Определение № 3616 от 01.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3616 гр. Варна, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100501601 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“М. с.“ №*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.В., ул.“Г.С. Р.“ №**, ет.*, офис *, действаща чрез адв.Й. Ц., против Решение №1687/14.05.2025г., постановено по гр.д.

№20243110112178 по описа за 2024г. на Районен съд Варна в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на жалбоподателката към “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от Зорница Сергеева Банкина, Драгомир Милчев Милков и Юлиян Галинов Асенов, в размер от 8084.57лв., представляващи частично претендирана главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България”, с ЕИК 204915054, което е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1 от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.02.2024г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2263/2024г. по описа на Районен съд Варна.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че решението, в обжалваната му част е неправилно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че с процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно дължимото съдържание на ГПР, съответно договора е приет за нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърди се, че при недействителност на договора в посочената хипотеза, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 14000лв. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, установено с приетата по делото ССч.Е, че за погасяване на задължението по кредита са налице внесени суми в общ размер на 14211.14лв. С оглед изложеното се 1 поддържа, че към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, задължението на ответницата, е било изцяло погасено, поради което претенцията на ищеца е следвало да бъде отхвърлена в цялост. Моли се за отмяна на атакуваната част от решението и постановяване на ново, с което да с е отхвърли и иска за сумата от 8084.57лв., представляващa частично претендирана главница по процесния договор за потребителски кредит.

С постъпилия от въззиваемата страна отговор на въззивната жалба, се поддържа становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателката и за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Моли се за отхвърляне на въззивната жалбата.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа необходимите реквизити, и приложения по чл.261 от ГПК. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С. К. И., против Решение №1687/14.05.2025г., постановено по гр.д.№20243110112178 на РС Варна, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на жалбоподателката към “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в размер от 8084.57лв., представляващи частично претендирана главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България”, което е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1 от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.02.2024г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2263/2024г. по описа на Районен съд Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2