната стени на горночелюстния синус и тялото на лявата яблъчна кост, намалена сетивност и изтръпване на лявата лицева половина, обхващащо долния клепач, крилото на носа и лявата половина на горната устна, хематом на лявата орбита, нарушена херметичност на левия горночелюстен синус с навлизане на въздух в меки тъкани на лицето подкожен емфизем, периодично изтичане на секрет от лявата ноздра, изпълване с кръв на левия горночелюстен синус. Заради това пострадалият бил насочен за лечение в Клиника по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД гр.София, където след специализиран преглед било установено счупване с разместване на костни фрагменти, ограничение в отварянето на устата, хлътване на лявата скула и било проведено оперативно лечение. Експертизата е направила извод за причинена на Д. З. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст - лицево челюстната травма с едновременно счупване на стени на горната челюст и тялото на яблъчната кост в лявата лицева половина с разместване на костните фрагменти, което причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето за около 2 месеца. Установените увреждания на лицеви кости и меки тъкани в лявата половина на лицето се дължат на най-малко един удар с или върху тъпи твърди предмети, каквито са и човешките юмруци. Установена е лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание.

Пълното оздравяване на травматичните увреждания при правилно лечение е настъпило за период от 4 до 6 месеца, а възстановяването след настъпилото мозъчно сътресение без загуба на съзнание е продължило за период от около 4 три месеца. Експертизата сочи, че травмата в областта на лицето е причинила на пострадалия силни болки и затруднение при храненето. Последиците от травмите не са оздравели напълно, като и досега З. страда от чести главоболия, има нечувствителни участъци по лицето, не може да се излага на слънце, изпитва силно безпокойство, че случилото се може да се повтори.