Решение № 10 от 19.01.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Раднево, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100689 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.

Производството е образувано по искова молба на В. З. В. срещу „Мини Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че е с трудов договор бил назначен на длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация”. Твърди, че на 29.09.2022 г. му били връчени предизвестие и заповед № 33/14.09.2022 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключване на договор за възлагане управлението на „Мини Марица-изток” ЕАД с изпълнителния директор, като му били връчени при отказ да ги получи, констатирано с 4 свидетеля. Твърди, че няма спор длъжността му да е ръководна и от нея да зависят стопанските резултати, както и че изпълнителният директор е сключил договор за управление и в 9-месечен срок е извършено уволнението. Твърди, че с допълнително споразумение от 28.03.2022 г. именно същият изпълнителен директор го е назначил на ръководната длъжност, от която е уволнен, поради което изпълнителният директор не е имал право да се възползва от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ.

Твърди, че работодателят е целял единствени прекратяване на трудовия му договор в разрез с разпоредбата на чл. 8 КТ като е злоупотребил с правата си.

1

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 34009,24 лв. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК e постъпил отговор от ответника „Мини Марица-изток” ЕАД, в който вземат становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” въз основа на трудов договор и допълнително споразумение от 28.03.2022 г., което било едностранно прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 33/14.09.2022 г., връчена на 29.09.2022 г. на ищеца при отказ за получаване, при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за прекратяване на трудовия договор бил сключен договор за възлагане на управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с който било възложено управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г., на новоизбран член на СД И.Ч., и приложена към договора бизнес програма, представляваща неразделна част към него, всички те след съответно решение на СД на „БЕХ“ ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че изпълнителният директор бил избран и назначен до провеждане на нова конкурсна процедура за номиниране на член представител на държавата в СД. Твърди, че вписването в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно договорът влезнал в сила на 01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа. Твърди, че с въпросния договор за управление и приложената към него бизнес задача, на изпълнителния директор било възложено изпълнение на конкретна стопанска задача с конкретни икономически показатели, с цел и очакван резултат.

Излага подробни съображения за законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовия договор, в това число и за ръководния характер на длъжността „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация”.

Оспорва всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението. Твърди, че промяната в длъжността не е наложила драстична промяна на задълженията му, поради което не следва да се приема, че е налице промяна в длъжността, заемана от ищеца. Развива съображения за спазване на 9-месечния срок и за липса на злоупотреба с правомощието на работодателя. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и 2 недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 10.01.2023 г. е коригиран и обявен за окончателен доклада, обективиран в определението от 12.12.2022 г., с което н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” при ответника въз основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение от 28.03.2022 г., както и че на 29.09.2022 г. му била връчена при отказ за получаване заповед № 33/14.09.2022 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ и при условията на чл. 220, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че заеманата от ищeца длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на предприятието.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други решения/, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и което единствено опира да разрешение на правния въпрос дали ответникът е имал право да прекрати трудовия договор на ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ, след като изпълнителният директор го е преназначил на ръководната 3 длъжност след сключването на договора за възлагане на управлението на ответното дружество.

По отношение на така въведения правен въпрос е налице съдебна практика, макар и постановено по отменения вече ГПК, а новата съдебна практика по време на действие на сега действащия ГПК индиректно потвърждава установената преди това съдебна практика. Така с решение № 844/2001 г. по гр. № 1863/2000 г. на III г.о. на ВКС се приема, че управителят/изпълнителният директор няма право да уволни на основание чл.

328, ал. 2 КТ служители от ръководството на предприятието, които той е назначил при действието на този договор за управление, но може в рамките на срока по чл. 328, ал.2 КТ да прекрати на това основание трудовото правоотношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция /решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. № 218/2009 г. на IV г.о. на ВКС/. В този случай трудовото правоотношение не възниква по волята на управителя, защото работодателят е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място при поведения конкурс лице, поради което управителят разполага с основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Но няма потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ управителят, който е назначил на ръководна длъжност определено лице. В допълнение към така установената съдебната практика се доуточнява, че може да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ на лица, назначени от управителя при предишния му мандат, при сключване на нов договор за управление със същия управител /решение № 481 от13.12.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г. на IV г.о. на ВКС/.

Трябва да се има предвид, че употребения в разпоредбата на чл. 328, ал.

2 КТ израз „поради сключване на договор за управление“ следва да се разбира, че се насочва към еднократност на правото по отношение на заварените ръководни служители. Целта на разпоредбата е да се даде възможност на управителя да си подбере нов екип от сътрудници, за постигане на поетите задължения за ефективно управление на предприятието.

Установената с решение № 844/2001 г. по гр. № 1863/2000 г. на III г.о. на ВКС съдебна практика, че управителят няма правото по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовите договори с назначените от него ръководни 4 служители след започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението е възприета индиректно и в мотивите към отговора на разрешавания правен въпрос с решение № 152 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 1104/2016 г. на III г.о. на ВКС, с което съдебният състав посочва, че „За последното /бел. авт. – правото по чл. 328, ал. 2 КТ/ законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 КТ“. Идентично разрешение е възприето и в решение № 106 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 5857/2014 г. на IV г.о. на ВКС, в което се посочва, че „Именно с оглед постигането на тези резултати, законодателят намира за разумно да предостави възможност на лицето, комуто управлението е възложено, да сформира свой екип, като за целта допуска прекратяване на трудовите правоотношения с досегашния ръководен екип.“ , като са цитирани и други решения на ВКС като решение № 76/27.03.2012 г. по гр.д. № 937/2011 г., I. г.о., ВКС, и решение № 481/13.12.2011 г. по гр.д.№ 168/2011 г. IV г.о., ВКС.

В случая от доказателствата по делото е видно, че ищецът е бил назначен на длъжност „ръководител звено – Автоматизация“ в отдел „Електрооборудване“ към датата на започване на изпълнение на договора за възлагане на управлението от изпълнителния директор И.Ч. към 31.01.02.2022 г., като с допълнително споразумение № 188/28.03.2022 г. /л.6-7/ към трудов договор № 8/14.08.2003 г. ищецът В. З. В. е преназначен от изпълнителния директор И.Ч. на новата ръководна длъжност „Ръководител отдел в промишлеността – Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел. оборудване и автоматизация“. От тези безспорно установени обстоятелства е видно, че ищецът е бил на ръководна длъжност в ответното дружество, но изпълнителният директор не е упражнил спрямо него правото по чл. 328, ал. 2 КТ, а е бил преназначен на нова различна ръководна длъжност в друг отдел в ответното дружеството. С преназначението ищецът вече не е част от заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и има идентичен статут с новоназначените от изпълнителния директор ръководни кадри, спрямо които потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ не принадлежи на настоящия изпълнителен директор И.Ч. по време на действие на настоящия договор за възлагане на управлението. Законът не предвижда възможност за прехвърляне на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ и за новата 5 ръководна длъжност, на която е назначен служителя от изпълнителния директор по време на действие на настоящия договор за възлагане на управлението. Касае се за разпоредба /чл. 328, ал. 2 КТ/, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение на управителя /без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се тълкува стриктно, а не разширително / решение № 152 от 15.06.2016 г. по гр.д.

№ 1104/2016 г. на III г.о. на ВКС/.

За пълнота на горните мотиви ще се посочи, че изпълнителният директор е придобил и преки впечатления от работата на ищеца на предходната ръководна длъжност в периода от започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението на ответното дружество и до преназначението му на 28.03.2022 г., което е послужило като основание за изпълнителния директор да приеме, че ищецът е подходящ ръководен кадър от новия екип на изпълнителния директор за новата ръководна длъжност.