Решение № 61 от 10.12.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Луковит, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20224320200229 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. К. Х., ЕГН ********** с адрес: *** против наказателно постановление № ***/*** год. на Началник група в ОДМВР ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят Я. К. Х. участва лично и с процесуален представител адв. С. С. от ЛАК, който поддържа жалбата. По същество моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление с доводи основно за недоказаност авторството на вмененото на жалбоподателката нарушение.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН сер. АД, бл.

№ *** от *** г., с който е констатирано, че жалбоподателят на *** г., около *** ч., в *** с което виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

При съставянето на акта жалбоподателят не е направил възражения. Такива били подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено оспореното наказателно постановление, с 1 което жалбоподателят е санкционирана на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП с глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като възприетите в АУАН от контролния орган фактически констатации са намерили отражение и в НП.

По делото са събрани писмени /приложените към административнонаказателната преписка и приетите по делото/ и гласни доказателства посредством разпита на полицейските служители - актосъставителя Г. В. Й. и свидетелите по установяване на нарушението Т. Ц. Т. и Д. Ч. Ч., както и допуснатия по молба на жалбоподателя свидетел К.

К. К..

Установява се от гласните доказателства, че управляваният от жалбоподателя автомобил е излязъл от паркинга пред магазин *** с ляв завой и се включил в движението по ***

Св. К. бил пътник в автомобила, управляван от жалбоподателя. *** Всички свидетели сочат, че по принцип трафикът в района е интензивен. В подкрепа на показанията на св. К., че и на въпросната дата и час трафикът е бил интензивен е и приетата по делото справка от АПИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото в административно–наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Административно–наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от същия закон.

С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че управлявайки описания лек автомобил, жалбоподателят извършва резки маневри в ляво и дясно като преднамерено извежда МПСто извън контрол, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми – дрифтейки, с което създава опасност за движението.

Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т. е. не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а е „дрифтел“.

ЗДвП не съдържа легална дефиниция за понятието " дрифт", но същото е определено от наложилата се съдебна практика като "техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън първоначалния контрол, чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т. е. преплъзването на автомобила, а в конкретния случай - занасянето на задната му част да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е 2 управлявал лек автомобил БМВ, с рег. ***. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че при излизане от паркинга на магазин ***, управляваният от жалбоподателя автомобил се е преплъзнал – поднесла е задната му част. Не се установи по несъмнен начин обаче, че това действие на нарушителя е извършено преднамерено и умишлено, тенденциозно, както е отразено в съставения АУАН. В тази връзка са показанията на св. К., който поддържа, че жалбоподателят при маневра ляв завой подал повече газ, с цел да се включи в интензивния трафик по ул. ***, след което се е движил със скорост 30-40 км около стотина метра и е бил спрян от полицаите за проверка. Показанията на св. К. са последователни и житейски логични. Те кореспондират и с показанията на св. Й. – че при излизане от ляв завой, подаде прекалено газ и занесе задницата на автомобила. Показанията на св. Т. и св. Ч. в частта им, в която твърдят, че при движението по ул. *** автомобилът занасял и в ляво и в дясно, са неубедителни и съдът не ги кредитира.

Съдът, след като анализира всички доказателства, гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП не е доказано по несъмнен начин да е извършено.

Не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно-наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Преплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой на ляво.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано.

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 470 лева, като е отразено заплащане на сумата в брой.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** год. на Началник група в ОДМВР ***, с което на Я. К. Х., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - *** да заплати на Я. К. Х., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4