Решение № 3936 от 24.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. Варна, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20263110100127 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от П. К. Х., ЕГН **********, чрез адв. Б. Й., срещу „*“ ЕАД, ЕИК * и „*“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно и субективно пасивно съединени облигационни установителни искове, както следва:

- срещу „*“ ЕАД - за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № */* г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. Първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;

- срещу „*“ ЕООД - за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от * г. поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2, предл. Четвърто от ЗЗД, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Ищецът П. К. Х. твърди, че на * г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника „*“ ЕАД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 2300 лева при фиксиран лихвен процент от 46.26 % и годишен процент на разходите от 58.13 %. Излага, че в изпълнение на поето с договора за кредит задължение в деня на подписването му е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с ответника „*“ ЕООД, по който се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1960.45 лева.

Навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР.

Поддържа, че договорът за поръчителство се явява задължително условие за сключване на договора за кредит.

Счита, че договорът само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действителния размер на дължимите от потребителя задължения /в т.ч. възнаграждението на поръчителя/.

Излага, че възнаграждението на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечаване на вземанията по последния. Поради изложеното намира, че той се включва в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от 1

ДР на ЗПК.

Заявява, че в договора следва да бъде описана методиката за изчиляване на ГПР.

Изразява становище, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Изтъква, че „*“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „*“ ЕООД и съгласно условията по договора за предоставяне на поръчителство „*“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя дължимото в полза на последния възнаграждение.

Поради това счита, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.

Излага съображения за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради лиса на основание, като подчертава акцесорния му характер спрямо договора за кредит. В този смисъл намира, че недействителността на договора за кредит води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

В условията на евентуалност поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави, тъй като сключването му не изпълнява обезпечителна функция, а служи като инструмент за допълнително утежняване положението на потребителя, по който начин се достига до неравновесие в отношенията между страните.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците „*“ ЕАД и „*“ ЕООД са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените искове.

Признават, че на * г. между П. К. Х. и „*“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит при описаните в исковата молба условия, както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит П. К. Х. е сключил с „*“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение в размер на 1960.45 лева в полза на поръчителя.

С подадения писмен отговор „*“ ЕАД оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора за кредит поради нарушаване на изискването по чл. 11, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора за кредит по ясен и недвусмислен начин е посочен както ГПР, така и общата дължима сума, а в общите условия са описани допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР, но намира този подход за съобразен със закона, тъй като същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и заявява, че на размерът на възнаграждението по този договор не му е предварително известен.

Излага, че предоставянето на обезпечение по договора за кредит е право, а не задължение на потребителя, като в общите условия на дружеството са описани различни видове обезпечения, между които потребителят е свободен да избира. Наред с изложеното заявява, че в хода на процедурата по сключване на договора за кредит кредитополучателят може да се откаже от кандидатстването за обезпечен кредит.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит, поради което към момента на формиране на ГПР „*“ ЕАД не разполага с информация относно размера на дължимото в полза на поръчителя възнаграждение. Подчертава, че „*“ ЕАД и „*“ ЕООД са отделни правни субекти и „*“ ЕАД няма достъп до договора за поръчителство.

Навежда доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство по същество представлява договор за поръчка и „*“ ЕАД не е страна по него.

В условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на кредитора, то би опорочило единствено клаузата от договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя.

2

Моли предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Оспорва да е налице основание по чл. 38 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ в полза на ищеца. В условията на евентуалност моли в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде определено възнаграждение, съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

В подадения от „*“ ЕООД отговор на исковата молба се изтъква, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. до пълното погасяване на кредита.

Ответникът излага, че в хода на процедурата по кандидатстване за кредит кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „*“ ЕООД, се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. След подписване на договора за кредит и в случай че потребителят е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „*“ ЕООД, същият се прехвърля автоматично към електронната система на дружеството, където се визуализира договорът за предоставяне на поръчителство и кредитополучателят има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6- цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. В този смисъл твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство следва по време сключването на договора за кредит. Сочи, че договор за кредит би могъл да се заяви и без обезпечение и сключването на договор за поръчителство с „*“ ЕООД не е задължително условие за отпускане на кредита.

Поради изложеното счита, че възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.

Подчертава, че „*“ ЕАД и „*“ ЕООД са отделни правни субекти, като счита, че наличието на свързаност между тях само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Сочи, че „*“ ЕООД по занятие предоставя услуга по гарантиране на задължения, а при заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство по сметка на „*“ ЕАД последното действа като пълномощник на „*“ ЕООД.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. В условията на евентуалност моли в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер, съответен на правната и фактическа сложност на производството.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 12.06.2026 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответниците, редовно призовани за о.с.з. не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За уважаване на така предявените искови претенции, ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени процесните договор, като в договора за потребителски кредит ГПР е неточно посочен и че договорът за поръчителство е сключен при начална липса на основание, евентуално, че противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по горепосочените факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че на * г. между П. К. Х. и „*“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит при описаните в исковата молба условия, както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит П. К. Х. е сключил с „*“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение в размер на 1960.45 лева в полза на поръчителя, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

3

Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Предвид съдържанието си процесният договор, сключен с ответника „*“ ЕАД по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП/.

Относно недействителността на договор за потребителски кредит № */* г., сключен с „*“ ЕАД:

Съдът констатира, че заетата сума е в размер на 2 300 лева. Договорено е сумата да се върне на части чрез 18 на брой месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихви. Падежът на първата вноска е 31.03.2025 г., а на последната – 31.08.2026 г.

Фиксираният ГЛП е 46,26%. Уговореният ГПР е 58,13%. Общият размер на всички плащания възлиза на 2 753,56 лева.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника "*" ЕООД, с който дружеството се е задължило да отговаря пред кредитодателя солидарно с ищецът-кредитополучател. Договорено е още в договора за предоставяне на поръчителство, че кредитополучателят да заплати в полза на поръчителя възнаграждение в размер на 1 960.45 лева, платимо разсрочено на 18 месечни вноски, чийто падеж съвпада с падежа на вноските за погасяване на заетата сума. Така съгласно представения погасителен план общият размер на сумата за връщане възлиза на 4 714.01 лева и включва главница, лихва, възнаграждение за предоставяне на поръчителство.