Решение № 1735 от 04.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2104/2022
- Вид
- Решение № 1735
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 04.07.2022
- Състав
- Албена Александрова, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА, Нели Савчева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 7, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1735 гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100502104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
С решение № 4318/01.12.2021 г. СРС, постановено по гр. д. № 31297//2021г. по описа на СРС, 34 състав е признато за установено по предявените правни искове по реда на чл. 422 ГПК с прравно основание лл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен от „Т.С.” ЕАД срещу ИВ. Й. ЦВ., че ответникът дължи следните суми: сума в общ размер на 749.55 лв. – главница за ползвана топлоенергия з апериода от 08.01.2018г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находщ се вв гр. София, ж.к. **** ведно със законнат алихва върху сумата за периода от 08.01.2021г. до оконмателното плащане на вземането; сума в общ размер на 21.54 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 08.01.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 08.01.20121г. до изплащане ана вземането; сума в общ размер на 102.52 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 21.12.2020г. и сма в общ размер от 4.42 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г. като отхвърля предявените искове както следва: иск за главницата за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 749.55 лв., да пълния предявен размер от 1016.11 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 07.01.2018г., искът аза главница да ддялово разпределение за разликата над сумата от 21.54 лв. до пълния предявен размер от 22.79 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 07.01.2018г., искът за обезщетение за забава върху главницата за разликата над сумата от 102.52 лв. до пълния предявен развер от 169.21 лв. искът за оезщетение за забава във върху главницата за дялово разпределение за рацликата над сумата от 4.42 лв. до пълния предявен размер от 4.74 лв. С посоченото решение ответникът ИВ. Й.
ЦВ. е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 314.91 лв. – заплатени разноски в исковото производство пред СРС и сума в размер на 54.30 лв. разноски по ч. гр. д. № 1
1028/2021г. по описа на СРС 34 състав както и осъжда ищца “Т.С.” ЕАД да заплати на адв.
Н. К. от САК на основане чл. 78, ал. 3вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1,т. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималнтите размери на адвокатските възнаграждения сумата от 110.42 лв. разноски по съразмерност за исковото производство и сумата от 82.82 лв. – разноски по съразмерност за заповедното производствво. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Б.Б. ” ЕООД.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от ответника ИВ. Й. ЦВ., действаща чрез процесуалния си представител адв. Н.К. от САК с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно. Възизвницата излага оплаквания, че по делото не е безспорно установено обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия след като липсва доказателство за наличие на вещно право по отношение на процесния имот.Оспорва начислената такса за слугата дялово разпределение както и осъждането за дължимта лихва върху главницата до датата на изпалащане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба - "Т.С.” ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. Третото лице – помагач - "Б.Б." ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове предявени по реда на чл. 422ГПК с правно основание чл. 7, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - "Т.С." ЕАД твърди, че ответникът ИВ. Й. ЦВ. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот на адрес гр. София, общ. Овча купел, ж.к.
**** в периода м. 05.2017г. до м. 04.2019г. Твърди, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1212.85 лв., от които 1016.11 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, ведно със законната лихва от 08.01.2021г. до изплащане на вземането; 169.21 лв. –мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.12.2020г. ,както и суми за дялово разпределение 22.79 лв. – главница за перида от м. 12. 207г. до м. 04.2019г. ведно със законната лихва от 08.01.2021г. до окончателното изплащане навземането и 4.74 лв. лихва за периода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсустско възнаграждение. Ищецът твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № 0У-1/26.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.08.2016 г. С ОУ от 2016 г. /чл. 33, ал. 2 е установено, че срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Т.С." ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение за топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на тотоплинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е 2 необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за прозцесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30 дневен срок след изтичане на датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му. Твърди, че за предоставената услуга за дялово разпределение клиентите му дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл. 61 от Наредба № 16334/2017 г. и чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр. София. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнеание по ч. гр. д. № 1028/2021г. по описа на СРС 34 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил качеството си на потребител и основанието на претенцията, но не и размера й. Ответникът оспорва качеството си на потребител, както и наличието на реално доставяно количество топлинна енергия и наличие на реабноизвръшена услуга дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е предствено писмо от Столична община, раайон Овча купел, адресирано до ищцовото дружество. От него се установява, че лицето ИВ. Й. ЦВ. е придобил право на собственост върху апартамент № 138, находящ се в гр. София, район „Овча купел” бл. 517, вх. 11. Представен е и самият договор за покупко-продажба, сключен на 04.06.1990г. Представените с исковата молба документи не са оспорени от ответника.
На 10.01.2001г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, жк "Овча купел !", блок 517, вх. К е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с "Б.Б." ООД.
На 25.02..2001г. е подписан договор № ТС258 между ЕС, с админнистративен адрес гр. София, ж.к. ****1 за извършванена услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с "Б.Б.” ООД.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на в. л. инж. Е.В. е установено, че за процесния имот има разкрита партида № 314819 на името на ответника пхо която няма отразени плащания. От представените по делото документи, фактури, извлечения и сметки е безспорно, че ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава им е била начислявана от ищеца, както е била начиславана и стойността на топлинна енергия, отдадена отсградна инсталация и топлинна енергия за БГВ. Вещото лице е констатирало, че ответникът е разполагали в жилищенто си с 4 бр. Отоплителни тела – радиатори, на които липсват монтирани измервателни уреди, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. Това се установява и от приложените по делото формуляри за отчет през процесния период. През същия период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периожда нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2017г. – 04.2019г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на един технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като в края на процесиня период количеството БПВ е отчитана по неговите показатели. Топлинната енергия от щранг – лирата е изчислявана по т. 6. 5 от Приложението към Наредба № 16-334 след 10. 2006 г.
Количеството на топлата вода е изчислявано съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба № 16334. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата от т. 6.1.1. от Приложение към Наредба № 16-334. Размерът на главницата за топлинна енергия за периода м. 05. 2017 г. - м. 04. 2019 г. е 1016.11 лв, от които 359.76 лв. за отопление на имот и 656.35лв. за битово горещо водоснабдяване. Начислените суми за топлинна енергия са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която са отхвърлени исковете първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът ИВ. Й. ЦВ. има качеството на потребител на топлинна енергия като собственик на процесния имот, като е определил размера на доставеното количество топлинна енергия съгласно приетата по делото експертиза.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно ОУ от 2016 г. /чл. 33, ал.
2 срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Според нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. В чл. 142, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда - ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.