Определение № 261 от 12.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. *, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500152 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Н.С. чрез адв. Е. И. против определение № 252/17.02.2026 г. по гр. д. № 580/2025 г. по описа на РС – *.

Жалбоподателката твърди, че определението в частта, с която МРС е отхвърлил искането за изменение на своето решение относно разноските като не присъжда разноски на ответника по делото, е неправлино. Моли то да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да приеме, че ищцата не дължи разноски на ответника, въпреки че е осъдена да плати главницата по договора за потребителски кредит. Изтъква, че главният иск по делото е бил заведен от Н. С. за установяване недействителност на договор за потребителски кредит поради наличие на неравноправни клаузи в тнего. Този иск е уважен, затова следва да се приложи разбирането, прокарано с решеиние по дело С-714/2022 г. на СЕС, според което след установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер длъжникът не дължи държавни такси, ако искането му за връщане на недължимо платеното е отхвърлен частично. Възлагането на разноски върху потребителя би имало възпиращ ефект при търсене на защита на потребителските права по съдебен ред.

Поддържа, че нормите на ГПК досежно присъждане на разноски влизат в колизия с чл.

6 и чл. 7 от Директива 93/13.

Жалбоподателката е заявила и алтернативно искане за намаляване размера на присъдените разноски.

Ответникът по частната жалба „А.Т.Е.Г.“ АД взема становище за неоснователността й и моли да бъде оставена без уважение. Подчертава, че цитираното решение на СЕС е неприложимо, тъй като в случая са налице два иска – главен иск на ищцата за защита на потребителските й права и насрещен на ответника 1 за връщане на даденото по потребителския договор до размера на главницата. Именно по втория иск, уважен от МРС, се дължат разноски, тъй като е изпълнен фактическият състав на чл. 78 от ГПК.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите н астраните и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Пред РС – * жалбоподателката Н. С. е завела иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит поради наличие на неравноправни клаузи. Ответникът по иска „А.Т.Е.Г.“ АД е предявил насрещен осъдителен иск за заплащане на главницата по договора. С решение № 650/05.12.2025 г. МРС е уважил и двата иска. Поради признаване на договора за недействителен съдът е осъдил ответника да плати на ищцата разноски. Уважен е и осъдителният иск за връщане на дадената в заем сума и като последица от това МРС е осъдил ищцата да плати на ответника разноските, направени от него.

По реда на чл. 248 от ГПК МРС е разгледал искане на Н. С. за отмяна на решението в частта, с която тя е била осъдена да плати разноски и го е оставил без уважение с обжалваното определение № 252.

Въззивният съд намира определението за правилно, поради което оставя без уважение частната жалба.

По нарсещния иск ищцата има качеството на ответник, поради което уважаването на този иск е основание ищецът по него - „А.Т.Е.Г.“ АД, да претендира разноски. Налице е хипотезата на чл. 78 от ГПК: основателен иск срещу Н. С. и сторени разноски от „А.Т.Е.Г.“ АД, които са доказани с представените по делото писмени доказателства.

Цитираното от жалбоподателката решение на СЕС третира различна хипотеза, поради което е неприложимо. Мотивите на решението на СЕС се отнасят до случаите, в които потребителят след като е доказал наличието на неравноправни клаузи, е поискал възстановяване на платеното от него по нищожния договор, но този осъдителен иск не е бил уважен в пълния му размер. В настоящото дело при предявения насрещен иск не се касае до такъв, чрез който потребителят защита правата си, а до такъв, с който кредиторът претендира връщане на даденото въз основа на нищожния договор. Като ответник по насрещния иск С. отговаря за собственото си виновно неизпълнение на договора, поради което този иск не се отнася до защита на нейните права като потребител, затова и не следва тя да бъде освободена от понасяне на разноските.

Разноските, направени от „А.Т.Е.Г.“ АД във връзка с иска за връщане на дадената взаем сума, включват 700 лв адвокатски хонорар, 102 лв държавна такса и 2

287 лв депозит за възнаграждение на вещо лице. Размерът на адвокатското възнаграждение е съответен на положения труд и съобразен с фактическата и правна сложност на дело, поради което не са налице условия за намаляването му. По насрещния иск са събирани доказателства, изслушана е счетоводна експертиза, пълномощникът на дружеството е представил писмени бележки – положени са нужните усилия за защита интереса на упълномощителя и определеното възнаграждение е съответно на тях.

Като намира частната жалба за неоснователна, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на Н.С., ЕГН**********, против определение № 252/17.02.2026 г. по гр. д. № 580/2025 г. по описа на РС – *.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3