Определение № 39004 от 01.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39004 гр. София, 01.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110130599 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молби с вх. №293670/19.10.2023 г. и вх. №293672/19.10.2023 г. от адв. Н. И. И, в качеството му на процесуален представител на И. С. Д., ЕГН ********** за изменение на решение № 15585/27.09.2023 г. по гр. д. № 30599/2023 г. 46 св. СРС в частта за разноските като съдът вместо осъдителния диапозитив И. С. Д. да заплати на основание чл.

78, ал. 2 ГПК на „ФИРМА ЕООД, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева:

-Осъди „ФИРМА ЕООД да заплати на адв. Н И. сумата от 480 лева- адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и

-Осъди „ФИРМА ЕООД да заплати на И. С. Д. сумата от 75 лева- държавна такса.

Сочи се, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК като в процесния случай не са били налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по см. на чл. 237 ГПК- не е отправяно искане за постановяване на такова решение. Поддържа се и, че ответникът е станал повод за завеждане на иска като е претендирал суми от страна на ищеца.

Препис от молбата е изпратен за отговор, като в депозирания такъв е взето становище за неоснователност по искането по чл. 248 ГПК, като се сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, а по процесния договор за кредит са заведени шест съдебни дела, всяко едно за отделна част, като са изложени доводи за слоупотреба с процесуални права.

Съдът намира молбите за неоснователни.

Производството е образувано по искова молба от И. С. Д., ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС офис-партер, чрез адв. Н. И. И. срещу „ФИРМА ЕООД, ЕИК 1111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 1750лева (част от главницата по договор за кредит№ ********** от 3000 лева), в качеството на солидарен длъжник, доколкото същият е нищожен поради липса на съгласие.

С постановеното по делото решение съдът е признал за установено спрямо „ФИРМА 1

ЕООД, ЕИК 1111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищеца И. С. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не му дължи сумата от 1750лева (част от главницата по договор за револвиращ заем № ********** от 07.07.2011г. в пълен размер от 3000 лева), в качеството на солидарен длъжник, доколкото същият е нищожен поради липса на съгласие.

В мотивите на съдебни акт е прието, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има правно на разноски.

Отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на делото. /Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д.

№ 422 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78, ал. 2 ГПК - Определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение.

Съществуването на част от процесното вземане /1250 лева от 3000 лева/ е отречено с влязло в сила решение. Ако при завеждането на първото производство / гр. д. 41346/2021 г / може да се приеме, че поведението на ответника- изпращане на извънсъдебна покана с дата 13.01.2021 г. до ищеца може да се приеме като извънсъдебно действие, предизвикало правния спор, то към момента на образуване на настоящото производство това не е налице- липсват доказателства за извънсъдебно поведение на ответното дружество след влизане в сила на Решение № 7431/01.07.2022 г. по гр. д. 41346/2021 г., 176-ти с-в, то да продължава да претендира от ищеца суми по договор за револвиращ заем № ********** от 07.07.2011г.

Прието е, че разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество частични искове след като част от вземането вече е отречено с влязло в сила решение не преследва легитимен интерес, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.

Ето защо съдът е определил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Няма основание за преразглеждане изводите на съда.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. №293670/19.10.2023 г. и вх.

№293672/19.10.2023 г. от адв. Н. И. И, в качеството му на процесуален представител на И.

2

С. Д., ЕГН ********** за изменение на решение № 15585/27.09.2023 г. по гр. д. № 30599/2023 г. 46 състав на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3